Пеласги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал преди запетая
Ред 46:
Таласократията на пеласгите трае 92 години (от 1275 до 1183 г.пр.Хр.), а след този период започва таласократията на траките според Диодор. Комбинираните сведения на Тукидит и Диодор за пеласгите, траките и островните жители на [[Егейско море]] свидетелстват че въпросните етноси владеят морето през XII и XI в.пр.Хр., след което елините започват да налагат могъществото си в Източното Средиземноморие. Според проф. [[Александър Фол]] елинската народност относително се стабилизира във военно-политическо отношение чрез рода на [[Девкалион]] от [[Фтиотида]] и особенос лед подтискането на най-компактните пеласгийски групи.<ref>Фол, Ал., "Гръцки извори за историята на древна Тракия. III. Тракия в Тукидитовата "Археология" I - 2-12 и II 14-17, ГСУ ИФ, 68, 1979, 7-34</ref><ref>Фол, Ал. "Проучвания върху гръцките извори за древна Тракия. V. Генеалогисти и митографи от V-IV в.пр.н.е. - GSU IF, 70, 1980, стр.7-32</ref>
 
Редом с пеласгите често са изреждани и други предгръцки племена като [[карийци]], лелеги, каукони, тирени (тирсени) и др. За много от [[етнос]]ите, изброявани от древногръцките автори като предшестващи гърците, няма почти никакви археологически, исторически или лингвистични свидетелства. Съществуват единствено сигурни езикови данни, че такова предгръцко население обитавало Балканите, островите в [[Егейско море]] и крайбрежието на [[Мала Азия]]. На толкова обширна територия е малко вероятно това предгръцко население да е било хомогенно – по-скоро това са били родствени по произход и език племена, които в античните извори са били обобщавани като „пеласги“. Този [[етноним]] се е наложил и поради митологичната роля на пеласгите в гръцкото царско родословие, с което според учените може да се обясни и често прилаганото към тях определение „δίοι“ – от древногръцки – „божествени“.<ref>Омир „Одисея“, XIX , 172 – 177</ref> Възможно е и пеласгите да са наричани „δίοι“ заради една от етимологиите на името „Πελασγοί“ (цъфтящ клон), която го отнася към епонима „Πέλασγος“ – растително божество, цар и родоначалник на пеласгите.
 
На север от крестоните, Херодот локализира пеласгите, които по негово време са били по тези места и са говорели език неразбираем за него. Тукидит споменава за пеласги на север от тирсените, жители на [[Крестон]] в [[Халкида]].<ref>Фол, Ал. "Гръцки извори за историята на Древна Тракия III Тракия в Тукидотовата "Археология" I 2-12 и II 14 - 17, София 1979</ref>