Разлика между версии на „Вашингтон“

496 байта изтрити ,  преди 3 години
форматиране: 33x тире-числа, 24x тире, 3x нов ред, 226 интервала, точка (ползвайки Advisor); кор.
м (без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 1x А|А(Б))
(форматиране: 33x тире-числа, 24x тире, 3x нов ред, 226 интервала, точка (ползвайки Advisor); кор.)
{{Селище инфо|Съединени американски щати
| име = Вашингтон, окръг Колумбия
| име-местно = Washington, D.C.
| вид = Град
| знаме = Flag of Washington, D.C..svg
| площ = 177,0
| височина = 125
| население = приблизително 599  657672 228
| население-година = 1оценка, юли 20092015
| кмет = ВинсънтМюриел ГрейБаузър
| основаване = 16 юли 1790 г.
| пощенски-код = 20001- – 20098, 20201- – 20599
| телефонен-код = 202
| мпс-код =
| сайт = http://www.dc.gov
}}
 
 
'''Вашингтон''' ({{lang-en|Washington, D.C.}}) е [[столица]]та на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]].
 
Територията му образува '''Федерален окръг Колумбия''', наричан често и само '''окръг Колумбия''' (''District of Columbia'') - – единственият федерален окръг в САЩ. Смята се, че Вашингтон и Федерален окръг Колумбия представляват една и съща административна единица. Градът е разположен на северния бряг на река [[Потомак]] и граничи с щатите [[Вирджиния]] на югозапад и [[Мериленд]] от другите страни. Окръгът има население от 599 657 души. Пътуващите от околните предградия повишават неговото население през работната седмица до около милион.
 
Центровете на трите клона на федералното правителство на Съединените Щатищати са разположени в окръга, както и много от националните исторически забележителности и музеи. Вашингтон е домакин на 174 чуждестранни посолства, както и седалищата на [[Световна банка|Световната банка]], [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] (IMF), [[Организация на американските държави|Организацията на американските държави]] (OAS), Интер-Американскатаамериканската банка за развитие, Панамериканската здравна организация (PAHO). Седалищата на други институции като профсъюзи, лобистки групи и професионални сдружения също са разположени в окръга.
 
Вашингтон е управляван от кмет и 13 члена на Градския съвет. Въпреки това [[Конгрес на САЩ|Конгресът на Съединените щати]] има върховна власт над града и може да отхвърля местни закони. По тази причина жителите на окръга имат по-малко автономност, отколкото жителите на щатите. Окръгът има делегат на федералното правителство, който не може да гласува закони и същевременно е действащ в конгреса, но не и сенатори. Жителите на окръга нямали право да гласуват в президентските избори до ратифицирането на Двадесет и третата поправка на Конституцията на САЩ през [[1961]] годинаг.
 
Вашингтон е наречен на [[Джордж Вашингтон]], първият [[Списък на президенти на САЩ|президент на САЩ]]. Името на окръг Колумбия идва от старо поетично име за Съединените щати, произлизащо от [[Христофор Колумб]], което е излязло от употреба в началото на 20-ти век. Много музеи и паметници на Вашингтон го правят популярно място за туристи.
Когато през 17-ти век в района на днешен Вашингтон около река Анакостия пристигат първите европейци, той бил населен с [[алгонкински народи]], известни като Nacotchtank. До началото на 18-ти век индианците до голяма степен се изселват от тази област.
 
[[Джеймс Мадисън]] изтъква необходимостта от федерален окръг на 23 януари 1788 г. в своето есе „Федералист № 43“, твърдейки че столицата на страната трябва да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност. Атака срещу конгреса във [[Филаделфия]] от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783 г., подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от [[Конституция на САЩ|Конституцията на Съединените Щати]], което позволява на „окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалище на правителството на Съединените Щатищати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса." Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, [[Александър Хамилтън]] и [[Томас Джеферсън]] се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щатищати, което по-късно става известно като ''Компромисът от 1790 годинаг.''.
 
