Опера-буфа: Разлика между версии

Въпреки че в много от цивилизованите европейски държави опера-буфа бързо се разпространява, Италия е тази, в която тя първо се заражда. Създадените тук опери са с най-трайни качества и най-дълговечни. Те стават пример и основа за развитието на жанра в останалите страни.<ref name="Rise"/> За разлика от френската опера комик, където пеенето се редува с говорен [[диалог]], в италианските комични опери изцяло се пее.<ref name="Речник"/> [[Традиция|Традициите]] и компетентността на Неаполитанската школа са повече или по-малко затвърдени от следващите поколения композитори, а нейните възпитаници стават водещи в този жанр в много европейски [[Столица|столици]]. Освен Перголези и [[Николо Йомели]], такива са композиторите [[Томазо Траета]], [[Леонардо Винчи]], съименник на великия [[художник]], Николо Пичини, [[Антонио Сакини]], [[Пиетро Гулиелми|Пиетро Алесандро Гулиелми]], както и много други. Сериозна е заслугата на Пичини, с неговите отлични работи, нововъведения и промени във финалната част на оперите. Но най-голямото име в началното развитие на опера-буфа е това на Доменико Чимароза. От [[1772]] до [[1787]] г. той създава десетки опери от този стил, най-известната от които е "Тайният брак", която се играе и в наши дни. Главната му сила се крие във вокалните партии, но той се справя много добре и с оркестъра, и с ансамбловите изпълнения.<ref name="Rise"/> Един от най-уважаваните представители, създал световноизвестни опери от този стил е [[Джоакино Росини]] с "[[Пепеляшка]]" и операта "[[Севилският бръснар]]" ([[1816]]) , която е квинтесенция на опера-буфа, почти чиста комедия с внесена в нея известна сантименталност. Друг популярен композитор е [[Гаетано Доницети]] с най-характерната си за жанра опера "[[Любовен еликсир]]".<ref name="Metroprlitan"/><ref name="Famous"/>