Хавана: Разлика между версии

| население-годинаг. = 2012

Ниските възвишения, по които е разположен градаградът, се издигат постепенно от дълбоките води на [[Флоридски проток|Флоридския проток]]. Известна забележителност е 60-метровият варовиков хребет, издигащ се от изток и завършващ с хълмовете [[Кабаня]] и [[Моро]], на които през колониалната епоха са разположени укрепления, охраняващи източния залив. Друг известен хълм е разположен на запад и е зает от [[Хавански университет|Хаванския университет]]. Извън очертанията на града по-високи възвишения се издигат на запад и на изток.

Климатът в Хавана, както и в по-голямата част от [[Куба]], е тропичен. Топлият [[бриз]] и местоположението на острова в зона с пасатни ветрове, прави климата по-мек. Според [[климатичната класификация на Кьопен]], Хавана се намира в [[тропичен саванен климат]]. Средните температури варират от 22 °C през януари и февруари, до 28 °C през август. Температурата рядко пада под 10 °C. Количеството на валежите е най-интензивно през юни и октомври и най-слабо от декември до април, като средното количество е около 1200 mm годишно.

Градът е основан на сегашното си място през 1519 годинаг. и първоначално носи името ''Сан Кристобал де ла Абана''. Той е сред първите [[Испания|испански]] селища на острова и се образува край удобен за [[пристанище]] естествен залив. Първоначално Хавана е търговско пристанище, често нападано от [[пират]]и. През 1555 годинаг. градът е опожарен от френския корсар [[Жак дьо Сор]].

През следващите години испанците изграждат в Хавана крепост, която да предотврати пиратските набези. Тя започва да играе важна роля в предотвратяването на [[контрабанда]]та и налагането на монопол в търговията с колониите – всички кораби от испанските колонии в [[Америка]] първо доставят стоките си в Хавана и оттук те се транспортират към Европа. През 1592 годинаг. селището официално получава статут на град.

През XVII век Хавана бързо се разраства, изграждат се множество нови сгради, главно от дърво, съчетаващи архитектурни стилове от [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] с типични елементи от [[Канарски острови|Канарските острови]]. През 1649 годинаг. тежка епидемия довежда до смъртта на една трета от жителите на града.

В средата на XVIII век населението на Хавана надхвърля 70 хиляди души и градът е трети по големина в Америка, след [[Лима]] и [[Мексико (град)|Мексико]].<ref>Thomas, Hugh: ''Cuba, A pursuit of freedom'', 2nd Edition, p.1.</ref> По това време Хавана е най-важното испанско пристанище в Новия свят с най-големите корабостроителни и кораборемонтни съоръжения.<ref>Harbron, John D..''Trafalgar and the Spanish navy'', Conway Maritime Press, 2004, ISBN 0-87021-695-3, pp.15- – 17.</ref>

През 1762 годинаг., по време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], Хавана е превзета от [[Великобритания]]<ref name="Seven Years War">Pocock, Tom: Battle for Empire: The very first world war 1756- – 63. Chapter Six.</ref> – продължилата една година британска окупация довежда до бързо разрастване на търговията с британските колонии в Северна Америка и Антилските острови, което предизвиква съществени обществени промени. В края на войната Испания отстъпва на британците [[Флорида]] в замяна на връщането на Хавана.<ref name="Siege">Thomas, Hugh: Cuba: The Pursuit of Freedom 2nd edition. Chapter One</ref> След като си връщат града, испанците го превръщат в най-силно укрепената крепост в Америка. През 1796 годинаг. от [[Санто Доминго]] са пренесени останките на [[Христофор Колумб]] – те остават в града до оттеглянето на испанците през 1898 годинаг., когато те ги пренасят в [[Севиля]].