На 16 юли 1790 годинаг. със специален закон (Резидънс''Residence актAct'') се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, а точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералния окръг е квадрат със страна 16 km (10 мили), а общата площ е 260 km<sup>2</sup> (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ. През 1791 – 92 г. Андрю Еликот и няколко сътрудници, включително Бенджамин Банекер, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни на всяка миля по границата. Много от камъните все още се намират там. Нов „федерален град" е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. „федералният град" е кръстен в чест на [[Джордж Вашингтон]] и окръгът е обявен за територия на ''Колумбия'', използвана по онова време като поетично име за Съединените Щатищати. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на [[17 ноември]] [[1800]] г.
 
Актът от 1801 г. официално обединява градовете Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръга се разделя на две: Вашингтон каунти – на изток от река Потомак и Александрия каунти – на запад. След този акт, гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.
 
По време на [[Британско-американска война|войната от 1812 г.]] след като разграбват и изгарят Йорк (днешен [[Торонто]]), на 24 – 25 август 1814 г. британски войски нахлуват в столицата при нападение, известено като Изгарянето на Вашингтон. Опожарени и унищожени са [[Капитолий (САЩ)|Капитолият]], [[Министерство на финансите на САЩ|Министерството на финансите]] и [[Белият дом]]. Повечето правителствени сгради са възстановени бързо, но Капитолият, който по онова време е в строеж, не е завършен до 1868 годинаг.
 
От 1800 г. жителите на окръга протестират заради липсата си на представителство, с което се гласуват закони в Конгреса. За да поправят това, различни предложения са отправяни за връщане на земята, която е отстъпена за формирането на окръга, обратно на Мериленд и Вирджиния. Този процес е известен като ''отстъпване на територия''. Обаче тези усилия не успяват да спечелят достатъчно подкрепа до 1830 г., когато южното каунти на Александрия, което е част от окръга, страда от икономически спад, който отчасти се дължи на небрежността на Конгреса. Александрия е бил основен пазар в американската търговия с роби и се разпространили слухове, че [[Аболиционизъм|аболиционистите]] в Конгреса се опитват да сложат край на робството в окръга – действие, което би довело до по-нататъшно отслабване на икономиката на Александрия, основана на робството. През 1840 г. жителите започват петиция за отстъпване на южната територия на окръга обратно на Вирджиния, тъй като са недоволни от властта на Конгреса над Александрия. Държавната законодателна власт одобрява това през февруари 1846 г., което до известна степен се дължи на връщането на Александрия осигурявайки два допълнителни делегата подкрепящи робството на Общото събрания на Вирджиния. На 9 юли 1846 г. Конгресът се съгласява да върне цялата територия на окръга на юг от река Потомак на щата Вирджиния.
 
От 1860 г. приблизително 80% от афро-американскитеафроамериканските жители на града са свободни чернокожи. Избухването на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]] през 1861 г. довежда до забележителен ръст на населението в окръга, което се дължи на разширяването на федералното правителство и големия приток на освободени роби. През 1862 г. президентът [[Ейбрахам Линкълн]] подписва закон (свързан с получаване на компенсации при освобождаване на роби), който слага край на робството в окръг Колумбия и освобождава около 3 100 души, девет месеца преди официалното обявяване на освобождаването. До 1870 г. населението на окръга се увеличава с приблизително 132 000 души. Въпреки растежа на града, Вашингтон все още имал черни пътища и му липсвала канализация; положението било толкова лошо, че някои членове на Конгреса предлагат преместване на столицата на друго място.
 
С акта от 1871 г. Конгресът създава ново правителство за цялата федерална територия. Този акт ефективно обединява град Вашингтон, Джорджтаун и Вашингтон каунти в една община, официално наречена ''окръг Колумбия''. Въпреки че град Вашингтон по закон престава да съществува след 1871 г., името продължава да се употребява и целият град става известен като ''Вашингтон, окръг Колумбия''. В същия акт Конгресът определя Съвет за благоустройство на града. През 1873 г. [[Юлисис Грант|президентът Грант]] назначава най-влиятелния член на съвета – Александър Шепърд –, на новия пост губернатор. Същата година Шепърд изразходва 20 милиона щатски долара за обществени поръчки (357 милиона щатски долара по сравними курсове към 2007 г.), което модернизира града, но и го докарва до фалит. През 1874 г. Конгресът закрива офиса на Шепърд в полза на прякото управление. Допълнителни проекти за обновяване на града не са извършвани чак до Плана Макмилан през 1901 г.
 
