Каварна: Разлика между версии

}}

 

 

== География ==

Релефът е равнинен, равнинно-хълмист. По живописното каварненско крайбрежие с дължина от 42 км са развити малки плажни ивици. На брега е създаден просторен изкуствен [[плаж]]. До морето се издига труднодостъпният, с почти отвесни скатове, нос Чиракман. В миналото Чиракман се е врязвал на километри навътре в морето, но при силно земетресение той се срутва и постепенно ерозионното действие на водата оформя сегашния му непристъпен вид. На неговото равно плато са запазени развалините на крепостни стени, ровове, църкви, [[некропол]]и, където и до днес се провеждат археологически разкопки и изследвания.

 

Районът е богат на минерални води, които се причисляват по качества си към трапезните.

 

Каварненският край предлага великолепни възможности за развитието на екотуризъм и специализиран туризъм – наблюдения и фотографии на растения, на [[делфин]]и и различни риби в крайбрежните води. Любителите на [[птици]]те могат да останат с незабравими впечатления по всяко време на годината. Богатото разнообразие на птичи видове привлича туристи от цял свят и допринася [[Калиакра]] и [[Яйлата]] да се превърнат в едни от най-предпочитаните места в България за развитие на [[орнитология|орнитоложки]] туризъм.

 

== История ==

Каварна е притегателен град не само като курортен център, но и със своята дълга история и културно-исторически забележителности. Провеждат се множество археологически разкопки, а находките от подводните експедиции провокират вниманието на чуждестранни учени и специалисти. Вече повече от три поредни години проучванията в региона се провеждат съвместно с учени от [[Франция]] и [[Италия]].

 

През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от [[славяни]]те и [[прабългари]]те, които създават селището [[Карвуна]].

 

През [[Средновековие]]то селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските [[деспот]]и [[Балик]] и [[Добротица]]. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен.

 

Градът е значителен икономически и културен център през [[Античност]]та и Средновековието с богати и разнообразни културни останки – крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.

 

Тук са открити пищно украсени предмети – монети от различни исторически епохи, златни накити, уникални образци с висока художествена стойност, златно тракийско съкровище от апликации и др. През XV – XIX в. средновековният град става известен под името Каварна, като християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (баня), средновековен некропол, [[мост]], чешми, християнски църкви, множество надписи. По време на [[Руско-турска война|Руско-турската освободителна война]] (1877 г.), каварненци въстават в защита на града срещу [[башибозук|башибозушки]] и [[черкези|черкезки]] отряди.

 

[[File:Kavarna Dormition of Theotokos.JPG|thumb|260п|Църквата „[[Успение Богородично (Каварна)|Успение Богородично]]“ в Каварна (1860)]]

Герой от Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година е Еранос Ераносян, родом от Добрич (09.04.1844 г. – 22.(стар стил 10) 07.1877 г)<ref>Велко Тонев, Каварна се вдигна, София 1997, стр.18-19 и 125</ref>. Исторически документи сочат, че по време на Руско-турската война арменецът Еранос Ераносян е началник на военния телеграф в [[Балчик]]. По време на Каварненското въстание, когато населението на града се вдига на въоръжена защита срещу напливащите башибозушки и черкезки орди, негова телеграма спасява Каварна от пълно унищожение, а жителите и&#768; от гибел. Телеграфистът Ераносян, без разрешението на властта, изпраща телеграма до чуждите консули във [[Варна]] и посланици в [[Цариград]], в която съобщава за положението в Каварна. Той пише: „''В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици''“. Дипломатите реагират веднага пред [[Висока порта|Високата порта]] и принуждават турските управници да изпратят военни кораби, макар преди това многократно да отклонява молбите на каварненци. Еранос Ераносян успява да предупреди и спаси жителите на град Каварна от вилнеещите в Добруджа башибозушки орди, но загива при отбраната на града. По повод 130 години от Освобождението на България от османска власт на 14 декември 2007 г. признателните каварненци откриват паметник на Еранос Ераносян, известил Европа за изстъпленията на башибозуците по време на Каварненското въстание от 1877 година.

 

След [[Освобождение на България|Освобождението]] градът е включен в пределите на [[Княжество България]].

 

От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. Българското население се противопоставя на асимилаторската политика на румънските власти, чрез активна културно-обществена дейност на църквата, читалищата и културно-просветните дружества.

 

През 1940 г. градът е върнат в пределите на [[Царство България]].

