Разлика между версии на „Неврон“

11 байта изтрити ,  преди 3 години
м
интервал преди запетая
м (Премахнати редакции на 213.149.129.65 (б.), към версия на BotNinja)
м (интервал преди запетая)
[[Файл:GFPneuron.png|thumb|300px|''Неврон в главния мозък на мишка '']]
 
'''Невроните''' (от {{lang-grc|νεῦρον}} — влакно, нерв), наричани още '''нервни клетки''', са структурни единици на нервната система , представляващи електрически възбудими клетки, които обработват и предават информация посредством електрически и химически сигнали и са важен клас [[клетка|клетки]] на [[нервна тъкан|нервната тъкан]], изграждащи [[нервна система|нервната система]]. Състоят се от звездовидно тяло, къси израстъци (дендрити) и един дълъг, наречен [[аксон]].
 
Един типичен неврон се състои от тяло на неврона с клетъчно ядро и два вида израстъци : дендрити и аксон . Дендритите преди всичко приемат сигналите на другите нервни клетки . Аксона , който може да бъде дълъг до един метър предава сигналите към другите неврони. Аксона може да разполага с хиляди разклонения и по този начин да предава сигналите в силно разклонена мрежа. Краищата на тези разклонения се намират върху синапсите, чрез които се извършва предаването на сигналите към други нервни клетки, мускулни клетки или клетки на жлезите. Рядко това се извършва по чисто електрически начин, а обикновено става по химически начин , чрез използването на невротрансмитери. Някои неврони могат да предават сигнални вещества и в кръвните пътища.
 
В организма на човека се намират около 86 милиарда нервни клетки и още толкова невроганглиеви клетки. Като структурни и функционални единици те образуват сложни невронни структури.
 
===Начин на функциониране===
Неврона получава сигнал от разположена преди него във веригата нервна клетка. Това става като например невротрансмитери се освобождават в специалните рецептори в постсинаптичната мембрана на дендритите на неврона, който трябва да се възбуди. След като по този начин въздействието са предаде, от дендрита то преминава в тялото ([[Сома (биология)|сомата]]) на нервната клетка и от там към основата на аксона. По този начин всяка деполяризация , която се е получила от различните синапси върху нервната клетка променя потенциала на мембраната на аксона. При това, при надвишаване на една прагова стойност се стартира един импулс ([[потенциал на действието]]). Принципно важи правилото , че колкото по-близо е един синапс до тялото, толкова по-силно е влиянието му върху клетката. И колкото по-голямо е разстоянието, през което трябва да мине възбуждането , толкова по-слабо е въздействието. Едновременно действащите във времето въздействия се сумират.
 
В основата на [[аксон]]а в зависимост от определени фактори, при преминаването на едно прагово ниво , се стартира един потенциал на действието. Той преминава по дължината на аксона . Това става в биомембраната, така наречената аксонна лема, която отделя външната и вътрешната среда на аксона.
 
Във вътрешността и външната част на аксона се намират йони. Тяхната концентрация от двете страни на мембраната е различна. Вътрешността на клетката има отрицателен заряд. Поддържането на този потенциал в невъзбудено състояние, както и потенциала на действието стават с помощта на така наречената [[Калиево–натриева помпа]], наречена така на йоните на елементите натрий и калий, които играят важна роля при пренасянето на сигнала. При възбуждането на аксона се получава активен транспорт на йони през мембраната, промяна на концентрацията им по дължина на аксона до достигането на неговата крайна точка. Предаването се извършва по дължината на аксона по така наречените [[Прищъпване на Ранвие|възли на Ранвие]], като по тази начин скоростта на предаване е много по-голяма спрямо аксон без миелинова обвивка. В края на аксона над следващия синапс предаването спира. Там тъй като предаването не се извършва по електрически начин, сигнала се предава по химически начин към следващия неврон.
 
След като се активира нервната клетка и се създава потенциал на действието , клетката се нуждае от време за да си възстанови потенциала във спокойно положение. През това време клетката не може да се възбуди повторно. По принцип движението на импулса може да се извършва в двете посоки , но поради времето необходимо за възстановяване, предаването става в една посока. Това може да се извърши до 500 пъти за секунда.
 
Функционирането на неврона е свързано с неговата способност , да приема електрически импулси и да ги предава. Следователно той трябва да се възбужда от външният сигнал , при определено прагово ниво да създава собствен сигнал, да го предава нататък и да преминава в спокойно състояние.
 
== Класификация на невроните ==
43 088

редакции