Лавина (филм): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
|||
Ред 47:
'''Филмът''' се откроява с дълбоки философски подсказки.
Алпинисти се подготвят за поредното катерене. В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма- взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото
Разликата между романа и филма е в представянето на мислите на всеки един от алпинистите. В книгата тази част се откроява с много по-силна емоционалност, много по-описателно и поетично са представени разсъжденията и мислите им. Във филма тази част е концентрирана само около няколко персонажа. Друга съществена разлика между двете произведения на изкуството е появата на групата чужденци във филма.
= Предистория на сценария =
<references group="http://www.blitz.bg/article/4256" /> '''Създаването''' на
Блага Димитрова посреща новата 1965г на хижа Райпод в. Ботев, в компанията на алпинисти, които разказват за преживелици по планините, включително и за гибелта на свои колеги и приятели под лавини. Между тях е инж. Ценка Василева, Сашо Радев и др.
На 16 декември се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм. На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души. Единадесет от тях загиват. Това са ''Мария Тутурилова'' (единствената жена сред шестнадесетте), ''Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов'' (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само ''Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов''.Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина” (излязъл едва през 1982-ра година). Сценарият става и основа на едноименния ѝ роман от 1971-ва година. Те не следват пряко събитията от Орлето, но предават духа и философията на случващото се в планината.
Блага Димитрова е записала в бележник:
В домашен архив са запазени няколко машинописни страници със спомен на алпинист-един от оцелелите. Подпис няма, но върху плика с почерка на Блага е написано: Емо. Емил Станчев припомня как са се събрали пред Спортната палата, как са пътували с камион. Особено интересен е разказът му за последната вечер в хижата. Наистина един от тях е имал рожден ден, навършвал 23 години и черпил с бонбони. Името му е Иван Цветанов. Запазен е и ръкопис от 7 страници. Заглавието е: ''Мальовица''. ''Спомен за случая от 16 декември 1965г.'' Име няма.
== '''Спомени на инж. Спас Данаилов ( образът на Деян)''' ==
'',,Появилата се статия във вестник
Блага написва сценария с название '',, Лавина''‘‘, който е приет от художествения съвет на студията в Бояна, но не е пуснат в производство. Търси се всякакъв чиновнически повод филмът да не се снима.
== '''Спомени на Ирина Акашева и Христо Писков''' ==
'',,Блага беше очарована от играта на Пепа Николова.
''От няколко теми, които ни предложи, ние заедно се спряхме на трагичния случай с падналата лавина на Мальовица. Като главна героиня на бхъдещия сценарий и тя, и ние виждахме безусловно Пепа. От характера на Пепа се роди вълнуващия образ на Дара. Мнозина сметнаха, че отказът на ръководството на киното да реализираме сценария ще прекъсне творческата ни връзка. Имаше доста апетити към сценария от наши колеги. Ние бяхме уволнени от киното! Опитваха се да ни скарат с Блага, но тя категорично отказваше всяко друго режисьорско вмешателство.''
''Блага започна усилена работа по романа
''Срещата на алпинисти с лавината и гибелта на единайсетте от тях няха дали повод на авторката да постави редица големи и сложни проблеми на нашето време. За колектива и водачеството, за героизма и човешкия страх, за егоизма и саможертвата, за съвестта, за полета на духа и безкрилото съществуване. Блага създаде един художествено многообразен и подкупващ групов портрет на младежта. Образи на умни хора, с изострено чувство за отговорност, с будна съвест. Своята сила героите на романа осъзнават мига преди смъртта
''Романът бе преведен на много чужди езици. В българия имаше три издания, но да се прави филм по него не разрешаваха. Ние включихме нова драматургична линия-срещата на алпинистите с немските туристи, които търпят бедствие и молят по радиото за помощ. И попадналите сами в беда българи след остри гавги и спорове тръгват да спасяват немците. Благодарни сме на Блага, че одобри тези наши търсения. Сценарият беше приет, макар че трябваше да минем през всички решета и цедилки. Не правехме филм по държавна поръчка. Но за наша огромна радост имаше огромен зрителски бум и в България, и в чужбина. Великолепни отзиви, международни награди и пазари, зрителски интерес. Филмът беше купен от много соц. И кап. Страни.
== '''Спомени на инж. Ценка Василева''' ==
'',,Блага имаше едно възторжено, прекрасно отношение към планината. Прояви голяма съпричастност към нещастието на българския алпинизъм. Реши да увековечи този случай. Помоли ме да организирам среща с останалите живи момчета. Успях да го направя с трима от тях. Снабдих я с документация на Републиканската комисия по алпинизъм за нещастен случай ( Ценка от скромност спестява цялата истина- тя е поела с тва значителен риск. Тогава всичко е секретно)''
''Тя написа книгата и ми я даде да я прочета предварително. Беше я предоставила и на няколко други алпинисти-да не би да има някакви технически грешки из облатта на алпинизма. Аз, разбира се, веднага се познах в образа на Дара. Не всички описани епизоди са от моята биография, но е предаден цялостно моят тогавашен дух. Той беше запазен във филма с прекрасната игра на Ваня Цветкова. Доста се надявах да бъде направен филм по романа и аз да играя всички каскади с Дара, но филмът беше направен много по-късно. Когато прочетох предварително романа, започнах да
''Няколко годни по-късно, през 1974г., аз все пак паднах със
''от връх Орловец в рила и много си потроших ръката. След като излязох от всички болници се видяхме с Блага и тя беше просто потресена. Мислеше, че това не е случайно, но аз я успокоих и за да докажа ( на нея, на себе си, на всички) ходих още две години на изкачвания преди да прекратя окончателно заниманията си с този най-прекрасен спорт. <nowiki>''</nowiki>''
|