Населението на окръга остава относително непроменено до [[Голямата депресия]] през 30-те години, когато [[Нов курс на Рузвелт|Новият курс]] на президента Франклин Рузвелт разраства бюрокрацията във Вашингтон. Втората световна война допълнително увеличава правителствената дейност. Двадесет и третата поправка от конституцията на Съединените щати е ратифицирана през 1961 г., позволявайки на окръга да има три гласа в Избирателната колегия за избора на президент и вицепрезидент, но все още липсва представителство, с което да гласува закони в Конгреса.
След убийството на водача за граждански права [[Мартин Лутър Кинг|Мартин Лутър Кинг Младши]] на 4 април 1968 г., избухват размирици в окръга предимно на U Street, 14th Street, 7th Street и H Street, центрове на жилищни и търговски райони на чернокожи. Размириците бушуват в продължение на три дни, докато над 13 000 федерални и национални войски успяват да потушат насилието. Много магазини и други сгради са опожарени, като възстановяването им не е завършено до края на 90-те години.
 
На [[Атентати от 11 септември 2001 г.|11 септември 2001 г.]] терористи отвличат самолет на АмериканAmerican ЕърлайнсAirlines, изпълняващ полет 77, и умишлено го разбиват в [[Пентагон]]а, намиращ се в [[Арлингтън]], щата Вирджиния. Самолетът на ЮнайтедUnited ЕърлайнсAirlines с полет 93, за който се смята, че е предназначен за атака на Вашингтон, се разбива в щата [[Пенсилвания]], когато пътниците се опитват да превземат контрола над самолета от похитителите.
 
== География ==
Вашингтон е с обща [[площ]] от 177 [[квадратен километър|km<sup>2</sup>]] (68,30 [[миля|кв. мили]]), ), от които 159 km<sup>2</sup> (61.4 кв. мили) са заети от земя и 18 km<sup>2</sup> (6.9 кв. мили) от вода. Окръгът е по-малък от 260 km<sup>2</sup> (100 кв. мили), което се дължи на преотстъпването на южната част на окръга обратно на щата Вирджиния през 1846 г. Сегашната площ на Вашингтон се състои само от територия, прехвърлена от щата Мериленд. По тази причина Вашингтон е заобиколен с щатите Мериленд на югоизток, североизток и северозапад и Вирджиния на югозапад. Окръгът има три големи природни потоци: река Потомак и нейните притоци – река Анакостия и Рок Крийк (Rock Creek).
 
Противно на легендата, Вашингтон не е бил построен върху рекултивирани мочурливи места. Въпреки че влажните зони обхващали области по протежението на двете реки и други естествени потоци, по-голямата част от територията на окръга се състояла от земеделска земя и хълмове покрити с дървета. Най-високата естествена точка в окръг Колумбия е точката Рино, разположена в парк Форт Рено в квартала Tenleytown на 125 m. (409 фута) над морското равнище. Най-ниската точка е нивото на водата на река [[Потомак]].
 
=== Климат ===
Вашингтон е разположен във влажната субтропична климатична зона (Köppen: Cfa), проявяваща се в четири сезона. Неговият климат е типичен за средноатлантическите щати, които са отдалечени от големите водни маси. Пролетта и есента са топли, докато зимата е хладна, със среден годишен снеговалеж от 37 cm. (около 14.7 инча). Средните зимни температури са 3.,3 °C ( около 38 °F) от средата на декември до средата на февруари.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Виелиците оказват въздействие на Вашингтон средно веднъж на всеки четири или шест години. Най-силните бури се наричат „ североизточни ветрове”, за които са характерни силни ветрове, проливни дъждове и много снеговалеж. Тези бури често засягат големи участъци от източното крайбрежие на Съединените Щати.
 
