|
=== Водосборен басейн, притоци ===
Водосборният басейн на реката обхваща площ от 245 хил. km<sup>2</sup>, което представлява 18,01% от водосборния басейн на река [[Волга]]. Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на [[Астраханска област|Астраханска]], [[Брянска област|Брянска]], [[Владимирска област|Владимирска ]], [[Волгоградска област|Волгоградска]], [[Вологодска област|Вологодска]], [[Ивановска област|Ивановска]], [[Калужка област|Калужка ]], [[Кировска област|Кировска]], [[Костромска област|Костромска]], [[Ленинградска област|Ленинградска]], [[Липецка област|Липецка]], [[Московска област|Московска]], [[Нижегородска област|Нижгородска ]], [[Новгородска област|Новгородска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]], [[Орловска област|Орловска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Рязанска област|Рязанска ]], [[Самарска област|Самарска]], [[Саратовска област|Саратовска]], [[Свердловска област|Свердловска]], [[Смоленска област|Смоленска]], [[Тамбовска област|Тамбовска]], [[ ТверскаТулска област| Тверска]], [[Уляновска област|Ульяновска]], [[Челябинска област|ЧелябинскаТулска]], [[Ярославска област|Ярославска]] области , и [[ Пермски крайМордовия| Пермския край]], [[Башкортостан]], [[Калмикия]], [[Република Коми|Коми]], [[Марий Ел]], [[Мордовия ]], [[Татарстан]], [[Удмуртия]] и [[Чувашия]]. ▼
==== Водосборен басейн ====
Водосборният басейн на реката обхваща площ от 1 360 хил. km<sup>2</sup>, заема около <sup>1</sup>/<sub>3</sub> от територията на Европейска Русия и се простира от Валдайското и [[Средноруско възвишение|Средноруското възвишение]] на запад до [[Урал]] на изток. Той е най-голямата [[безотточна област]] в света, която не се оттича към [[Световен океан|Световния океан]]. Основната, водозахранваща, част от басейна на Волга, на изток – до градовете [[Нижни Новгород]] и Казан, е разположена в горската зона; средната част (до градовете [[Самара]] и [[Саратов]]) – в смесени горски и степни местности; долната част (до [[Волгоград]]) – в степна зона; а южната – в полупустинни райони.
▲Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на [[Астраханска област|Астраханска]], [[Брянска област|Брянска]], [[Владимирска област|Владимирска]], [[Волгоградска област|Волгоградска]], [[Вологодска област|Вологодска]], [[Ивановска област|Ивановска]], [[Калужка област|Калужка]], [[Кировска област|Кировска]], [[Костромска област|Костромска]], [[Ленинградска област|Ленинградска]], [[Липецка област|Липецка]], [[Московска област|Московска]], [[Нижегородска област|Нижгородска]], [[Новгородска област|Новгородска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]], [[Орловска област|Орловска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Рязанска област|Рязанска]], [[Самарска област|Самарска]], [[Саратовска област|Саратовска]], [[Свердловска област|Свердловска]], [[Смоленска област|Смоленска]], [[Тамбовска област|Тамбовска]], [[Тверска област|Тверска]], [[Уляновска област|Ульяновска]], [[Челябинска област|Челябинска]], [[Ярославска област|Ярославска]] области, [[Пермски край|Пермския край]], [[Башкортостан]], [[Калмикия]], [[Република Коми|Коми]], [[Марий Ел]], [[Мордовия]], [[Татарстан]], [[Удмуртия]] и [[Чувашия]].
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
* на югозападсевер – водосборнияводосборните басейнбасейни на по-малки реки, вливащи се отдясно в река [[ДонВолга]];
* на изток – водосборния басейн на река [[ ОбСура (река)|Сура]] (десен приток на [[Волга]]); ▼* на запад – водосборните басейни на реките [[Днепър]] и [[Западна Двина]];
* на северюг – водосборнитеводосборния басейнибасейн на реките [[Онега (река)|Онега]] и [[Северна ДвинаДон]];
* на северозападзапад – водосборния басейн на река [[НеваДнепър]];.
