Маргарит Минков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
| работил = [[драматург]]
| националност = {{BUL}}
| период = 1970- – 1997
| жанрове = [[приказка]], [[стихотворение]], [[драма]]
| теми =
Ред 31:
Минков написва за децата ''„Приказки с шапки“'', ''„Две ръчички – десет пръста“'', ''„Чудеса, чудеса“'' (наградена от Комитета за култура и Министерството на образованието), ''„Приказки за разказване“'', ''„Звездна притча Рождество“'', както и пиеси, филмови новели и мюзикъли. Печели второ място в конкурса за оригинална авторска приказка „[[Ханс Кристиан Андерсен]]“, организиран от [[БНТ]], а по-късно и трето място в конкурс във [[Варна]] с пиесата ''„Големият бал на шахматните фигури“'' (1979). Втора награда печели в конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата ''„Книга на царете“'' (1980).
 
Успехите в конкурсите за драми подтикват Маргарит Минков да навлезе в театъра. През 1981 и 1982 г. той работи като драматург в театрите в [[Сливен]] и [[Враца]]. Става художествен ръководител и директор на [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Драматичен театър „Сълза и смях“]] (София). В периода 1986- – 1994 завежда литературното бюро на Национална дирекция театри. До 1991 г. получава нови признания за своето творчество: през 1988 г. получава „Златният делфин“ за драматургия, а през 1991 г. награда за драматургия на Съюза на артистите в България, за пиесата си „Камината“. През 1997 г. Минков е драматург в [[Народния театър]].
 
Маргарит Минков е автор на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които най-известни са ''„И отново за Моцарт и Салиери“'' (1979), ''„Вавилонската кула“'' (1982), ''„Големият род“'' (1983), ''„Ето какво се случи“'' (1984), ''„Нощно съжителство“'' (1985), ''„Жана д’Арк“'' (1988), ''„Камината“'' (1990), ''„Въведение в тяхната картина“'' (1994), ''„Втора сряда“'' (1997).
Ред 39:
През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков ''„Приказки за разказване“'', а през 1987 г. – ''„Безкрайна приказка“''. Посмъртно е издадена книгата му ''„Весел, гъделичкащ смях“'' (2015) в „ИК Жанет 45“.
 
През всичките тези години Минков пише и поезия. Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. „Мост“ (1989- – 1990), а в книга излизат посмъртно в стихосбирката ''„Пръстен в кладенец“'' (2000, 2007).
 
През [[1992]] г. Маргарит Минков е депутат в [[36 Народно събрание]] от листата на [[СДС]].
Ред 120:
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29%2Cscope%3A%28LSU_aricles+%29&frbg=&vl(28101403UI1)=all_items&tab=default_tab&dstmp=1481488782844&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&vl(freeText0)=Маргарит+Минков&vid=NALIS_VIEW&fn=search От и за Маргарит Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България]
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ::Минков, Маргарит}}
[[Категория:Български детски писатели]]