Лятото е горещо и влажно със средна дневна юлска температура от 26.,2 °C (около 79.2 °F) и средна дневна относителна влажност от около 66%, която може да е относително поносима.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Комбинацията от горещина и влажност през лятото довежда до много чести гръмотевични бури, някои от които понякога причиняват торнадаторнадо в този район.
Вашингтон е разположен във влажната субтропична климатична зона (Köppen: Cfa), проявяваща се в четири сезона. Неговият климат е типичен за средноатлантическите щати, които са отдалечени от големите водни маси. Пролетта и есента са топли, докато зимата е хладна, със среден годишен снеговалеж от 37 cm. (около 14.7 инча). Средните зимни температури са 3.3 °C ( около 38 °F) от средата на декември до средата на февруари.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Виелиците оказват въздействие на Вашингтон средно веднъж на всеки четири или шест години. Най-силните бури се наричат „ североизточни ветрове”, за които са характерни силни ветрове, проливни дъждове и много снеговалеж. Тези бури често засягат големи участъци от източното крайбрежие на Съединените Щати.
 
Най-високата отчетена температура е била 41 °C (106 °F) на [[20 юли]] [[1930]] г. и на [[6 август]] [[1918]] г., докато най-ниската отчетена температура е била −26 °C (−15 °F) на [[11 февруари]] [[1899]] г. по време на голямата снежна буря от 1899 г.
Лятото е горещо и влажно със средна дневна юлска температура от 26.2 °C (около 79.2 °F) и средна дневна относителна влажност от около 66%, която може да е относително поносима.<ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref> Комбинацията от горещина и влажност през лятото довежда до много чести гръмотевични бури, някои от които понякога причиняват торнада в този район.
 
Най-високата отчетена температура е била 41 °C (106 °F) на [[20 юли]] [[1930]] г. и на [[6 август]] [[1918]] г., докато най-ниската отчетена температура е била −26 °C (−15 °F) на [[11 февруари]] [[1899]] г. по време на голямата снежна буря от 1899 г.
 
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Вашингтон, окръг Колумбия
|Източник=The Weather Channel <ref name="climate1"> Weather Channel - – [http://www.weather.com/outlook/homeandgarden/garden/wxclimatology/monthly/USDC0001?lswe=Washington,%20DC&lwsa=Weather36HourGardenCommand&from=whatmenu_dropdown_vacationplanner] Посетен на 24 октомври 2010 г.</ref>, NOAA <ref name="climate2"> NOAA -[http://cdo.ncdc.noaa.gov/climatenormals/clim20/va/448906.pdf]</ref>
| Ян_ср_макс= 5.83 | Ян_ср_мин= -2.61
| Фев_ср_макс= 8.06 | Фев_ср_мин= -1.28
| Мар_ср_макс= 13.17 | Мар_ср_мин= 2.94
| Апр_ср_макс= 19.06 | Апр_ср_мин= 7.72
| Май_ср_макс= 24.11 | Май_ср_мин= 13.22
| Юни_ср_макс= 28.83 | Юни_ср_мин= 18.33
| Юли_ср_макс= 31.28 | Юли_ср_мин= 21.17
| Авг_ср_макс= 30.17 | Авг_ср_мин= 20.33
| Сеп_ср_макс= 26.28 | Сеп_ср_мин= 16.56
| Окт_ср_макс= 20 | Окт_ср_мин= 9.78
| Ное_ср_макс= 14.06 | Ное_ср_мин= 4.44
| Дек_ср_макс= 8.33 | Дек_ср_мин= 0
| Годишно_ср_макс= 19.11 |Годишно_ср_мин= 9.22
| Ян_ср_валежи= 81.5 | Друго= Средни снеговалежи ([[см]])
| Фев_ср_валежи= 66.8 | Ян_друго= 15
| Мар_ср_валежи= 91.4 | Фев_друго=13
| Апр_ср_валежи= 70.4 | Мар_друго=4.1
| Май_ср_валежи= 97 | Апр_друго=0
| Юни_ср_валежи= 79.5 | Май_друго=0
| Юли_ср_валежи= 93 | Юни_друго=0
| Авг_ср_валежи= 87.4 | Юли_друго=0
| Сеп_ср_валежи= 96.3 | Авг_друго=0
| Окт_ср_валежи= 81.8 | Сеп_друго=0
| Ное_ср_валежи= 77 | Окт_друго=0
| Дек_ср_валежи= 77.5 | Ное_друго=1.8
| Годишно_ср_валежи= 999.6 | Дек_друго=3.6
| Годишно_друго=37.3
|}}
 
== Население ==
ПрезНа 20091 юли 2015 г. са преброени почти 600 000672 228 жители, катокоето населениетое нас града се увеличава със стабилен ръст11,7% отповишение 2000спрямо година2010 насамг. През делничните дни обаче много хора от предградията и околните селища идват да работят в града и той става с население около един милион.
 
