Леринско: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
Ред 7:
 
==В Гърция==
След Балканските войни голямата част от Леринска каза попада в границите на Гърция, а селата [[Бач]], [[Добровени]], [[Живойно]] и [[Сович]] преминават в Кралство Сърбия. Гръцка статистика от 1914 година, обхващаща 49 населени места в Леринско с общо население 47&nbsp;855 души , отразява следните резултати: българи са 20&nbsp;189 (42.1%) души, турци - 13&nbsp;860 (29%), гърци - 13&nbsp;111 (27.4%) и „[[Румънска пропаганда сред куцовласите|руманизондес]]“ - 695 (1.5%). От обявените за гърци 5&nbsp;111 души (39%) говорят само български, 3&nbsp;250 (24,8%) български и гръцки, а останалите 4&nbsp;750 (46,2%) говорят два от езиците гръцки, куцовлашки и албански. Гръгоговорящото население е съсредоточено изключително в градовете [[Лерин]] и [[Суровичево]]. От всички християни в областта 59.4% са определени като българи и 70% са определени като говорещи само български език<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.126-128.]</ref>.
 
Етническата картина, в която гърците остават пълно малцинство в Леринско се потвърждава и през 20-те години на 20 век. В секретен доклад на областния управител на Лерин от 1922 година се казва, че мнозинството от населението е чуждоезично и не се числи към гръцката нация. В друг доклад от 1925 година се посочва, че „схизматиците“ (28&nbsp;673 или 52.1%) запазват българското си самосъзнание и очакват освобождението от „гръцко робство“, а част от „патриаршистите“ (12&nbsp;628 или 23%) нямат твърдо гръцко самосъзнание. В доклад от 1925 година на гръцкия генерал Салванос, командир на Десета дивизия в Западна Македония, става ясно, че между 1/2 и 3/4 от населението на всяко село в Леринско се самоидентифицира като „македонци“, „фанатиците българи“ са между 1/4 и 1/2 и са представени във всяко село, а понякога съставляват цели села, докато „фанатиците гърци“ са малцинство и най-често представляват между 1-5 семейства в село.<ref>[http://www.scribd.com/doc/82741504/Minorities-in-Greece Karakasidou, Anastasia. Cultural illegitimacy in Greece: The slavo-macedonian "non-minority", in: Minorities in Greece: Aspects of Plural Society, HURST & COMPANY, LONDON. 2002, p.124-125, 128-129.]</ref>.