Константин Павлович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8:
}}
'''Великият княз Константи́н Па́влович Рома́нов''' ([[27 април]] [[1779]], [[Царское село]]
==Ранни години==▼
Константин Павлович е роден на [[27 април]] [[1779]] в [[Царское село]]. Малко след раждането си той е отделен от родителите си по нареждане на императрица [[Екатерина II]], която е направила същото и с първия си внук. Тя кръщава втория си внук с името Константин, тъй като планира той да заеме престола в [[Константинопол]] след възстановяването на [[Византия]]. Лично императрицата се заема с възпитанието и образованието на малкия Константин, като го поверява на доверени възпитатели. Константин израства като буйно, мрачно и твърдоглаво момче, силно привързано към военното дело. Когато той навършва шестнадесет години, [[Екатерина II]] му избира за съпруга германската принцеса [[Анна Фьодоровна|Юлияна Сакс-Кобург Заалфелд]] (тя приема името Анна Фьодоровна), за която Константин е се жени на [[26 февруари]] [[1796]] г. в [[Петербург]]. Бракът им обаче се оказва пълен провал. Великият княз, който е грубо и неузряло момче, постоянно прави жена си нещастна. През 1799 г. Анна Фьодоровна напуска Константин и се завръща в родната си Германия. Малко след това тя се връща в Русия и двамата правят неуспешен опит да се съберат отново. Окончателно Константин и Анна Фьодоровна се разделят през 1801. ▼
▲== Ранни години ==
▲Константин Павлович е роден на [[27 април]] [[1779]] в [[Царское село]]. Малко след раждането си той е отделен от родителите си по нареждане на императрица [[Екатерина II]], която е направила същото и с първия си внук. Тя кръщава втория си внук с името Константин, тъй като планира той да заеме престола в [[Константинопол]] след възстановяването на [[Византия]]. Лично императрицата се заема с възпитанието и образованието на малкия Константин, като го поверява на доверени възпитатели. Константин израства като буйно, мрачно и твърдоглаво момче, силно привързано към военното дело. Когато той навършва шестнадесет години, [[Екатерина II]] му избира за съпруга германската принцеса [[Анна Фьодоровна|Юлияна Сакс-Кобург Заалфелд]] (тя приема името Анна Фьодоровна), за която Константин е се жени на [[26 февруари]] [[1796]] г. в [[Петербург]]. Бракът им обаче се оказва пълен провал. Великият княз, който е грубо и неузряло момче, постоянно прави жена си нещастна. През 1799 г. Анна Фьодоровна напуска Константин и се завръща в родната си Германия. Малко след това тя се връща в Русия и двамата правят неуспешен опит да се съберат отново. Окончателно Константин и Анна Фьодоровна се разделят през 1801.
След като [[Павел I (Русия)|Павел I]] е детрониран и убит през 1801 г., на престола се възкачва по-големият брат на Константин – император [[Александър I (Русия)|Александър I]]. Великият княз Константин е наследник на руския престол през целия период на управление на бездетния [[Александър I (Русия)|Александър I]] в съответствие с манифеста от 1799 г.
==Военна кариера==▼
След смъртта на баща си Константин води разгулен ергенски живот. Той никога не се опитва да подсигури възкачването си на престола и постоянно страни от политическия живот, отдавайки се изцяло на военна кариера. По време на битката при [[Аустерлиц]] през 1805 г. великият княз Константин Павлович командва гвардейските резерви на руската армия. Той участва в Отечествената война от 1812 г. и в похода на руската армия към [[Париж]]. Константин се отличава в битката при [[Лайпциг]] през 1813 г. като командир на резервните части, които са хвърлени в боя. През 1815 г. той е назначен за командир на Полските армии. След като му е оказана тази чест, той се установява във [[Варшава]] и става наместник на брат си в образуваното след Виенския конгрес [[Полско царство]], като нареждането му е да милитаризира и дисциплинира Полша. Това фактически го прави вицекрал на Полша, въпреки че такава титла не му е връчена. ▼
▲== Военна кариера ==
▲След смъртта на баща си Константин води разгулен ергенски живот. Той никога не се опитва да подсигури възкачването си на престола и постоянно страни от политическия живот, отдавайки се изцяло на военна кариера. По време на битката при [[Аустерлиц]] през 1805 г. великият княз Константин Павлович командва гвардейските резерви на руската армия. Той участва в Отечествената война от 1812 г. и в похода на руската армия към [[Париж]]. Константин се отличава в [[битката при
Опитите на Константин да засили правомощията на тайната полиция в Полша и да задуши полското патриотично движение предизвикват силното недоволство на подчинените му. Константин Павлович подлага на преследване полската либерална опозиция, заменя поляците на ключови постове в местната администрация и армия с руснаци и често оскърбява и унижава своите подчинени, което довежда до конфликт с офицерския корпус. Нарушенията на полската конституция, с които Константин се гордее, предизвикват разрив между него и полския [[сейм]], в който дотогава преобладават поддръжници на персоналната уния с [[Русия]]. В Полша Константин е смятан за жесток тиранин и е еднакво мразен както от военните, така и от цивилното население.