 

 

== Население ==

<!-- Моля, не променяйте. Таблицата за населението се унифицира и поставя при всички градове в България. -->

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след [[втората световна война]] (1946-2009):<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population"/><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref>

|}

 

Преобладаващата част от населението са [[гагаузи]], на общината изповядва [[Православие|източноправославието]]. В някои от прилежащите села, и по-слабо застъпено в самия град, има представители на [[ислям|мюсюлманското вероизповедание]], както и съвсем малък процент [[Протестантство|протестанти]].

 

== Политика ==

 

* {{флагче|Италия}} [[Пиацола сул Брента]], [[Италия]]

* {{флагче|Румъния}} [[Бабадаг]], [[Румъния]]

* {{флагче|Сърбия}} Център за култура [[Цариброд]], [[Сърбия]]

* {{флагче|Русия}} община [[Щербинка]], [[Русия]]

 

== Икономика ==

Северно по бреговете на Каварна, в непосредствена близост до курортната зона, съществува действащо рибарско селище. В Каварна често се осъществява дейността [[тралене]] (начин за ловене на рапани), което е особено доходоносно, но наскоро забранено от закона, поради вредния си ефект върхо морското дъно и неговите [[флора]] и [[фауна]].

 

 

 

Друг отрасъл, който дава поминък на живущите в Каварна, е производството на алуминиева и PVC дограма. Като водещи имена в тази сфера могат да бъдат назовани фирмите „Иванекс“, „Левинс-Левент Ахмедов“, „Васкес“ и други. В производствения процес на тези предприятия е заета немалка част от работещото население на града.

Градът разполага с малко яхтено пристанище и риболовна база.

 

Намира се непосредствено до реставрираната стара турска баня – Хамама. В експозицията на Градския исторически музей могат да се видят материали, които показват хилядолетната история на града ук са изложени свидетелства за живота на населението в околността от древни времена до наши дни. Представен е макет на праисторическо пещерно селище, множество сечива, оръжия и предмети от бита, пушки и пистолети от освободителните войни, както и етнографски материали – облекла, накити, битови тъкани и други.

 

Представлява красива стара къща от края на XIX в. Принадлежала е на богато семейство. Интериорът разкрива домашния бит и култура на основните групи населяващи този район – [[добруджанци]], [[балканджии]]-котленци и [[гагаузи]]; помещения характерни за добруджанската къща, различни предмети от бита и ежедневието на населението. Сградата е заобиколена от прекрасна градина, пълна с черничеви дървета, божури и лалета.

 

То е най-старото в община Каварна, основано през 1890 година. Още от основаването му там съществува читалищна библиотека, която разполага с около 68200 тома литература. Читалището поощрява творческата самодейност в града и осигурява терен за осъществяването на различен вид мероприятия – концерти, театрални постановки, танцови представления и т.н. Читалището винаги е било важен фактор за духовното облагородяване на жителите на Каварна.

 

Експозицията представлява малък морски музей. Намира се в реставрираната стара турска баня – Хамама. Строена е в началото на XV век и представлява масивна куполна баня от камък. Разположена е в началото на долината, водеща към пристанището на 0,5 километра от центъра на града. Тук могат да се видят множество каменни котви, амфори, керамични съдове, извадени, при подводни археологически експедиции. В зала „Съкровищница“ са изложени: уникален полиметален свитък – домонетно средство за размяна, монети от различни епохи, тракийско златно съкровище. Цветни карти от античността и средновековието допълват представата за древното корабоплаване по северното Черноморие.

 

Църквата „Свети Георги“ е построена през 1836 година, а църквата „[[Успение Богородично (Каварна)|Успение Богородично]]“ през 1860 година. Двата храма са играли важна роля в през Османското иго и след Освобождението, като образователни и културни средища.

 

[[File:Kavarna Cesme.JPG|thumb|260px|Чешма от османската епоха до старата турска баня в Каварна]]

Това са били 12 изворни чешми разположени в протежение на 2км в долината към пристанището. Част от тях са разрушени, а останалите са реставрирани наскоро. Голямото количество изворна вода образува малка рекичка.

 

Намират се в обширния център на града, разположени са между пощата и читалището. Представляват няколко на брой водоизточника от изкуствен тип, пресъздаващи автентичната атмосфера на града. Място са за срещи и отдих за гражданите на Каварна.