Според изследване, направено през 2007 годинаг., населението на Вашингтон се състои от 56.,6% чернокожи или [[афроамериканци]], 36.,3% [[бели американци]], 3.,1% азиатци и 0.,2% [[индианец|индианци]].
През 2009 са преброени почти 600 000 жители, като населението на града се увеличава със стабилен ръст от 2000 година насам. През делничните дни обаче много хора от предградията и околните селища идват да работят в града и той става с население около един милион.
 
Според изследване, направено през 2007 година, населението на Вашингтон се състои от 56.6% чернокожи или [[афроамериканци]], 36.3% [[бели американци]], 3.1% азиатци и 0.2% [[индианец|индианци]].
 
Уникален сред градовете с голям процент чернокожо население, Вашингтон е бил населен с много чернокожи още от самото си създаване. В резултат на [[Американската гражданска война]] чернокожото население скача драстично от 1% на 10% процента през 1810 г. Между 1810 г. и 1940 г. чернокожото население съставлява 30% от предградията, но достига връхната си точка през 1970 г., когато е цели 70%. От тогава се наблюдава спад заради изселването на част от чернокожите към предградията или други градове заради по-евтините наеми. Въпреки това се наблюдава наплив на много афроамериканци, особено на млади и току-що завършили студенти, заради по-добрите възможности за реализация.
 
През 2000 годинаг. 33 000 души се определят като [[хомосексуалист|хомосексуалнхомосексуални]]и и бисексуални - – около 8,1% от пълнолетното население в града. Като се има в предвид значителното [[ЛГБТ]] население и либералния политически климат, през декември 2009 г. общинският съвет на Колумбия приема закон за [[еднополов брак|еднополовия брак]] и от март 2010 г. започват да се издават свидетелства за брак между хомосексуални двойки.
 
== Икономика ==
Икономиката на Вашингтон е растяща и разнообразна, с нарастващ дял на работните места в сектора на професионалните и бизнес услуги.<ref>{{cite web | url = http://www.does.dc.gov/does/frames.asp?doc=/does/lib/does/info/ep2.62105.pdf | title = District of Columbia Employment Projections by Industry and Occupation, 2002–20122002 – 2012 | accessdate = 10 юни 2008 | last = Whitman | first = Ray D. | coauthors = Fred Siegmund | date = 2005-06-01 | format = PDF | publisher = D.C. Office of Labor Market Research and Information | lang = en}}</ref> [[Брутен национален продукт|Брутният продукт]] на федералния окръг през 2008 година е 97,2 милиарда долара, което го поставя на 35-то място сред американските щати.<ref>{{cite web | url = http://www.bea.gov/regional/gsp/ | title = Gross Domestic Product by State | accessdate = 24 юни 2009 | date = 2009-06-02 | publisher = U.S. Bureau of Economic Analysis lang = en}}</ref> Към януари 2010 година [[безработица]]та в градската агломерация на Вашингтон е 6,9%, втората най-ниска сред 49-те най-големи агломерации в страната.<ref>{{cite web | url = http://www.bls.gov/news.release/archives/metro_03192010.htm | title = Metropolitan Area Employment and Unemployment (Monthly) News Release | date = 19 март 2010 | publisher = United States Bureau of Labor Statistics | accessdate = 22 март 2010 | lang = en}}</ref> В самия град по същото време безработицата е 12%.<ref>{{cite web | url = http://www.bls.gov/news.release/archives/laus_03102010.htm | title = Regional and State Employment and Unemployment (Monthly) News Release | date = 2010-03-10 | publisher = United States Bureau of Labor Statistics | accessdate = 22 март 2010 | lang = en}}</ref>
 
