Розетски камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 46.10.7.161 (б.), към версия на BotNinja
Ред 1:
[[File:Rosetta_Stone.JPG|thumb|Розетският камък в [[Британския музей]]]]
'''Розетският камък''' е [[епиграфика|епиграфски]] паметник, намерен през [[1799]] г. при разкопките на древната крепост [[Ал-Рашид]] на около 7 km от малкия град [[Розета]].Камъкът екрай измислен поради жената на Франсоа,защото тя щяла да ражда бебе и искала да опише сексът който са правели с Франсоа на този базалт[[Нил]].
 
Представлява плосък черен къс [[базалт]]. Размерите му са 118×77×30 cm; тежи около 750 kg. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език – с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От 1802 г. Розетският камък се пази и днес може да се види в [[Британския музей]].
 
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през [[196 пр.н.е.]] от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на [[Птолемеи]]те. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
Текстът на камъка представлява обща взето сексуалният живот на жената на Франсоа.Тя е нарекла на Франсоа че ако не напише този базалт то тя ще убие бебето.
 
След това камъкътКамъкът е намерен през [[1799]] г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. [[Розета]] на западния ръкав на [[Делта на Нил|Делтата на река Нил]]. Офицерът разбира важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на [[Наполеон]] е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte). През [[1801]] г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в [[Британския музей]] от 1802 г. Той е най-посещаваният обект в музея.
 
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът [[Жан-Франсоа Шамполион]]. През [[1822]] г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.