Кюрди: Разлика между версии

Според CIA World Factbook , кюрдите образуват приблизително 20 % от общия брой на населението в Турция, или около 14.000.000 (2008) През 1980 г. Кюрдското общество в Турция е най-голямата малцинствена група в Турция [28] , и те са свързани като едно хомогенно национално общество. В периода от 1930 до 1940 г. , кюрдите в Турция са били категоризирани като планински турци. Тя класификация на кюрдите са се променили през 1980 г. [29] .

Няколко големи кюрдски въстания са избухнали през 1925 , 1930 и 1938 г., които са били смазани от турските власти и повече от 1 000 000 кюрди са били насилствено депортирани. През този период, до 1946 г. кюрдският език, фолклор и имена са били забранени в Турция . В Араратското въстание от 1930 г. са били унищожени голям брой кюрдски села, заедно с неговите жители. Турската държава по време на тези въстания е подпомагана от СССР и Иран. Въстанието е било организирано от кюрдската партия „Койбун“, която пък имала подписан договор с Дашнаксутин (Арменска революционна федерация) през 1927 г. До 1970 г., кюрдската лява партия на име Кюрдска социалистическа партия на Турция, се е съпротивлявала на насилието и поддържала гражданските дейности и участието на кюрдите на изборите. През 1977 г. , Мехди Зана, от същата партия е спечелил местните избори в Диарбекир . В същото време се появили още две организации: национално освобождение на Кюрдистан и Кюрдска работническа партия .

Кюрдската работническа партия е обявена от САЩ, ЕС и НАТО за терористична организация. Според тях, това е етническа сепаратистка организация, която използва насилието за постигане на целите си за създаване на независима кюрдска държава в някои части на Югоизточна Турция, [ Североизточен Ирак ] , Североизточна Сирия и Северозападен Иран. В периода от 1984 до 1999 г. , тази партия с турските власти е била в постоянни военни конфликти и размирици. По това време, много кюрдски цивилни са били местени от Ван, Шернак и Диарбекир в Западна Турция или Европа . Според някои данни, се смята, че в периода от 1993 до 1994 г. са изчезнали около 3200 кюрди, които са били тайно и масово избивани от турските власти. Но нито един от извършителите на тези престъпления, и до днес не е обвинен, нито наказан.

Кюрдите съставляват мнозинството в три провинции в Северен Ирак, които заедно формират т. нар. Иракски Кюрдистан. Кюрдите също има и в Киркук, Мосул и Багдад. Около 300,000 кюрди живеят в столицата Багдад , 50000 в Мосул и още 100,000 в Южен Ирак.

Кюрдите, под ръководството на Мустафа Барзани се включвали в борбата срещу иракският режим от 1960 до 1975 година. През март 1970 г. между Иракските власти и бунтовниците се сключва примирие с клауза за създаване на Кюрдска автономия, която да се изпълни за срок от четири години. Но вместо това иракският режим започва т.н. ,,Арабизационна програма<nowiki>''</nowiki> в богатите региони на страната населени предимно с етничесни кюрди – Киркук и Канакин. Стига се до нова военна офанзива през 1974 г. През следващите четири години около 200 000 кюрди са насилствено депортирани в други части на страната.