Несъстоятелност: Разлика между версии

Производството по несъстоятелност се развива по отношение на длъжник изпаднал в невъзможност да покрива своите задължения към кредиторите си.То се явява крайно средство за събирането на вземанията на кредиторите по принудителен път и се развива в случаите ,в които икономическото състояние на длъжника е изключително тежко и финансовото му оцеляване е под въпрос.Чрез откриване на ПН кредиторите събират своите вземания като избягват неудобствата при воденето на множество принудителни изпълнения ,а също така е гаранция,че длъжникът със своите действия няма да увреди бъдещата маса на несъстоятелността.

Особеното тук е ,че [[прокура|прокуристът]] не е сред упълномощените лица,които могат да искат откриване на ПН. Това е необичайно разрешение имайки предвид широките правомощия ,които имат прокуристите при осъществяването на търговската дейност от името и за сметка на търговеца.В литературата той се определя като "другото аз"на търговеца.За него тежи задължението да уведоми в 7-дневен срок търговеца за настъпилата [[неплатежоспособност]] и/или [[свръхзадълженост]]. Специфичното е ,че в[[ Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]] се съдържа текст инкриминиращ неизпълнението на това задължение.

'''Длъжникът и неговите наследници''' са длъжни да поискат в 30-дневен срок откриване на производство по несъстоятелност.За длъжникът този срок започва да тече от момента на установяване на неплатежоспособността и/или свръхзадължеността.За наследниците му(при т.нар. "послесмъртна несъстоятелност") този срок започва да тече само в случай ,че приемат [[наследство]]то и от дата на неговото приемане.

Има различия при разглеждане на молбата подадена от длъжник,негов наследник,[[ликвидатор]],орган на управление или представител и молба подадена от кредитор. В първия случай говорим за доброволна несъстоятелност ,а във втория -за принудителна.Законът макар и да не използва тези термини подхожда по различен начин в двата случая. При доброволната несъстоятелност съдът разглежда молбата незабавно в закрито,неприсъствено заседание ,при което не се призовават нито кредиторите ,нито длъжникът.

Поради това ,че производството по несъстоятелност засяга интересите на изключително широк кръг субекти и има важни правни последици, то се развива в кратки срокове.Така съдът образува делото в деня на подаване на молбата и го обявява за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

до съда искане за това. За да го одобри съдът, е нужно или да представи убедителни писмени доказателства за опасността, с действията си длъжникът да увреди бъдещата маса на несъстоятелсността или да даде обезпечение в размер определен от съда,което да обезщети длъжника за вредите в случаи(при доказване),че затрудненията му имат временен характер или разполага с достатъчно [[имущество]] да покрие задълженията си,т.е. ,че не е неплатежоспособен съответно свръхзадължен.Ако съдът прецени че е нужно, може да поиска от заинтересованите кредитори да дадат обезпечението дори ,когато има убедителни доказателства,че длъжникът може да увреди бъдещата маса на несъстоятелсността.

Съдът налага предварителните обезпечителни мерки с определение,което се съобщава на длъжника и кредиторът поискал налагането им.Съдът е свободен сам да определи кои временни обезпечителни мерки да назначи,т.е не е обвързан от искането на молителя.Актът подлежи на незабавно изпълнение и неговото обжалване не спира изпълението му .Опредлението може да се обжалва от заинтересуваните лица в 7-дневен срок ,считан от датата на съобщаването му.

Временните обезпечителни мерки имат временен характер.Те се прекратяват по преценка на съда или могат да се изменят от него по искане на кредиторите,длъжникът или служебно до момента на обявителното съдебно решение ,с което се открива производството по несъстоятелност.Обявителното съдебно решение прекратява ex lege временните обезпечителни мерки,т.е. не е необходим акт на съда ,с който да се прекратят.Това става по силата на [[закон]]а.С обявителното съдебно решение се поставя началото на производството по несъстоятелност и като една от последиците му е десезирането на длъжника-неговата търговска [[дееспособност]] се ограничава от фигурата на [[синдик]]а,което прави ненужни временните обезпечителни мерки като средство за закрила интересите на [[кредитор]]ите.