Никола Обретенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Георги Апостолов (Ботев четник)|
м интервал преди запетая
Ред 31:
През 1873 г. се запознава със [[Стефан Стамболов]], който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.
 
Между 20-21 август 1874 г. участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, което преизбира за председател на комитета Любен Каравелов , за секретар [[Христо Ботев]] и утвърждава Стефан Стамболов като главен апостол в България (заместник на Васил Левски).
 
През август 1875 г. участва в заседанията на БРЦК, вече под председателството на Христо Ботев. Взето е решение за въстание в България около средата на септември 1875 г. Страната е разделена на революционни окръзи: Русенско-Шуменски (включващ Варна и Разград с ''апостол'', Никола Обретенов), Старозагорски (''апостол'' Стефан Стамболов), Търновски (с ''апостол'' Михаил Сарафов), Сливенски (с ''апостол'' Таню Стоянов) и Ловешко-Троянски (с ''апостол'' Стоян Драгнев). На [[Стоян Заимов]] е поставена задача да подпали Цариград, на Христо Ботев да доведе [[Филип Тотю]] от Одеса, и на [[Панайот Хитов]] да води преговори с Белград.
Ред 41:
Към средата на ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевският революционен комитет]] под председателството на Стефан Стамболов. За секретар е определен Стоян Заимов, а членове са: Панайот Волов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Христо Караминков, [[Георги Апостолов (Ботев четник)|Георги Апостолов]], [[Никола Славков]], [[Георги Бенковски]], Георги Икономов, [[Георги Обретенов]] и [[Георги Измирлиев]].
 
Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено [[Априлско въстание|въстание]], което да избухне на 11 май 1876 г. За целта страната е разделена на четири революционни окръга: I-ви Търновски (с ''апостоли'' Стефан Стамболов, Георги Измирлиев, Христо Караминков, [[Христо Иванов-Големия]] и др.) , II-ри Сливенски (с ''апостоли'' Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов и Стоил Войвода), III-ти Врачански (с ''апостоли'' Стоян Заимов и Георги Апостолов) и IV-ти Пловдивски (с ''апостоли'' Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, [[Тодор Каблешков]] и др.). Според Никола Обретенов има и Софийски окръг (с ''апостоли'' Никола Обретенов и Никола Славков).
 
В началото на 1876 г. „апостолите“ се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават река [[Дунав]] при [[Оряхово]] и се отправят към [[Враца]].