* на североизток – водосборния басейн на река [[Печора (река)|Печора]];
▲* на изток – водосборния басейн на река [[Об]];
* на югоизток – водосборните басейни на реките [[Урал (река)|Урал]], [[Голям Узен]] и [[Малък Узен]].
Река Волга получава околонад 200150 притока с дължина над 5020 km, като 44 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 23 – между 101 и 200 km; 15 – между 201 и 500 km; 4 с дължина от 501 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 44 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km<sup>2</sup>) и мястото където се вливат. ▼==== Притоци ====
▲Река Волга получава около 200 притока с дължина над 50 km, като 44 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 23 – между 101 и 200 km; 15 – между 201 и 500 km; 4 с дължина от 501 до 1000 km и 2 притока с дължина над 1000 km. По-долу са изброени всичките тези 44 броя реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km<sup>2</sup>) и мястото където се вливат.
=== Хидроложки показатели ===
[[Файл:VolgaZimoy.JPG|180px|ляво|мини|Волга през зимата (северните покрайнини на Ярославъл)]]
Захранването на Волга се осъществява от топенето на снеговете (60% от годишния отток), от почвени (30%) и от дъждовни (10%) води. Естественият режим се характеризира с пролетно пълноводие (април – юни), маловодие през лятото и зимата и есенни дъждовни прииждания (през октомври).
== Стопанско значение ==
Волга е съединена с [[Балтийско море]] чрез [[Волго-Балтийски воден път|Волго-Балтийския воден път]], Вишневолоцката и Тихвинската водни системи; с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]] – чрез Северодвинската система и [[Беломорско-Балтийски канал|Беломорско-Балтийския канал]]; с [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]] – чрез [[Волго-Донски канал|Волго-Донския канал]]. Чрез [[Канал Москва]] се свързва и с [[Москва]].
В басейна на Горна Волга се намират големи горски масиви, в Средното и частично в Долното [[Поволжие]] обширни площи са заети от посеви с житни и технически култури. Развито е отглеждането на динени култури и [[градинарство]]то. Във Волго-Уралския район има залежи на нефт и газ, близо до [[Соликамск]] – големи залежи на [[калий|калиеви]] соли, а в Долното Поволжие (езерата [[Баскунчак]] и [[Елтон]]) – [[сол]].
Волга е обитавана от около 70 вида риби, като от тях 40 имат стопанско и търговско значение (най-важните са [[каспийска бабушка|бабушка]], [[херинга]], [[платика]], судак (вид [[бяла риба]]), [[шаран]], [[сом]], [[щука]], [[есетра]] и [[чига]]).
Вътрешните водни пътища по Волга са: [[Ржев]] – пристанище Колхозник (589 km), Колхозник – Бертюл (2604 km), 40-километров участък в делтата на реката<ref>{{икона|ru}} [http://www.skitalets.ru/laws/norm/vod_puti.htm Списък на вътрешните водни пътища в Руската федерация]</ref>. В целия водосборен басейн на реката са разположени над 900 пристанища, пристани и кейове и около 550 пристани на промишлени предприятия. Основни пристанища по течението на реката са: [[Твер]], [[Череповец]], [[Рибинск]], [[Ярославъл]], [[Кинешма]], [[Нижни Новгород]], [[Чебоксари]], [[Казан]], [[Уляновск]], [[Толияти]], [[Самара]], [[Саратов]], [[Волгоград]] и [[Астрахан]]. Продължителността на експлоатацията на пристанищата е от 180-200 дни в горното течение до 240 дни в [[Астрахан]]. Нагоре по реката се транспортират нефт, нефтопродукти, сол, въглища, пшеница, метали, плодове, риба и други, а надолу – дървен материал (на кораби и салове), машини, минерални торове, строителни и промишлени материали.
== Вижте още ==
* [[Списък на реките в Русия]]
|
