Камено поле: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „в България“ вместо „у нас“.
м интервал преди запетая
Ред 60:
Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от втори и първи в. пн. е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м. Осен. Върху лицевата страна на монетите, в средата на македонски щит, е изобразена главата на богиня Артемида. На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес, когото македонците почитали като свой митически родоначалник. Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки – „Македонон протес“ (Първа македонска област).
 
Този вид монети са сечени след ликвидиране на македонската самостоятелност от Рим (втори век пр. н. е.). Заравянето на тези монети в земята е свързано с бедствие или събитие в края на първи век пр. н. е. , когато римляните нападнали земите на траките. Притежателят на монетите не имал възможност да ги вземе обратно (вероятно убит) и те останали в земята до наши дни.
 
Въпреки всичко това животът в тракийското селище в м. Осен продължил и по време на римското господсво. Това се потвърждава и от многобройните находки, намерени тук при полска работа: върхове на копия и стрели от желязо, римски тухли и покривен материал, глинени съдове и много монети с образите на римски императори от първи до четвърти век на н. е. Намерени са и няколко плочи с латински надпис. Върху каменна плоча от третия век е запазено името на римския войник Муциан у името на тракиеца Дуразис.
Ред 98:
Тук изредихме имената на каменополските войнугани, тъй като много от тях са запазени до днес в родовите имена на селото. Може да се види също така и едно по-старо разселване на каменополци в Громошин, Петревене, Радовене, Свищов и Търнава.
 
През 1874 г. се започва строеж на училищна сграда, която е завършена през1877 г. , когато за първи път в училището постъпили да се учат и момичета.
 
В каменополското училище идвали и да се учат момчета от съседните села. Така до 1864 г. тук се учи Вельо Данов от с. Комарево, който през 1866 – 1877 г. е учител в родното си село. Някои от по будните каменополски ученици продължавали образованието си в училището при манастира до с. Долна Бешовица, а други в гр. Враца. Камено поле дава много учители и свещеници на селата в равнината, където се откриват за първи път училища. Такива пионери на просветното дело са Тодор Димитров – учител, Иван Бачов – свещеник, а след това учител в Борован и Кнежа, Петър Каменополски, Вълко Петков, Мило Попов, Илия Гетов, Петко Герчев, Минко Цалов, Васил Милев – учители и революционери, Иван Вълков – учител в с. Крушовица който през 1856 г. открива училище в с. Бутан, а по късно става свещеник. Това е същият поп Иван с прочутото „Попово ханче“, който на 17 май 1876 г. възторжено посреща в с. Бутан Христо Ботев и неговата чета, а братовият му син Васил Цветков Вълков се присъединява към четата.