Уикипедия

Шарл V: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б)
мРедакция без резюме
Ред 2:
| име = Шарл V
| наставка =
| описание =крал на Франция
| изображение за личността = Karel5 BNF.jpg
| описание на изображението =
| управление =
| коронация =
| пълно име =
| други титли = дофин
| кръщене =
| роден =[[21 януари]] [[1338]]
| място на раждане =[[Венсен (замък)|Венсен]], [[Франция]]
| починал =[[16 септември]] [[1380]]
| място на смъртта = [[Ножан сюр Марн]], [[Франция]]
Ред 21:
| втори брак =
| трети брак =
| династия = [[Валоа]]
| баща = [[ Жан II Добрия ]], крал на Франция
| майка = [[ Бона Люксембургска]]
| герб = Armes de France depuis Charles V..png
}}
''' Шарл V''' Мъдри (фр. ''Charles V le Sage''; 21 януари [[1338]] г. в [[замък]]а [[Венсен (замък)|Венсен]], [[Ил дьо Франс]] - – 16 септември [[1380]] г.) е крал на [[Франция]] от [[1364]] до [[1380]] г.‎ Най-големия син на краля на Франция [[Жан II Добрия]] и неговата първа жена [[Бона Люксембургска]]. От 1356—13601356 – 1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) —– регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успява практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.
 
== Детство ==
Шарл V е възпитаван при двора заедно с другите деца на неговата възраст. След това остава близък с хората, от неговото обкръжение в този ранен период от живота му. Сред тях е неговият чичо Филип Орлеански, тримата му братя [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи]], [[Жан дьо Бери|Жан]] и[[Филип II (Бургундия)| Филип]], а също и [[Луи II дьо Бурбон]], Едуард и Робер дьо Бар, Жофроа дьо Брабант, Луи д’Еврьо (братът на Шарл Злия), Жан и Карл д’Артоа, Шарл д’Алансон и Филип Руврски. Наставник на бъдещия крал вероятно е Силвестър дьо Ла Сервел, който обучава младежа по латински и граматика.
 
=== Първи дофин ===
Ред 39:
На 8 април 1350 година дофинът се жени за [[Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)|Жана дьо Бурбон]], внучка на [[Шарл Валоа]], който му се пада прадядо. За това се налага предварително да се получи от папата разрешение за брак с роднина. Възможно е именно това близко родство да е става причина за психическото заболяване на сина му Шарл VI и да е отслабва здравето на другите деца на Шарл и Жана. Бракът е сключен по-късно, отколкото се предвижда, поради смъртта на майка му, [[Бона Люксембургска]] и баба му Жана Бургундска, умрели по време на епидемията от [[чума]] през 1349 г. (Тогава Шарл заминава за [[Дофине]]). Самият дофин изкарва тежка болест между август и декември 1349 г. Заради бушуващата във Франция епидемия хората се страхуват от големи събирания на хора, поради което сватбата на дофина преминава доста скромно.
 
== Регентство (1356—13601356 – 1360). Вътрешни смутове и тяхното преодоляване ==
След пленяването на [[Жан II Добрия]] в битката при [[Битка при Поатие (1356)|Поатие (19 септември 1356)]], избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следва да поеме управлението на френската монархия —– с титла главен наместник на кралството. Положението е критично: кралят Жан е в плен; англичаните окупират значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.
 
Необходима мярка става свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладават представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан II Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите желаят освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлага се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл V се опитва да бави нещата във времето: Той отпътува за [[Мец]] за среща с император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите принуждава Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следва да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет са включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролират от Щатите; Самите Щати следва да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа се проваля от Етиен Марсел.
[[Файл:Entrée de Charles V à Paris.jpg|thumb|Завръщането на Шарл V в Париж 2 aвгавг. 1358]]
През ноември 1357 година от затвора бяга Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставят дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлуват в двореца на дофина и пребиват неговите приближени (двама маршали са убити пред очите на Шарл).
 
Шарл решително се справя с Щатите постепенно: На 14 март 1358 година приел титлата регент; На 25 март 1358 година избягал от Париж. В противовес на метежните Парижки щати в Компиен са свикани лоялни на регента Генерални щати.
 
През лятото на 1358 година цяла централна Франция е разтресена от стихийното селско въстание [[Жакерия]]. Етиен Марсел се опитал да използува това въстание за свои цели, но не пресметва нещата добре: Пред лицето на общата опасност феодалите неочаквано се сплотяват. Армията под командването на Карл Злия разбива «селяните„селяните-жаки»жаки“. Дофинът-регент, умело разпалва конфликтите между парижките метежници и Щатите, и се добива до целта си: На 31 юли Етиен Марсел е убит от гражданите, а Шарл Злия напуска Париж.
 
На 3 август дофинът Шарл се завръща в Париж като морален победител. Най-активните участници във въстанието са екзекутирани, като непосредствено след това на 10 август, Шарл обявява всеобща амнистия.
Ред 56:
 
== Мир в Бретини (1360) ==
Следваща грижа на Шарл става прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и намалявайки сборът от сумата за откупа, дофинът съумява реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният [[Едуард III]] лично възглавява поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дават. Деморализираната английска армия е способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласуват в Бретини условията на «вечния„вечния мир»мир“.
 