През 1837 годинаг. е построена първата железопътна линия – с дължина 51 километраkm до [[Бехукал]], по която се превозва [[захар]] от долината на Гинес до пристанището. С това Куба става петата страна в света и първата испаноезична страна с железница. През следващите десетилетия са изградени обществени сгради, като луксозния театър „Такон“. През 1863 годинаг. са разрушени крепостните стени на града, за да се даде възможност за неговото разширяване. След забраната на робството в Съединените щати, много американски плантатори се преместват в Хавана, тъй като в Куба робството остава легално до 1886 годинаг.

През 1898 годинаг., по време на [[Кубинска война за независимост|Войната за независимост]], Хавана става сцена на сблъсъци между привърженици и противници на независимостта, които провокират [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и довеждат до края на испанския колониализъм в Америка. Градът остава под американски контрол до 1902 годинаг., когато Куба става независима държава.

След [[Кубинска революция|Кубинската революция]] от 1959 годинаг. в страната е наложена комунистическа диктатура. [[Национализация]]та на икономиката и наложеното от Съединените щати [[Блокада на Куба|ембарго]] се отразяват тежко на града. Стопанската криза се задълбочава след разпадането на субсидиращия Куба [[Съветски блок]] в началото на 90-те години, но за разлика от страните в [[Източна Европа]] в Куба комунистите успяват да се задържат на власт.

Местоположението на Хавана е важно за началната и&#768; [[икономика]]. Още през 16 век градът се прочул като търговскияттърговския [[център]] на Новия свят. Въпреки усилията на правителството на [[Фидел Кастро]] да се разсее [[индустрия]]та от Хавана, столицата си остава най-важния индустриален център на [[Куба]]. В градските индустриални зони е концентрирана леко-промишлената индустрия, а в останалата част на [[остров]]а са Кубинскитекубинските захарни плантации. В града се правят и прочутите пури ''Хабанос''. През Хавана минават 50% от вноса на Куба.

След разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през [[1991]] г. и Американскотоамериканското [[ембарго]], кубинската икономика навлиза в криза, каквато не е имало от революцията през 59-та. Също така, след разпада на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] брояброят на туристите в Хавана и [[Куба]] нараства значително. Днес, Хавана залага на туризма като главен източник на доходи. В Стария град има малки обущарници и магазини за ръчно направени дрехи, но техниятехният брой започва да намалява. Голяма част от Американскияамериканския бизнес в Хавана е в ръцете на [[правителство]]то. Точно поради тази причина, днес голям брой банки в града и околностите му са затворени. Ведадо е днешнияднешният главен бизнес [[квартал]] на града. Там се издигат небостъргачи, високи жилищни комплекси, [[хотел]]и, казина и ресторанти. Във Ведадо се намира и Университетът на Хавана.

В Хавана се намира най-голямото балетно [[училище]] в света с около 4500 ученици всяка годинаг., при отиващи на кастинг над 50 000. Образованието е безплатно и главно ориентирано към социалистическа [[социалистическа система]]. Преди в града е имало два университета, но след [[революция]]та този в Марианао – Католическият университет, биле затворен.

Здравеопазването е центрирано в градските болници, управлявани от [[правителство]]то. Здравните услуги в Хавана са по-добри от останалите в [[страна]]та. Също така, в [[столица]]та се правят и операции при сърдечно-болни и хора с проблемно зрение, рядко срещани някъде другаде в Карибскатакарибска [[държава]]. Услугите в града са под контрола на [[правителство]]топравителството. [[Електричество]]то се доставя чрез генератори, работещи с петрол.

[[Спорт]]ътСпортът в Хавана е широко разпространен сред столичаните. В Хавана има два [[бейзбол]]ни стадиона. Най-големият от тях е Естадио Латиноамерикано. Достъпът до повечето спортни събития е свободен. Най-популярните места за водни спортове в града са градските [[плаж]]ове. През [[1991]] г. в Хавана билиса проведени 11-тетите Пан-АмериканскиПанамерикански игри. Заради провеждането им в града са били построени много спортни игрища, главно в почти незаселените [[Запад]]низападни предградия.

* [[Фидел Кастро]] (р. 1926 – 2016), политик, живее в града от средата на 40-те