Дженевра: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Област Пазарджик, ползвайки HotCat |
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
||
Ред 22:
Изкопните и проучвателни работи обхващат централната и южната площ на скалния връх Манастира, а площта им заема 1 декар. През 2003 г. е положен сондаж, който е разширен с 10 m. в южна посока и с 3 m. в източна посока. Така става възможно да бъде разкрита цялата вътрешна част на скалния венец на обекта, върху който е изграден масивен зид без спойка. В площта оградена от масивния зид, на дълбочина 0,25-0,30 m от съвременната повърхност са разкрити и проучени две съоръжения с различна форма.
В централната част на върха е разкрита структура с неправилна четириъгълна форма и размери 8 х 7 m
Проучена е и цялата вътрешна част на скалния венец разположен в източната част на върха. На дълбочина от 0,30 до 0,40 m, са разкрити три глинобитни култови съоръжения – олтари с кръгла форма - изградени
Ред 34:
== Светилището на Дионис ==
Откритите глинобитни части от олтара на светилището са идентични с тези от олтара, открит по време на археологическите проучвания на [[Небет тепе]] в [[Пловдив]]. Циклопският зид и олтарът напълно съвпадат с описанието на римския историк [[Макробий]] за светилището на [[Дионис]], според който то е било с кръгла форма и е било опасано със зид, висок около два метра. Светилището е било "отворено" към небето, т.е. е нямало покрив, а върху намиращият се по средата олтар, тракийските жреци са извършвали гадаенията си. Светилището е в непосредствена близост до открития през миналото лято античен път, чието трасе е използвано от [[Александър Македонски]] при похода му срещу [[Филипопол]]. Според учените една от най-ценните находки е керамиката тип "Цепина", която се свързва със съществуването на голямо централно светилище в Западните Родопи. То може да се свърже и с открития надпис в античния [[Пистерус]] край сегашното село [[Ветрен]], който информира, че пътуващите търговци от Древна Гърция за вътрешността на Древна Тракия през Западните Родопи е трябвало да получат разрешение от бог Дионис. Това би могло да е доказателство, че става въпрос за "Светилището на Дионис"
== Датиране ==
| |||