Кюстенджа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Известни личности: -, replaced: ROU-флаг → флагче|Румъния (2) редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 6:
| герб = ROU_CT_Constanta_CoA.png
| изглед = Constanca Casino.jpg
| изглед-описание = Старото казино край Морска гара, символ на града
| гео-ширина = 44.1833
| гео-дължина = 28.6500
Ред 21:
}}
 
'''Кюсте&#768;нджа'''<ref>[[Българска енциклопедия (Братя Данчови)|Енциклопедия на братя Данчови]], 1936 г.</ref><ref>Енциклопедия България, Том 2, БАН, София, 1982, стр. 690.</ref><ref>[[У:Н6|Наредба№6]], Глава 2, Чл. 15. (1)</ref><ref>Голяма енциклопедия България, Том 7, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, стр. 2539.</ref> или '''Констанца''' ({{lang-ro|Constanța}}, ''Констанца''; {{lang-tr|Köstence}}, ''Кьостендже'') е [[град]] в югоизточнаЮгоизточна [[Румъния]], административен център на окръг [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], най-големият град в [[Югоизточен регион за развитие|Югоизточния регион за развитие]] на Румъния, ис най-голямото румънско [[пристанище]]. Населението му е около 284 000 души към 2011 г.<ref name="pop2011">{{икона|ro}} [http://www.recensamantromania.ro/wp-content/uploads/2013/07/sR_Tab_8.xls Populatia stabila dupa etnie – judete, municipii, orase, comune]</ref>
[[ImageФайл:Constanta Museum.jpg|thumbмини|250px250п|leftляво|Музеят в Кюстенджа]]
 
== География ==
КюстенджаРазположен е разположен на площ 124,89 km² в югоизточната част на страната, заобиколен от [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]] и [[Черно море]]. [[Плаж]]ната ивица на града е с дължина 13 km, а кварталът [[Мамая]] е най-големият и най-модерен румънски морски [[курорт]], възползващ се и от [[Минерална вода|минералните извори]] в района.
{{раздел-мъниче}}
 
Кюстенджа е разположен на площ 124,89 km² в югоизточната част на страната, заобиколен от [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]] и [[Черно море]]. [[Плаж]]ната ивица на града е с дължина 13 km, а кварталът [[Мамая]] е най-големият и най-модерен румънски морски [[курорт]], възползващ се и от [[Минерална вода|минералните извори]] в района.
 
Климатът е влажен [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], с топло лято, мека зима и равномерно разпределение на валежите през годината.
Line 172 ⟶ 171:
 
== История ==
[[Image:Constanta Museum.jpg|thumb|250px|left|Музеят в Кюстенджа]]
 
Кюстенджа се смята за най-стария непрекъснато обитаван град в Румъния. Той е основан в началото на VI век пр.н.е. при [[Велика гръцка колонизация|Великата гръцка колонизация]] от заселници от малоазиатския град [[Милет]] и първоначално носи името '''Томи'''. Селището придобива статут на [[полис]] едва през IV век пр.н.е. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население – [[гети]], [[скити]] и [[келти]], което води до разцвет на Томи през III век пр.н.е. Дълго време доминиран от [[Одриско царство|Одриското царство]], през 29 година пр.н.е. градът е завладян от [[Древен Рим|римляните]]. Тук прекарва в изгнание последните осем години от живота си известният римски поет [[Овидий]], описващ града като разорено от войните и културно изостанало селище на края на империята. Томи става важен християнски център, като разпространението на [[православие]]то в региона се приписва на свети апостол [[Андрей]].
 
Първоначално част от римската провинция [[Мизия]], след реформите на [[Диоклециан]] Томи става център на провинция [[Малка Скития]]. Малко по-късно градът получава името ''Констанция'', дадено му от император [[Константин I Велики]] в чест на неговата полусестра [[Констанция]]. В края на VI век градът е обсаждан от [[авари]]те, а след това става част от [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. През XIV век Констанца е в границите на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]], а около 1419 година е присъединен към [[Османска империя|Османската империя]].
[[FileФайл:Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg|мини|250п|Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век]]
 
[[File:Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg|мини|250п|Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век]]
 
През 1860 година е изградена [[железопътна линия]], свързваща Кюстенджа с град [[Черна вода (град)|Черна вода]] на река [[Дунав]]. Още с учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година градът е част от нея. След [[Руско-турска_война_(1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година Кюстенджа, заедно с цяла [[Северна Добруджа]], става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година е построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на [[Крал Карол I (мост)|моста]] при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до [[Истанбул]].
 
През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с [[румънци]] от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от [[българи]], [[турци]] и [[татари]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>. Според Географския речник на Ж. Чанков през 1879 година Кюстенджа има около 5000 жители, като румънци няма. Към 1918 година населението на града наброява над 25 000 души, от които една трета румънци, а останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. Чанков описва Кюстенджа като богат и многолюден град, с голямо политическо и стопанско значение. По време на Първата световна война градът се дели на стара и нова част:{{цитат|Новата част на града е модерна – широки улици, с хубави хотели и магазини, паркове и булеварди, но старата част има ориенталски тип.<ref>Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, София 1918, с. 173.</ref>|}}.
 
[[File:Port of Constanca.jpg|thumb|260px|[[Пристанище Кюстенджа|Пристанището в Кюстенджа]] е по-голямо от [[Пристанище Варна|варненското]] и [[Пристанище Бургас|бургаското]] взети заедно.]]
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима3 души от Кюстенджа са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.</ref>. През [[Първа световна война|Първата световна война]], на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от [[България|български]], [[Германия|германски]] и [[Османска империя|османски войски]] войски. Съгласно нератифицирания от Румъния [[Букурещки договор (1918)|Букурещки договор]] от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на [[Централни сили|Централните сили]], но след [[Солунско примирие|капитулацията на България]] през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.
 
