Лавина (филм): Разлика между версии

Алпинисти се подготвят за поредното катерене. В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма- взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото ,, колектив<nowiki>''</nowiki>. Тогава възникват и въпросите свързани с доверието, смисъла на дръзновението, ролята на водача, смисъла на катеренето. Изборът е ключов момент. Натрупаните напрежения и недоразумения между членовете на групата са ,, лавина<nowiki>''</nowiki> от чувства и когато снежната лавина ги връхлита, те са затрупани и в преносния и в буквалния смисъл. Пред безжизнените тела на приятелите си, малцината оцелели преосмислят понятията като живот, смърт, щастие, любов, отговорност, предателство.

<references group="http://www.blitz.bg/article/4256" /> '''Създаването''' на ,, Лавина‘‘ върви по обратен ред- първо възниква сценарият, а после романът. Първото издания се появява през 1971г с обозначение роман-поема, което след това става само роман, второто през 1977г., третото- през 1982г., четвъртото- през 1993г. Сегашното издание е пето по ред. Режисьори са Ирина и Христо Пискови. В началото не става дума за роман, а за сценарий. Това ясно се разбира от спомена на съпрузите режисьори Пискови, написан написан през юли 2004г.

Блага Димитрова е записала в бележник: ,,'''''Обади ми се Ценка по телефона-загинаха 11 души. Мъката ми бе по-страшна, отколкото за всички познати. Ударът бе двоен: аз ги бях изгубила, тъкмо ги бях намерила, а без да ги видя, без да усетя излъчването им. Аз не мога да си спомня нищо за тях. Но и никога не мога да ги забравя, тъкмо защото нищо не помня за тях..Аз гонех някакви много важни неща, а изпуснах хората, които щяха да ми подарят една тайна, може би най-важната<nowiki>''</nowiki>'''''

'',,Появилата се статия във вестник ,, Антени‘‘ от 1 януари 1966г предизвиква остра дискусия между този вестник, вестник ,, Ехо‘‘ и ръководството на БТС. С приятели и алпинисти коментирахме много този случай и грешките, шест на брой, довели до това нещастие. На много от тези разговори блага присъстваше и се интересуваше от нашите коментари. Тези нейни срещи с нас я бяха навели на идеята да направи филм за този случай. Поиска ми литература, ако имам, и аз ѝ предоставих две книги: ,, Тигърът на снеговете‘‘- разказ за шерпа Тенсинг от Непал и за първото изкачване на Еверест в новозеландеца Хилари през 1953г- и ,, Хиндокуш‘‘, на руски.  В края на месец юли 1969г. Блага ми се обади по телефона  с молба да прегледам сценария за филма, който беше написала. За да видя дали има грепки в тях от техническо естество в действията на героите. С изключения на 3-4 дребни несъответствия в алпийската практика, които отстраних, нямаше нищо нередно. Направи ми силно впечатление, че лавината бе само  фон на вътрешните преживявания на героите и тяхната философия и емоции за загиналите и живи алпинисти. Намерих много мои мисли и разсъждения, правени по време на разговорите ни за това нещастие, както и мисли и изказвания на колегите Сашо Радев и Ценка Василева.''

'',,Блага беше очарована от играта на Пепа Николова. ,, За тази великолепна самодейка ( Пепа не я приеха във ВИТИЗ) трябва да се напише сценарий!‘‘- сподели с нас Блага.''

  ''Блага започна усилена работа по романа ,, Лавина‘‘, в основата на който беше сценарият. Той предизвика бурен отклик сред критиците и читателите. Нейната ,, Лавина‘‘ не се вместваше в стандартните представи за приятно ,,четиво‘‘. Но истина е, че голяма част от младите читатели посрещна романа като едно откровение и вик за съчувствие към всеки отделен човек, към всяка съдба.''

   ''Срещата на алпинисти с лавината и гибелта на единайсетте от тях няха дали повод на авторката да постави редица големи и сложни проблеми на нашето време. За колектива и водачеството, за героизма и човешкия страх, за егоизма и саможертвата, за съвестта, за полета на духа и безкрилото съществуване. Блага създаде един художествено многообразен и подкупващ групов портрет на младежта. Образи на умни хора, с изострено чувство за отговорност, с будна съвест. Своята сила героите на романа  осъзнават мига преди смъртта , сред ярстните въртележки на лавината, за да ни помогнат може би да посрещнем по-подготвени изпитанията на живота-всеки своята лавина. Да ни предупредят-какъв смисъл би имало покоряването на поредния връх, ако по пътя не опознаем себе си, ако не изгоним страха от себе си, ако не се разграничим от суетливата борба за ордени, звания, отличия.''

   ''Романът бе преведен на много чужди езици. В българия имаше три издания, но да се прави филм по него не разрешаваха. Ние включихме нова драматургична линия-срещата на алпинистите с немските туристи, които търпят бедствие и молят по радиото за помощ. И попадналите сами в беда българи след остри гавги и спорове тръгват да спасяват немците. Благодарни сме на Блага, че одобри тези наши търсения. Сценарият беше приет, макар че трябваше да минем през всички решета и цедилки. Не правехме филм по държавна поръчка. Но за наша огромна радост имаше огромен зрителски бум и в България, и в чужбина. Великолепни отзиви, международни награди и пазари, зрителски интерес. Филмът беше купен от много соц. И кап. Страни.  ,, Лавина‘‘ получи специална награда на международния кинофестивал от председателя на журито Линдзи Андерсен в Индия, Делхи.<nowiki>''</nowiki>''

 ''Тя  написа книгата и ми я даде да я прочета предварително. Беше я предоставила и на няколко други алпинисти-да не би да има някакви технически грешки из облатта на алпинизма. Аз, разбира се, веднага се познах в образа на Дара. Не всички описани епизоди са от моята биография, но е предаден цялостно моят тогавашен дух. Той беше запазен във филма с прекрасната игра на Ваня Цветкова. Доста се надявах да бъде направен филм по романа и аз да играя всички каскади с Дара, но филмът беше направен много по-късно. Когато прочетох предварително романа, започнах да ,, ходатайствам‘‘ за своята героиня. Молих Блага да махне случая с пострадалата ръка на Дара, но Блага се засмя и каза,че вече го е написала.''

  ''Няколко годни по-късно, през 1974г., аз все пак паднах със ,,своята‘‘ лавина''