== Втори брак и отказ от престола ==
След 19 години раздяла бракът на Константин и Юлиана официално е анулиран на [[20 март]] [[1820]] г. Два месеца по-късно, на [[27 май]] [[1820]] г., Константин сключва морганатичен брак с полската графиня [[Йоана Грудзинска]]. Законите на руското престолонаследие обаче не толерират брак между наследници на руския престол с лица от по-нисък аристократичен статус и изключват децата, родени от такива бракове, от линията на онаследяване на руския престол. Това обаче не лишава Константин от правото да наследи брат си на престола. През 1823 г. великият княз Константин официално се отказва от правата си върху руския престол поради липса на какъвто и да е политически опит и желание да се нагърбва с тежката задача да управлява Руската империя
Император [[Александър I (Русия)|Александър I]] умира на [[1 декември]] [[1825]] г. в [[Таганрог]]. След смъртта му скритият дотогава манифест от 1823 г. излиза наяве. Въпреки това болшинството от Държавния съвет и самият [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] смятат за невъзможно да изпълнят манифеста, страхувайки се, че по този начин ще създадат опасен юридически прецедент, какъвто виждат в изпълнението на посмъртното, необсъдено и неоповестено приживе желание на един покоен император. Така те се заклеват във вярност на новия император Константин I Павлович, след което клетва пололага и армията, а монетният двор отсича монета с образа на Константин
▲Император [[Александър I (Русия)|Александър I]] умира на [[1 декември]] [[1825]] г. в [[Таганрог]]. След смъртта му скритият дотогава манифест от 1823 г. излиза наяве. Въпреки това болшинството от Държавния съвет и самият [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] смятат за невъзможно да изпълнят манифеста, страхувайки се, че по този начин ще създадат опасен юридически прецедент, какъвто виждат в изпълнението на посмъртното, необсъдено и неоповестено приживе желание на един покоен император. Така те се заклеват във вярност на новия император Константин I Павлович, след което клетва пололага и армията, а монетният двор отсича монета с образа на Константин - т. нар. [[константиновска рубла]]. Константин Павлович, който по това време се намира във [[Варшава]], настоява за изпълнението на манифеста и повторно се отрича от престола. Така на [[25 декември]] [[1825]] г. [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] официално се провъзгласява за император на [[Русия]]. Официалото мнение е, че Константин Павлович никога не заемал руския престол, а денят на възкачването на [[Николай I (Русия)|Николай I]] е обявен за последен ден от управлението на император [[Александър I (Русия)|Александър I]]).
На другия ден (26 декември 1825 г.) избухва въстанието на [[декабристи]]те, формален повод за което е отказът да се признае властта на [[Николай I (Русия)|Николай I]] и желанието да се защити „законния“ руски император Константин I.
След отказа от престола Константин до края на живота си продължава да се титулува цезаревич, въпреки че е заличен от листата на престолонаследниците, начело на която застава най-малкият син на [[Павел I (Русия)|Павел I]]
Константин Павлович остава в [[Полша]] до [[Полско въстание (1830 – 1831)|Ноемврийското въстание]] от 1830, когато той и жена му са принудени да напуснат страната.
Великият княз Константин Павлович умира от [[холера]] на [[2 юни]] [[1831]] г. във [[Витебск]].
== Деца ==
Михаил Павлович има две извънбрачни деца:
*Павел Константинович Александров, получил като фамилия името на [[Александър I (Русия)|Александър I]], а герб на фамилията Александрови е половин двуглав орел.
| |||