През 2008 годинаг. около 27% от заетите във Вашингтон работят за федералното правителство на Съединените щати,<ref name="fedjobs">{{cite web | url = http://www.does.dc.gov/does/frames.asp?doc=/does/lib/does/DC_Industry_Employment_2008.pdf | title = Wage and Salary Employment by Industry and Place of Work | accessdate = 27 май 2008 | year = 2008 | format = PDF | publisher = District of Columbia Department of Employment Services | lang = en }}</ref> което смекчава ефектите от [[Световна икономическа криза от 2007 годинаг.|световната икономическа криза]], тъй като американското правителство не ограничава дейността си след нейното начало.<ref>{{cite web | url = http://www.businessweek.com/lifestyle/content/oct2008/bw20081014_006902.htm | title = Some Cities Will Be Safer in a Recession | last = Gopal | first = Prashant | date = 2008-10-14 | work = BusinessWeek | accessdate = 16 октомври 2008 | lang = en}}</ref> В същото време към януари 2007 годинаг. федералните служители в района на Вашингтон са само 14% от всички заети от федералното правителство.<ref>{{cite web | url = http://www.bls.gov/oco/cg/cgs041.htm | title = Federal Government, Excluding the Postal Service | accessdate = 11 август 2008 | date = 2008-03-12 | publisher = Bureau of Labor Statistics | lang = en }}</ref> Много организации, като правни кантори, изпълнители на обществени поръчки, неправителствени организации, лобистки фирми, профсъюзи и браншови организации, са разположили своите централи в или в близост до Вашингтон, за да бъдат в близост до федералното правителство.<ref name="kstreet">{{cite web | first = Jeffrey H. | last = Birnbaum | title = The Road to Riches Is Called K Street | date = 22 юни 2005 | url = http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/06/21/AR2005062101632.html | publisher = The Washington Post | page = A01 | accessdate = 17 юни 2008 | lang = en }}</ref>
 
Във Вашингтон присъства и нарастваща група от сектори, несвързани пряко с правителството, особено в областта на образованието, финансите и науката. Петте най-големи недържавни работодатели в града са [[Университет „Джордж Вашингтон“|Университетът „Джордж Вашингтон“]], [[Джорджтаунски университет|Джорджтаунският университет]], [[Вашингтонски болничен център|Вашингтонският болничен център]], [[Университет „Хауърд“|Университетът „Хауърд“]] и финансираната от правителството финансова корпорация [[ФаниFannie МейMae]].<ref>{{cite web | url = http://does.dc.gov/does/frames.asp?doc=/does/lib/does/frames/top200__2004__36pgs.pdf | title = Top 200 Chief Executive Officers of the Major Employers in the District of Columbia | accessdate = 3 юни 2008 | month = September | year = 2004 | format = PDF | publisher = D.C. Office of Labor Market Research and Information | lang = en}}</ref> Към 2010 годинаг. в града са базирани 4 от 500-те най-големи американски корпорации – - ФаниFannie МейMae, приборостроителната компания [[ДанахърDanaher Corporation]], електроразпределителното предприятие [[ПепкоPepco ХолдингсHoldings]] и издателството [[ВашингтонThe Washington ПоустPost]].<ref>{{cite web | publisher = Fortune | year = 2010 | url = http://money.cnn.com/magazines/fortune/fortune500/2010/states/DC.html | title = States: District Of Columbia Companies | work = Fortune 500 2010 | accessdate = 15 ноември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref>
 
Основното летище, обслужващо града, е разположеното във Вирджиния [[Летище „Вашингтон-Дълес“]].
 
== Медии ==
Вашингтон е център за националните и международни медии. ''ВашингтонWashington ПоустPost'', основан през 1877 г., е най-старият и най-четен местен вестник, излизащ ежедневно във Вашингтон. Вероятно е най-прочут с отразяването на националната и международна политика, както и с разобличаването на скандала [[Уотъргейт]]. „Да„The Поуст“Post“, както популярно го наричат, отпечатва само три основни издания, по едно за окръг Колумбия и щатите Мериленд и Вирджиния. Дори без разширени национални издания, вестникът се намира на пето място по тираж сред всички ежедневници към 31 март 2010 г.
 