След подписаният мир, Жан II е освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заместват други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратяват, и той се оттегля на заден план, но не за дълго.
== Успехи през първите години на управление (1364—1368) ==▼
През лятото на 1363 година бяга от плен[[ Луи I Анжуйски]], един от френските заложници, които следва да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счита за безчестие постъпката на сина си и през януари 1364 година се връща в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново прави дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превръща регента, в крал Шарл V Френски.▼
 
▲== Успехи през първите години на управление (1364—13681364 – 1368) ==
Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри са посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдава да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.▼
▲През лятото на 1363 година бяга от плен[[ Луи I Анжуйски]], един от френските заложници, които следва да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счита за безчестие постъпката на сина си и през януари 1364 година се връща в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново прави дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превръща регента, в крал Шарл V Френски.
== Възобновяване на Стогодишната война (1368—1374) ==▼
Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдава условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършва. Повече от половината от откупа за Жан II е внесен, поради което Едуард III освобождава всички принцове — заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не стават. От това се възползва Шарл V.▼
 
▲Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри са посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдава да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъжда Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.▼
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл [[Бертран дьо Геклен]] <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]▼
Шарл V убеждава [[Бертран дьо Геклен]] да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.▼
 
▲== Възобновяване на Стогодишната война (1368—13741368 – 1374) ==
В това време [[Луи I Анжуйски]], кралски наместник в Лангедок, действа къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождава от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на югозапад остават само Бордо и Байон, с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанава да съществува. В януари 1374 година [[Бертран дьо Геклен]] и [[Джон Гонт]], трети син на Едуард III, от името на своите крале подписва примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.▼
▲Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдава условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършва. Повече от половината от откупа за Жан II е внесен, поради което Едуард III освобождава всички принцове —– заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не стават. От това се възползва Шарл V.
 
▲Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъжда Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.
== Последни години (1374—1380) ==▼
▲[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл [[Бертран дьо Геклен]] <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
През 1378 година е разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядва веднага на конетабъла [[Бертран дьо Геклен]] да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на [[Шарл Злия]] графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]], [[Карл II Наварски|Шарл II ]]Злия.▼
▲Шарл V убеждава [[Бертран дьо Геклен]] да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.
 
▲В това време [[Луи I Анжуйски]], кралски наместник в Лангедок, действа къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождава от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—13741369 – 1374) от английските владения на югозапад остават само Бордо и Байон, с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанава да съществува. В януари 1374 година [[Бертран дьо Геклен]] и [[Джон Гонт]], трети син на Едуард III, от името на своите крале подписва примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.
 
▲== Последни години (1374—13801374 – 1380) ==
▲През 1378 година е разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядва веднага на конетабъла [[Бертран дьо Геклен]] да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на [[Шарл Злия]] графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]], [[Карл II Наварски|Шарл II ]]Злия.
 
Въпреки влиянието на съюзника си [[Филип дьо Мезиер]], кралят отказва да участва в кръстоносен поход.
Line 79 ⟶ 81:
Най-големият неуспех на Шарл V е напускането на Авиньон от папата.
 
Шарл V оставя за свой наследник най-големия си син Шарл VI. Доколкото наследникът е малолетен, Шарл V в завещанието определя порядък за управление на страната в преходния регентски период. След смъртта на краля неговото завещание е нарушено.
 
== Покровител на изкуствата ==
Line 89 ⟶ 91:
 
== Семейство и деца: ==
Женен за: (от 8 април 1350) [[Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)|Жана дьо Бурбон]] (3 февруари 1337 —– 6 февруари 1378), дъщеря на [[Пиер I дьо Бурбон|Пиер I, херцог Бурбон]], и [[Изабела Валоа (пояснение1313 – 1383)|Изабела Валоа]]. Тя е братовчедка на Шарл V. От техните 10 деца до зряла възраст доживяват само двама сина:
# Жана (1357—13601357 – 1360);
# Жан (1359—13641359 – 1364);
# Бона (1360—13601360 – 1360);
# Жана (1366—13661366 – 1366);
# Жан (7 юни 1366 — 21 декември 1366);
# [[Шарл VI]] ''Безумния'' (3 декември 1368 — 21 октомври 1422), крал на Франция;
# Мария (1370—13771370 – 1377);
# [[Луи Орлеански]] (13 март 1372 — 23 ноември 1407), първи херцог Орлеански, основател на Орлеанския клон на дома Валоа. Неговият внук станал крал на Франция:[[Луи XII (Франция)|Луи XII]] като син на [[Шарл Орлеански]]; а неговия правнук Франсоа, ,като внук на [[Жан III Добрия]], граф Ангулемски станал крал на Франция като Франсоа I;
# Изабела (1373—13781373 – 1378);
# Катрин (1378—13881378 – 1388).
 
== Източници: ==
* Christine de Pisan, ''Livre des faits et bonnes mœurs du sage roy Charles V''
* Delisle, Léopold, ''Recherches sur la librairie de Charles V, roi de France, 1337- – 1380'', H. Cahmpion, Paris.
* Philippe de Mézières, ''Songe du Vieil Pèlerin''
* Autrand, Françoise, ''Charles V le Sage'', Fayard, Paris, 1994.
Line 109 ⟶ 111:
* Delachenal, Roland, ''Charles V'', Picard, Paris, 1909.
* Henneman, John Bell, ''Olivier de Clisson and Political Society in France Under Charles V and Charles VI'', University of Pennsylvania Press, Philadelphia, 1996.
* Henneman, John Bell, ''Royal taxation in Fourteenth Century France, The Development of War Financing 1322- – 1356'', Princeton University Press, Princeton, 1971.
* Quillet, Jeannine, ''Charles V, Le Roi lettré'', Librairie académique Perrin, Paris, 2002.
* Tuchman, Barbara, ''A Distant Mirror: The Calamitous 14th Century'', Ballantine Books, New York, 1978.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарл_V“.