Уикипедия

Поместен събор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал преди запетая
Ред 21:
6. '''Сердикийски''' или ''Сардакийски'' (в Сердика/дн. [[София]], 343-344 г.) – 20 правила. Свикан фактически от синовете на [[Константин I Велики|император Константин Велики]] - Западния император [[Констанс]] (със столица [[Рим]]), който е подкрепял православните, и Източният император [[Констанций II]] (със столица [[Константинопол]]) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. Започнал като втори [[Вселенски събор]] през месец ноември 343 г. Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова - ''свети Осий Кордувийски исповедник'', който преди това е ръководил и [[Първи Никейски събор|Първият Вселенски Събор]] и е бил личен исповедник на император Константин Велики. Заседанията продължили до месец февруари 344 г. с участието на 341 делегати, включително ''Сердикиския епископ Протоген'', също виден участник в Първият Вселенски Събор, и завършили с осъждането на [[Арианство]]то и други важни решения.
 
До днес са запазени сградите или останки от тях, в които са заседавали отците: Старият храм на базиликата “[[Света София (София)|Св. София]]”, [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата “Св. Георги”]] и “Гражданската” сграда до нея. Предвид големия им брой и острите спорове е известно, че те са били настанени главно в манастирите извън град Сердика, където също са ставали важни заседания. Счита се, че единият е ''Манастирът с голяма базилика от IV в.'' в кв. Лозенец , чиито останки са открити в началото на 90-те години на 20-ти век при строежите на новите жилищни сгради над сегашния Южен парк в долната част на ул."Козяк". Друг манастир вероятно е този чиито останки са под днешната [[Свети Мина (София)|църква "Св. Мина"]] в кв. Слатина. Петър Богдан Бакшев (1601-1674) посочва името на изчезналия в XVII в. манастир "Св.Троица" при хълма "Триада", намиращ се южно от града. Светската власт не само е свикала, но също е подпомагала и следяла това събитие с огромна значимост. Седалището на управителя на римската провинция и на града се е намирала под днешната църква “Св. Неделя” и средновековната църква "Св. Спас" в сградата на "Булбанк". Величественият градеж на императорският дворец, който без съмнение са посещавали отците от събора, построен от покръстителя на [[Римска империя|Римската империя]] император [[Константин I Велики|Константин Велики]] за времето когато е престоявал в София, се е простирал от сградите под днешния хотел “Рила” при малкия дворцов храм на [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] - "[[Свети Николай (София)|Св. Николай]]", до Софийската митрополия с вградената в нея подземна днес църква "[[Света Петка Стара]]" (също на строителя на [[Боянска църква|Боянската църква]] севастократор Калоян) и в двора на Президентството. Сред делегатите на събора присъстват около 300 епископи, представляващи цялата "вселенска" църква, между които [[Атанасий I|св. Атанасий Велики]],а също и най-известните в християнския свят.
 
Сердикийският църковен събор се разглежда като продължение на [[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в Никея]] (325 г.), осъдил арианската ерес. Според църковния историк Сократ, съборът определил политиката на държавата спрямо Църквата и арианската ерес. След бурни разисквания връх взема Никейската догма - тоест никейският Символ на вярата бива потвърден. Отците осъждат арианските клевети срещу защитника на Православието св. Атанасий, когото еретиците били изгонили от неговата катедра. На Сердикийския събор той бива оправдан и възстановен за Александрийски епископ. Недоволните от развоя на събитията около 80-те ариански духовници, предимно от източните провинции на империята, се оттеглили на свой ''събор-продължение във Филипопол''. Съборът се произнася и във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанциите на църковния съд, като се създава втора инстанция над епископа. Например, 4-то правило гласи следното: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Както разпорежда и правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. (Поради това първият български архиепископ е епископ на Дръстър, макар че е живеел в столицата.) По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си [[четец]], [[дякон]] и [[презвитер]] - тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици. 376 еп.
Ред 82:
* '''[[Екзархийски избирателен събор]]''' в древния храм “Св. София” в София (21 януари 1945 г.). Присъстват 90 избиратели с редовни пълномощия, които избират с 84 гласа Софийския митрополит Стефан за трети пореден и последен български екзарх.
 
7. '''[[Трети църковно-народен събор]]''' (Патриаршески избирателен събор) в древния храм “Св. София” и в големия салон на БАН в София (8-10 май 1953) , участват 107 делегати. Съгласно новоутвърдения устав на 3 януари 1953 г. Св. Синод решава да свика на 8 май 1953 г. църковно-народен събор, който да възстановяви Българска патриаршия и да избере на вакантния предстоятелски престол първоиерарх, който да се титулува “Патриарх Български и Митрополит Софийски”. За това събитие Св. Синод уведомява всички православни църкви и ги поканил да изпратят свои представтели. На 10 май 1953 г. БПЦ официално бива провъзгласена за Патриаршия, а за патриарх бил избран с 104 от 107 гласа Кирил (български патриарх). Българската патриаршия е призната в същия ден от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, чиито представители участвали на тържествената интронизация, в 1954 г. от Александрийската патриаршия, през 1955 г. от Сръбската православна църква, на 27 юли 1961 г. и от Вселенската патриаршия, 1962 г. от Йерусалимската патриаршия и Атинската архепископия (Гръцката църква).
 
* '''[[Църковно-народен патриаршески избирателен събор]]''' в София (4 юли 1971 г.) -провъзгласява митрополит Максим (български патриарх) Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.
Ред 88:
8. '''[[Четвърти църковно-народен събор]]''' в София (2-4 юли 1997 г.) - осъжда разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и призова отпадналите от единството на Църквата към покаяние и завръщане по каноничен ред в лоното на Църквата<ref>[http://www.pravoslavie.bg/Документи/РЕШЕНИЯ-НА-ЧЕТВЪРТИЯ-ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН-СЪБОР Решения на Четвъртия църковно-народен събор]</ref> .
 
* '''[[Софийски всеправославен поместен събор]]''' в храма "Св. Ал. Невски" (30 септември и 1 октомври 1998 г.). На «Светия разширен и надюрисдикционен Всеправославен събор» участват Цариградският вселенски патриарх Вартоломей, патриархът на Антиохия и целия Изток Игнатий VI , Московският и на цяла Русия патриарх Алексий II, патриархът на Александрия и цяла Африка Петър VII, патриархът на Белград и цяла Сърбия Павел, патриархът на Букурещ и цяла Румъния [[Теоктист]], патриархът на София и цяла България Максим и др. представители на поместните патриаршески автокефални и автономни Православни църкви, които търсят начини за преодоляване на разкола в Българската църква. Представители на разколниците се явяват на събора и представят покайна декларация, в която молят за прошка за греховете, извършени от тях досега. Те обявяват, че признават Негово Светейшество Максим за патриарх на Българската православна църква, отказварт се от своите санове, получени по време на разкола, и се явяват на събора като обикновени монаси. Заради разкаянието и желанието им да служат отново на Българската православна църква, по снизхождение и по силата на пълна икономия, Съборът ги прима отново в лоното на Православието и признава епископско достойнство и сега те са на разположение на Св. Синод на БПЦ. Бившият “патриарх” Пимен се отказва от своите претенции да ръководи Църквата и съборът отменява наложените му анатема и низвержение и му бе дава титлата бивш Неврокопски митрополит.
 
9. '''[[Пети църковно-народен събор]]''' в София (17 декември 2001 г.) разглежда преди всичко устройствени въпроси - учредява нова Плевенска епархия и възстановява древната Доростолска епархия; допълва титула на дотогавашния Американски и Австралийски митрополит, като добавя "и Канадски".
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поместен_събор“.