През междувоенния период Кюстенджа продължава да се разраства като търговски център и през 301930-те години над половината от румънския износ преминава през неговото пристанище. [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] от 1940 година, с която Румъния отстъпва на България [[Южна Добруджа]], предвижда и обмен на население, като част от българите от Кюстенджа се преселват в България. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Кюстенджа и най-вече нейното пристанище е тежко засегнато от масивни бомбардировки на авиацията на [[Декларация на Обединените нации|Обединените нации]].
 
== Население ==
В [[Метрополен регион|метрополиса]] на Констанца живеят 387 593 души.<ref name="pop2011"></ref>.
[[FileФайл:Port of Constanca.jpg|thumbмини|260px|[[Пристанище Кюстенджа260п|Пристанището в Кюстенджа]] е по-голямо от [[Пристанище Варна|варненското]] и [[Пристанище Бургас|бургаското]], взети заедно.]]
 
{| class="wikitable"
Line 257 ⟶ 252:
| 2 225 (0.78%)
|}
 
== Управление ==
{{раздел-мъниче}}
 
Констанца е административен център на [[Кюстенджа (окръг)|едноименния окръг]], както и най-големият град в [[Югоизточен регион за развитие|Югоизточния регион за развитие]] на Румъния.
 
== Икономика ==
{{раздел-мъниче}}
 
Кюстенджа е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация.
 
В Кюстенджаграда се намира най-голямото [[пристанище Кюстенджа]], нанай-голямото Румънияв страната на Черно море със своите 3&nbsp; 182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище [[Българи (Кюстенджа)|Българи]], прекръстенос днесднешно наиме ''Михаил Когълничану''.
== Инфраструктура ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Спорт ==
В Кюстенджа се намира най-голямото [[пристанище]] на Румъния на Черно море със своите 3&nbsp;182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище [[Българи (Кюстенджа)|Българи]] прекръстено днес на ''Михаил Когълничану''.
* HCM Constanţa ([[хандбал]])
 
* [[Фарул]], [[(футбол]]ен отбор)
== Култура ==
* VCM Constanta ([[волейбол]])
{{раздел-мъниче}}
 
; Спортни отбори
* HCM Constanţa ([[хандбал]])
* [[Фарул]], [[футбол]]ен отбор
* VCM Constanta ([[волейбол]])
 
== Известни личности ==
Line 300 ⟶ 282:
 
;Други
{{BGR-флаг}} Владимир Григоров Радев (Тулча, 60-те години на 19 в. - Загреб, среда на 20 в.) - кмет на Кюстенджа (1916-1917)
 
== Външни препратки ==
* [http://www.constantaonline.ro http://www.constantaonline.ro Сайт на града]
* '''Политика'''
** Кметство – [http://www.primaria-constantarolitoral.ro/site/displayarticle4.html http://www.primaria-constantarolitoral.ro/site/displayarticle4.html Live Webcam]
 
** Окръжен съвет Кюстенджа – [http://www.cjc.ro http://www.cjc.ro]
*; '''Политика'''
** Окръжна администрация на окръг Кюстенджа – [http://www.prefectura-ct.ro http://www.prefectura-ct.ro]
* Сайт на града [http://www.constantaonlineprimaria-constanta.ro http://www.constantaonlineprimaria-constanta.ro Кметство]
* Live Webcam – [http://www.rolitoralcjc.ro/site/displayarticle4.html http://www.rolitoralcjc.ro/site/displayarticle4.html Окръжен съвет]
* [http://www.prefectura-ct.ro http://www.prefectura-ct.ro Окръжна администрация]
 
*; '''Образование'''
** Университет Овидий – [http://www.univ-ovidius.ro http://www.univ-ovidius.ro Университет „Овидий“]
** Морски университет – [http://www.imc.ro http://www.imc.ro Морски университет]
** Национален колеж "[[Михай Еминеску]] " – [http://rd.lx.ro http://rd.lx.ro Национален колеж "[[Михай Еминеску]]"]
** Морска академия "[[Мирча Стария]] " – [http://www.anmb.ro http://www.anmb.ro Морска академия "[[Мирча Стария]]"]
 
*; '''Музеи'''
** Музей за национална история и археология – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-2-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-2-page-1.html Музей за национална история и археология]
** Музей на изкуствата – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-23-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-23-page-1.html Музей на изкуствата]
** Музей на народното изкуство – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-24-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-24-page-1.html Музей на народното изкуство]
** Музей на румънската флота – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-28-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-28-page-1.html Музей на румънската флота]
 
*; '''Транспорт'''
** Международно летище Кюстенджа [http://www.aic.ro http://www.aic.ro Международно летище Кюстенджа]
** Пристанищна администрация Констанца [http://www.constantza-port.ro http://www.constantza-port.ro Пристанищна администрация Констанца]
** Жп гара Констанца – заминаващи – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-68-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-68-page-1.html Железопътна гара Констанца, заминаващи]
** Жп гара Констанца – пристигащи – [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-67-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-67-page-1.html Железопътна гара Констанца, пристигащи]
 
== Бележки ==
Line 335 ⟶ 318:
 
[[Категория:Кюстенджа| ]]
[[Категория:Добруджанско крайбрежие]]
[[Категория:Пристанищни градове в Румъния]]
[[Категория:Пристанищни градове на Черно море]]
[[Категория:Курорти на Черно море]]
[[Категория:Курорти в Румъния]]