Компанията ВашингтонWashington ПоустPost издава ежедневен безплатен вестник ''Експрес'' на английски, предназначен за пътуващите с обществен транспорт, който обобщава информация за събитията, спорта и развлеченията, както и издание на испански ''Ел темпо латино''. Местните ежедневници ''Вашингтон Таймс'' и ''Вашингтон Икзаминър'', алтернативният ''Вашингтон Сити пейпър'' и седмичникът ''Вашингтон бизнес джърнал'' имат също значителен брой читатели. Голям брой от местните и специализирани вестници се фокусират върху местните въпроси и културата. Сред тях са: седмичниците ''Вашингтон Блейд'' и ''Метро Уикли'', покриващ теми за [[ЛГБТ]]; ''Вашингтон Информър'' и ''Вашингтон Афроамерикан'', които отразяват теми, свързани с интересите на чернокожите; и квартални вестници, публикувани от компанията Кърънт Нюспейпър. Вестниците ''Дъ Хил'' и ''Рол Кол'' се фокусират единствено върху теми, свързани с Конгреса и федералното правителство.
 
[[Метрополен район|Метрополният район]] Вашингтон (Washington Metropolitan Area) е деветият най-голям телевизионен медиен пазар в Съединените Щати с два милиона домакинства (приблизително 2% от населението на щатите). Няколко медийни компании и канали на кабелни телевизии имат седалища в този район включително: [[C-SPAN]], Black Entertainment Television (BET), [[National Geographic Channel]], Smithsonian Networks, XM Satellite Radio, National Public Radio (NPR), Travel Channel (в Чиви Чейс, Мериленд), [[Discovery Channel|Discovery Communications]] ( в [[Силвър Спринг]], Мериленд) и Public Broadcasting Service (PBS) (в [[Арлингтън]], Вирджиния). Седалищата на Voice of America (VOA), националната новинарска услуга на правителството на Съединените Щатищати, е разположена близо до столицата в югозападен Вашингтон.
 
[[File:White House (south side).JPG|thumb|300px|[[Белият дом]] е резиденция на [[Президент на САЩ|президента на САЩ]]]]
== Забележителности ==
В столицата:
* [[Капитолий (САЩ)|Капитолий]] - – седалище на федералната власт.
* [[Белият дом]] - – сградата, в която американският президент работи и живее със семейството си.
* [[Конгрес на САЩ|Конгресът]] - – двукамарен висш орган на законодателната власт в САЩ.
* [[Библиотека на Конгреса]] - – най-голямата в света библиотека
* Националните архиви - – независима агенция към правителството в САЩ отговорна за съхраняването и документирането на исторически и правителствени архиви.
* [[Върховен съд на САЩ|Върховен съд]] - – най-висшият съдебен орган в САЩ.
* [[Федерален резерв]] - – централната банка на САЩ
* Ботаническа градина на САЩ - – ботаническа градина намираща се до Капитолия близо до Гарфийлд съркъл.
* [[Смитсонов институт|Смитсоновият институт]] - – научноизследователски и образователен институт в САЩ, към който е създаден голям комплекс от музеи. Някои от тях са: Музея на американската история, Индианския музей, Музея Хиршхорн и скулптурната градина, Националния въздушен и космически музей, Музей по природна история и др.
* [[Вашингтон монумент]] - – представлява обелиск и масонски символ построен в памет на първия президент на САЩ генерал [[Джордж Вашингтон]].
* Джеферсън Мемориал - – паметник посветен на [[Томас Джеферсън]], третият президент на САЩ и американски основоположник (политически водач, подписал [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимост на САЩ]] през 1776).
* [[Линкълн Мемориал]] - – паметник построен в чест на 16-я президен на САЩ [[Ейбрахам Линкълн]].
* Мемориал на Втората световна война - – посветен на американците като военнослужещи и граждани по време на [[Втората световна война]].
* Музей мемориал на холокоста в САЩ - – официалният мемориал на [[холокост]]а в САЩ.
* [[Мемориал на ветераните от Виетнам]] - – посветен на американските военнослужещи, загинали или изчезнали без вест в хода на войната във Виетнам.
* Мемориал на ветераните от Корея - – в памет на служилите в [[Корейската война]].
 