 

Издаден е 2 км навътре в морето. Намира се на 8 км от село [[Българево]], община Каварна. Носът е природен и археологически резерват. Там гнезди аристотелевият корморан и могат да се видят делфини. През IV в. пр. Хр. тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе „тиризи“. Според древногръцкия историк и географ Старбон, тук, наместникът на [[Александър Македонски]] – [[Лизимах]] е разположил своята войска във войната с черноморските градове – колонии, където скрил съкровище от четиридесет товара злато. През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум (укрепен нос) – строят се водопровод, баня, крепостни стени, обществени сгради. В края на XIV век крепостта става столица на [[Добруджанско деспотство|Карвунското деспотство]] на [[Добротица]], който сече монети с името на Калиакра. Запазени са много архитектурни останки от крепостни стени, средновековни църкви, римска баня, водопровод, гробница, обществени сгради.

 

„Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 – 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр. н. е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата. През Средновековието [[пещери]]те са били използвани като [[манастир|манастирски комплекс]]. По стените на някои от тях се различават [[прабългари|прабългарски]] знаци – [[руни]], [[кръст]] и [[икони|каменни икони]].

 

Ваканционно селище „Русалка“ е разположено на 20 километра източно от град Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив“ и на север от нос Калиакра. В силно урбанизираната [[Европа]] районът на „Русалка“ е една от малкото запазени в наши дни диви степи на континента. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат „Птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа. Многобройни археологически паметници, най–старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието на „Русалка“ в неповторим археологически резерват. Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за учени и специалисти от цял свят.

 

* В близост до общинското село [[Божурец]] се строи най-големият черноморски голф-проект, наречен „Тракийски скали“. Първокласният голф-комплекс ще включва игрище, свръхлуксозни апартаменти и вили, както и яхтено пристанище. Този проект, заедно с още едно голф-игрище, Блексийрама Голф и Вили, се осъществяват по идея на световнозивестния голфър Гари Плейър. Строи се и трето игрище, Лайтхаус Голф и Спа, създадено по проект на Иан Уснам.

* Стадион „[[Калиакра]]“, където се провеждат не само футболни двубои, но с подкрепата на кмета [[Цонко Цонев]], гостуват и множество известни [[рок]] и [[метъл]] групи от целия свят. От 2006 година традиционно се провежда рок/ метъл фестивала [[Калиакра Рок Фест|Каварна Рок Фест]], до 2010 под името [[Калиакра Рок Фест]]. Така в последните години Каварна получава наименованието „рок-столица на България“.

* Футболният отбор на град Каварна се нарича „[[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра]]“. По време на първия кметския мандат на г-н [[Цонко Цонев]], отборът се завърна в „Б“ Източна футболна група след 26-годишно прекъсване. Под ръководството на [[Велислав Вуцов]] „[[ПФК Калиакра (Каварна)|Калиакра]]“ се представяше доста убедително и дори игра бараж за влизане в А ПФГ, с отбора на „Миньор“ – Перник, завършил със загуба за ФК „Калиакра“след изпълнение на дузпи. През сезон 2009 – 2010 тимът от Каварна се класира на 1-во място в първенството на Б група и понастоящем сезон 2011-2012 играе в А група * [[Тенис]] игрища и спортен салон – намират се непосредствено до стадиона. Редовно се провеждат различни тенис турнири. От 2007-ма година на стадиона в Каварна е монтирано модерно осветление, като предстои и тренировъчното игрище до самия стадион също да бъде осветено.

 

От 2003 под патронажа на кмета на града Цонко Цонев ежегодно се провежда младежки фестивал „С България в сърцето“ на който участват фолклорни групи от България, Русия, Молдова, Украйна, Република Македония и др. Организатори за община Каварна Илия Луков и други наши извесни културни дейци.

 

== Литература ==

Каварна е спомената в известната книга на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Свобода_Бъчварова Свобода Бъчварова] „Опасен чар“, по която е направен едноименният филм с [[Тодор Колев]]. В началото на книгата действието се развива в Каварна, където по време на театрална пиеса, главният герой се запознава с млада учителка, с която преживяват кратък романс.

 

== Източници ==

<references />

 

== Външни препратки ==

* [http://www.kavarna.bg Официалната страница на община Каварна]

* [http://www.predavatel.com/bg/6/kav.htm Радио и телевизия в Каварна]

}}

 

[[Категория:Каварна| ]]

[[Категория:Пристанищни градове в България]]