Мосомище: Разлика между версии

'''Мусо̀мищамище''' (до 2016 г. '''Мусомища''') е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Гоце Делчев]], [[област Благоевград]].

| id = {{ISSN|1311- – 0144}}

[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Мусомица'' (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Мисолища'' (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - – 129.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Мусомища като село със 75 български и 18 турски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234- – 235.</ref>

{{цитат|Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу [[Ново Лески|Ляски]]. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.]</ref>}}

Той произхожда от многолюдно семейство, има трима братя и една сестра. Роден е през 1887 година. Начално училище Атанас Хрисимов завършва в родното си село, а прогимназия в гр. Неврокоп. След това учи и завършва Скопското педагогическо училище през 1904/1905 год.

Първите години е учител в с.Дебрене-Мелнишко, после в селата Скребатно и Садово-Неврокопско. До това време е вече известен учител и активен участник в дейността на ВМОРО. Взема дейно участие в провеждането на Първия конгрес на селските учители от Неврокопска околия, проведен на 11 октомври 1908 год г.в с.Гайтаниново.

През есента на 1912 год г.много от учителите не заемат местата си поради започналата Балканска освободителна война срещу Турция.Наложило се ново назначение на учители.В с.Сатовча са назначени двама учители-Атанас Хрисимов и Магдалена Антонова (по мъж-Карталова) от гр. Неврокоп. Училището е отворено на 12 декември 1912 год г.Атанас Хрисимов е учител и едновременно изпълнява длъжността секретар –бирник в новосъздадената общинска българска държавна власт. Той поставя основите на общинската документация, съгласно изискванията на българската държава. От него има останали много документи, най-важен от които е “Актът„Актът за предаване и приемане на сметката”сметката“ от него, на новоназначения секретар-бирник Атанас Вълчев.

Много интересен е списъкът за събиране на данъка “беглик”„беглик“.От него се вижда, че са споменати новите Български имена на българо-мохамеданите , по нареждане на тогавашното българско правителство, а също така могат да се почерпят сведения (може би не много точни) и колко е бил броят на овцете и козите в селото през тази година.

Атанас е образцов за времето си учител. Това личи и от документите, които е оставил за организиране на учебния процес.

Много голяма дейност развива и в църковната област. Той е един от отличните певци и помощници на свещеника в черквата, особено за коледните и великденските празници и Деня на светите братя Кирил и Методий –11 май. В черковните си беседи той поучава възрастните на християнски добродетели.В една от беседите си казва:”Тук“Тук в светия храм се намират всички средства за нашия благороден живот и благоденствие. Нека всякога да просим от Бога прошка за греховете си, но по-напред ние трябва да простим греховете на нашите ближни, па тогава господ на нас”нас“.

Атанас Хрисимов, като учител и общественик, оставя дълбоки следи в просветното дело. Учебните години винаги приключват с полагане на годишен изпит от учениците. Селяните от благодарност към неговия труд му подаряват кепета и кърпи, шарени чорапи и други вещи. Той е колоритна личност, голям веселяк и компаньор. Под негово ръководство започва честването с учениците на 1 май, води ги на излети. Според ученика му от учебната 1914-1915 – год1915 г. Тодор Караколев, той е един от първите сеячи на социалистическите идеи в с.Сатовча.Един от братята на Атанас Вълчев казва, че Атанас Хрисимов заедно с другите учители от съседните села и братът на Атанас Вълчев, под ръководството на данъчния началник Трифонов от Брацигово изнесли с успех пред селяните пиесите:”Старият“Старият воин”воин“ и “Пленникът„Пленникът от Трикери”Трикери“.

Училищната библиотека по негово време е абонирана за списание “Учител”„Учител“, издавано в София, което е необходимо методическо помагало за учителите.

Всестранната дейност на този неуморен, млад, с възрожденски дух учител се прекъсва от влизането на България в Първата световна война (1914- – 1918 г.).През есента на 1915 год г.Атанас Хрисимов е мобилизиран в армията и участва в боевете докрая на войната.

Завръщайки се от фронта Атанас се разболява от така наречената “Испанска„Испанска болест”болест“.Умира на 2 юни 1919 год г. на 32 години в разцвета на своите сили. Оставя в мизерия млада вдовица с две дъщери-сирачета-Славка и Ангелина.След като пораства Славка се омъжва за учителя Георги Петков Панайотов.Те имат има две дъщери –по голямата Иванка Г. Панайотова-литераторка , по-малката-Мария Г.Панайотова-медицинска сестра. Иванка има дъщеря-математичката Татяна Ефтимова, а Мария две дъщери-Славина и Калина Куртови.

* Празник на селото - – [[6 декември]]

* Гергьовден - – [[6 май ]]

* {{BGR-флаг}} [[Ангел Иванов]] (1840 - – 1905), български просветен деец

* {{BGR-флаг}} [[Андон Качарков]] (1884 - – 1944), български революционер

* {{BGR-флаг}} {{CAN-флаг}} [[Георги Младенов (общественик)|Георги Младенов]] (1931 - – ), българо-канадски общественик

* {{BGR-флаг}} [[Георги Славков]] (1958- – 2014), български футболист-национал

* {{BGR-флаг}} [[Стоян Попов (ВМРО)|Стоян Попов]] (1895 - – ?), български революционер от ВМРО

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=746 Ангел Иванов от с. Мусомища – -"Некогашния„Некогашния Неврокопски учител дедо Господин"Господин“, публикувано във в. "Новини"„Новини“, брой 61- – 65, Цариград, 1895 година]

== Бележки ==