Карл Попър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23:
 
== Биография ==
Карл Попър е написал една своя автобиография<ref>Попър К., ''Безкрайното търсене: Автобиографията на един интелектуалец'', София : Златорогъ, 1998 </ref>, която се приема без уговорки. Той е роден във Виена, когато тя е столица на [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]. Родителите му са от еврейски произход, но са приели [[протестантство]]то. Баща му, адвокат и преподавател във Виенския университет, притежавал библиотека с над 10 000 тома<ref>{{икона|en}} Raphael, F. ''The Great Philosophers'' London: Phoenix, p. 447, ISBN 0-7538-1136-7</ref> . Преди още да завърши гимназия, Попър започва да слуша лекции в Университета. След матурата се записва и завършва с правото да преподава в училище, но междувременно работи. В 1928 г. защитава докторат при психолога [[Карл Бюлер]]. Скоро след това се оженва, но със съпругата си решават да нямат деца.
 
Още като докторант по психология Попър се свързва с участниците във [[Виенски кръг|Виенския кръг]] (или кръжок), но никога не става негов член. Въпреки това първата книга, която пише, „Двата основни проблема на теорията на познанието“<ref>''Die beiden Grundprobleme der Erkenntnistheorie'', обемист ръкопис, който по настояване на издателя бива съкратен и е издаден със заглавието „Логика на изследването“, ''Logik der Forschung''; двадесет години по-късно Попър го преработва за издаване на английски език и това става най-влиятелната му философска книга ''The Logic of Scientific Discovery'' (1959)</ref>, е публикувана през 1934 г. в поредицата издания на кръжока. През следващите години работи като самостоятелен изследовател в Лондон и по-нататък намира преподавателско място в [[Нова Зеландия]], където пребивава до 1945 г. Там пише и влиятелната си политическа книга ''Отвореното общество''. През 1946 г. е назначен в [[Лондонско училище по икономика|Лондонската Икономическа Школа]], където преподава<ref>Философските среди, в които се цени неговата работа, са предимно в Кеймбридж и още през есента на 1946 г. Попър е поканен за една лекция. Размяната на реплики с [[Витгенщайн]], който присъства, става историческа: за един паралелен животопис, довел двамата до този епизод, вж. Едмъндс Д., и Айдинау Дж, ''Ръженът на Витгенщайн'', София, 41Т, 2004</ref> до пенсионирането си през 1969 г. Попър продължава активната си дейност до последните си дни. Умира в Лондон, но е погребан в Австрия. През последните десетилетия на своя живот Попър получава световно признание и става носител на редица престижни награди и титли.