Мосомище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Мусо̀мище''' (до 2016 г. '''МусомищаМусо̀мища''') е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Гоце Делчев]], [[област Благоевград]].
 
== География ==
В горната си част село МусомищаМусомище е сгушено в [[Пирин]] планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река [[Места]]. Селото е само на 800 м от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. Местностите около село МусомищаМусомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността ''Топлицата'', известна с [[карст]]овия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на [[бор]]ова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен [[риболов]]).
 
== История ==
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в МусомищаМусомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.<ref>{{cite journal
| last = Радушев
| first = Евгени
Ред 26:
}}</ref>
 
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Мусомица'' (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/24|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година ''Мисолища'' (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва МусомищаМусомище като село със 75 български и 18 турски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 32:
{{цитат|Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу [[Ново Лески|Ляски]]. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-ИзтМакед Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.]</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век в МусомищаМусомище живеят 523 [[българи]] и 100 [[турци]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 194]</ref>. Данни от [[1909]] година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.<ref>Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, с.80 </ref>
 
На [[30 ноември]] [[2016]] г. името на селото е преименувано на Мусомище.<ref>Указ № 379 от 30 ноември 2016 г. Обн., ДВ. 99 от 13 декември 2016 г.</ref>
Ред 38:
== Културни и природни забележителности ==
{{обработка|форматиране}}
Храм-параклисът ''[[Георги Победоносец|Св. Георги Победоносец]]'' е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената [[сеизмология|сеизмологична]] станция в целия регион. Непосредствената близост на МусомищаМусомище до Пирин планина дава на неговите жители добра възможност за съсредоточаване на средства в планинския туризъм. Така се е появила още в миналото високопланинската местност ''Ливадите''. Не по малка забележителност на село Мусомища са неговите жители, известни със своята добрина, гостоприемност и не на последно място трудолюбие.
 
От МусомищаМусомище е народния учител Атанас Хрисимов
 
Той произхожда от многолюдно семейство, има трима братя и една сестра. Роден е през 1887 година. Начално училище Атанас Хрисимов завършва в родното си село, а прогимназия в гр. Неврокоп. След това учи и завършва Скопското педагогическо училище през 1904/1905 год.