В непосредствена близост до града са:
* [[Пентагонът]] - – седалището на американското [[Министерство на отбраната (САЩ)|Министерство на отбраната]].
* [[ЦРУ|Централно разузнавателно управление]] - – държавна американска разузнавателна агенция
* Гробницата на незнайните воини - – посветена на американските военнослужещи, които загиват без техните имена да могат да бъдат узнати. Разположена е в [[Национално гробище Арлингтън|Националното гробище Арлингтън]].
* Гробът на [[Джон Кенеди|Джон Ф. Кенеди]] - – президентски мемориал намиращ се в Националното гробище Арлингтън. Гробът и вечният пламък, използвани по време на погребението на президента Кенеди на 25 ноември 1963, които първоначално са били временни, са се превърнали в негово постоянно местоположение.
 
== Известни личности ==
; Родени във Вашингтон
* [[Пач Адамс]] (р. 1945), писател
* [[Тим Бъкли]] (1947- – 1975), музикант
* [[Марвин Гей]] (1939- – 1984), музикант
* [[Фредерик Грегъри]] (р. 1941), космонавт
* [[Андрю Шон Гриър]] (р. 1970), писател
* [[Самюъл Джаксън]] (р. 1948), актьор
* [[Бенджамин Дрю]] (р. 1962), космонавт
* [[Джон Фостър Дълес]] (1888- – 1959), политик
* [[Джон Кенеди младши]] (1960- – 1999), журналист
* [[Стивън Колбер]] (р. 1964), телевизионен водещ
* [[Йън Колдуел]] (р. 1976), писател
* [[Майкъл Харнър]] (р. 1929), религиозен водач
* [[Майкъл Харт (политолог)|Майкъл Харт]] (р. 1960), политолог
* [[Хелън Хейс]] (1900- – 1993), актриса
* [[Голди Хоун]] (р. 1945), актриса
* [[Едгар Хувър]] (1895- – 1972), юрист
* [[Уилям Хърт]] (р. 1950), актьор
* [[Сюзън Шваб]] (р. 1955), политик
* [[Майкъл Шейбон]] (р. 1963), писател
* [[Ерик Шмид]] (р. 1955), бизнесмен
* [[Ричард Юел]] (1817- – 1872), офицер
 
; Починали във Вашингтон
* [[Чарлс Грийли Абът]] (1872- – 1973), астрофизик
* [[Дуайт Айзенхауер]] (1890- – 1969), офицер и политик
* [[Мейми Айзенхауер]] (1896- – 1979)
* [[Емил Берлинер]] (1851- – 1929), изобретател
* [[Адолфъс Грийли]] (1844- – 1935), изследовател
* [[Уилям Едуардс Деминг]] (1900- – 1993), статистик
* [[Фредерик Дъглас]] (1818- – 1895), общественик
* [[Джон Фостър Дълес]] (1888- – 1959), политик
* [[Джоузеф Лоутън Колинс]] (1896- – 1987), офицер
* [[Ейбрахам Линкълн]] (1809- – 1865), политик
* [[Дъглас Макартър]] (1880- – 1964), офицер
* [[Рубен Хенри Маркъм]] (1887- – 1949), журналист
* [[Джордж Маршал]] (1880- – 1959), офицер и политик
* [[Джон фон Нойман]] (1903- – 1957), математик
* [[Стефан Панаретов]] (1853- – 1931), български дипломат
* [[Растко Петрович]] (1898- – 1949), сръбски писател
* [[Робърт Пири]] (1856- – 1920), изследовател
* [[Закари Тейлър]] (1784- – 1850), политик
* [[Боб Фос]] (1927- – 1987), режисьор и хореограф
* [[Бети Фридан]] (1921- – 2006), общественичка
* [[Уилям Хенри Харисън]] (1773- – 1841), офицери и политик
* [[Джоузеф Хенри]] (1797- – 1878), физик
* [[Едгар Хувър]] (1895- – 1972), юрист
 
== Побратимени градове ==