Охридска българска община: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
Охридската епархия не е сред посочените епархии във фермана за учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] от 1870 г. След проведен плебисцит от 1874 година в Охрид и околността му е присъединена към Екзархията, след като 9387 души християни гласуват положително, а само 139 души християни гласуват против и искат да останат под върховенството на Цариградската патриаршия.<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0034&n=000001&g= Документи и материали за историята на българския народ], София, 1969, стр 192</ref> Същата година за български митрополит в града е изпратен [[Натанаил Охридски]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през май 1878 година Охридската община подписва [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> За кратко председател на българската община е Васил Касапов (? - 1874), свещеник в Охрид след 1850 година.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 324.</ref>
 
Видни общинари от времето на възрожденските борби са [[Христо ПармакПармаков (възрожденец)|Христо Пармаков]], [[Христо СапунаСапунджиев]], [[Хараламби ПаунчеПаунчев]], [[Георги ГърданГърданов]], [[Анастас СапунаСапунджиев]], Петро[[Петър ОгненОгненов]], [[Георги Бодлев]], [[Димитър ПармакПармаков]], Ангели[[Ангел ГрубчеГрупчев]], [[Михаил ПапаалексиевПопалексиев]], [[Димитър ПапасимуПопсимов]], [[Коста Холиолчев]], [[Коста Размов]], [[Антон Митанов]], [[Георги Чакъров (възрожденец)|Георги Чакър]], [[Михаил Манчев]] и [[Илия Чобанов]].<ref>Известия на Института за история, том 11, Издателство на БАН, 1962, стр. 74</ref>
 
След Руско-турската война, Натанаил Охридски заедно с [[Кирил Скопски и Видински|Кирил Скопски]] е сред основните вдъхновители и организатори на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], компрометира се пред властите и неговото връщане от България в Охрид става невъзможно. След войната в Охрид се установява екзархийско наместничество с наместник архимандрит [[Дионисий Врачански]]. Но Натанаил до началото на 1880 година напряко или чрез екзарха кореспондира с Дионисий и дава разпореждания относно дейността на привременния епархийски съвет. Общината била материално силно затруднена поради икономическото упадане на града, а битолският валия [[Ахмед Мухтар паша]] не признавал охридския архиерейски наместник, макар той да е законно назначен от Натанаил. Дионисий се опитва да бъде отзован от Охрид, но по съвет на екзарха остава.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563-566.</ref>