Разлика между версии на „Никола Благоев“

м
редакция без резюме
м (интервал преди запетая)
мNo edit summary
Благоев е роден в 1868 година в [[Ракита (дем Еордея)|Ракита]], голямо българско село в [[Кайляри|Кайлярско]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на свещеник. Брат е на [[Константин Благоев]]. Завършва [[Битолска гръцка гимназия|класическата гръцка гимназия]] в [[Битоля]], а след това учи [[право]] в [[Белградски университет|Белградския университет]].
 
След завършването на висшето си образование се установява в [[България]] и започва да се занимава с адвокатска практика. Избран за народен представител в [[14 Обикновено народно събрание|XIV обикновено народно събрание]]. След това Благоев започва да преподава в Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и се занимава с научна и преводаческа дейност - прави ценен превод от средногръцки на [[Еклога|Византийската еклога]], изследва средновековното българско право, [[богомили|богомилството]], пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори.
 
На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
 
{{цитат|Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачеталзапечатал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члезчрез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.<ref name="Мемоар">{{cite book |title= Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България |year= 23 април 1913 г|publisher= Царска придворна печатница |location=София |pages=8 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9C%D0%95%D0%BC%D0%BE%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE.pdf |accessdate=2015-04-22}}</ref>}}
 
От [[1916]] година е доцент в Софийския университет, а от [[1926]] до [[1934]] година - извънреден професор.
 
== Съчинения ==
[[File:History of Bulgarian Law 1919.jpg|мини|250п|„Лекции по история на българското право“, 1919]]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=538 „История''История на старото българско държавно право"'', София 1906, 272 с.]
* ''Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението Богомили'', София, 1912, 108 с., (второ издание София 1919, 52 с.)
* Отговорите на папа Николай I - извор за историята на българското право, ''Списание на БАН'', 6, 1916, с. 1-87
* ''Лекции по история на българското право'', Ч.I, II, София, 1919, 1921
* Беседата на презвитер Козма против богомилите, ''Годишник на Софийския университет - Юридически факултет,'', 18, 1923, 1-80
* Произход и характер на цар Самуиловата държава, ''Годишник на Софийския университет - Юридически факултет'', 20, 1924-1925, 1-107
* ''Лекции по история на българското право. Първа половина: Увод, извори, държавно право'', София, 1926, 216 с.
* Критически поглед върху известията на Йоан Скилица за произхода на цар Самуиловата държава, ''Македонски преглед'', Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 - 64
* Поражение и пленяване на цар Роман, ''Македонски преглед'', Год. III, 1927, кн.3, с. 1 - 14
* Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците, ''Македонски преглед'', Год. IV, 1928, кн. 2, с. 1 - 22
* Критичен поглед върху известията на Лъв Дякон за българите, ''Македонски преглед'', Год. VI, 1930, кн. 1, с. 25 - 48 и кн. 2, с. 23 - 40
* Българският цар Роман, ''Македонски преглед'', Год. VI, 1930, кн. 3, с. 15 - 34 и кн. 4, с. 23 - 45
* ''Отговор на доклада на проф. П. Мутафчиев'', София, 1933, 15 с.
* ''Курс по история на българското право'', София, 1934, 336 с.
* Държавните преврати в България през втората половина на VIII в., ''Македонски преглед'', Год. XII, 1940, кн. 3, с. 51 - 61.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>[http://www.kroraina.com/knigi/statii/mp_1991_2_janovski.html Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич - учен и общественик“, в: „Македонски''Македонски преглед“преглед'', г.XIV, 1991, кн. 2.]</ref><ref>Чолов, Петър. ''Български историци. Биографично-библиографски справочник'', София, 199911991, с. 29.</ref>
 
== Бележки ==