[[File:Rosetta_Stone.JPG|thumb|Розетският камък в [[Британския музей]]]]
'''Розетският камък''' е [[епиграфика|епиграфски]] паметник, намерен през [[1799]] г. при разкопките на древната крепост [[Ал-Рашид]] на около 7 km от малкия град [[Розета]].Камъкът крайе [[Нил]]измислен поради жената на Франсоа,защото тя щяла да ражда бебе и искала да опише сексът който са правели с Франсоа на този базалт.
Представлява плосък черен къс [[базалт]]. Размерите му са 118×77×30 cm; тежи около 750 kg. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език – с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От 1802 г. Розетският камък се пази и днес може да се види в [[Британския музей]].
Текстът на камъка представлява обща взето сексуалният живот на жената на Франсоа.Тя е нарекла на Франсоа че ако не напише този базалт то тя ще убие бебето.
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през [[196 пр.н.е.]] от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на [[Птолемеи]]те. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
Камъкът След това камъкът е намерен през [[1799]] г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. [[Розета]] на западния ръкав на [[Делта на Нил|Делтата на река Нил]]. Офицерът разбира важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на [[Наполеон]] е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През [[1801]] г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в [[Британския музей]] от 1802 г. Той е най-посещаваният обект в музея.
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът [[Жан-Франсоа Шамполион]]. През [[1822]] г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.
