Катуница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м област с малка буква
м интервал преди запетая
Ред 18:
*В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най — големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди.
 
* Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20-ти век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия , наричана тогава “Конвенционала”, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.
 
== История ==
Ред 28:
Пак в района на Старото село в местността "Чиирите" са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи,многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІв. - сребърни акчета и медни мангъри.Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман(1402-1409),Мурад ІІ(1421-1451),Мехмед ІІ(1451-1481) и т.н.
През месец декември 1979г.,в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие,също със частично запазена дървена дръжка,като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница,намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей - град Пловдив,като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. - Лит. : вестник "Отечествен глас",год.ХХХVІ(36),брой 10691 от събота 22 декември 1979г.,стр.1.Находките от своя страна свидетелстват,че без съмнение,жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут.Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІв.,във които във не един от тях са описвани и войнуците,родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.
Най-ранните сведения за селото,под името "Село Хатуниче ахали Геберан",са във регистъра на акънджиите от 1472г.,където то е посочено като част от нахията Филибе(Пловдив)- <ref>НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф</ref>. Като "Село Катуниче",селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489г.В дефтера от 1489г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. <ref>Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489г., Истанбул - министерски архиви - BOA,TD 26,s.158,където е посочено като част от хаса на санджакбея.</ref>,Пак под името "Село Катуниче",селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.",публикуван във Извори за българската история,том 20,Сф,1974г.,стр.186-196(конкретно за Катуница - стр.191),със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф,ОО - Пд 1/87,който въз основа на най-нови проучвания се установи,че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв.,или хипотетично към 1495г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495г.,който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо,за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование - "Катуниче" селото присъства и в друг регистър от 1576г. <ref>джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576г. - където е отбелязано, че не развива овцевъдство.</ref>, , и в такъв от 1614г., където е посочено че се състои от 4 къщи <ref>малък регистър на Шахабеддин паша от 1614г.</ref>.
 
Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574,под името "Катунице".Той пише следното : "...Този ден(3 април 1574г.) спахме в Катунице...".