Пропаганда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м интервал преди запетая
Ред 57:
По време на Първата световна война, президентът [[Удроу Уилсън]] наема Липман и Бернайс да участват в [[Комитет за обществена информация|Комитета за обществена информация]] (Комисията Крийл), който трябва да наклони общественото мнение в полза на влизането във войната на страната на Обединеното кралство. Комисията Крийл осигурява теми за изказвания за „[[четириминутните мъже]]“ при обществени церемонии, и също така насърчава цензурата на американската преса. След [[Първата световна война]], пропагандата има все по-негативна [[конотация]]. Това се дължи отчасти на книгата от 1920 г. „How We Advertised America: the First Telling of the Amazing Story of the Committee on Public Information that Carried the Gospel of Americanism to Every Corner of the Globe“,<ref>Rogers, E.M. (1994). A history of communication study: A biographical approach. New York, NY: The Free Press.</ref> в която върху въздействието на комисията Крийл и силата на пропагандата е наблегнато твърде много. Комитетът е толкова непопулярен, че след края на войната Конгреса го закрива, без да му предостави финансиране за организация и архивиране на документите.
 
Военната пропагандна кампания на комисията Крийл „проведе в рамките на шест месеца толкова силна антигерманска истерия, че впечатли за постоянно американския [[бизнес]] (и [[Адолф Хитлер]] сред всички останали) с потенциала на широкомащабната пропаганда да контролира общественото мнение.“<ref>p. 22, Alex Carey, ''Taking the Risk Out of Democracy: Corporate Propaganda versus Freedom and Liberty'', University of Illinois Press, 1997.</ref> Бернайс въвежда термините „групово съзнание“ и „манипулирано съгласие“ , важни понятия в практическата пропагандна работа. Изследването ''[[Century of the Self]]'' на Адам Къртис документира огромното влияние на тези идеи върху обществените отношения и политиката през миналия век.
 
Съвременната индустрия за [[връзки с обществеността]] е пряко следствие от работата на Липман и Бернайс и все още се използва широко от правителството на САЩ. През първата половина на 20 век, самите те ръководят доста успешно фирма за връзки с обществеността. [[Втората световна война]] продължава използването на пропагандата като военно оръжие, както от пропагандатора на Хитлер – [[Йозеф Гьобелс]], и на британския ''Political Warfare Executive'', така и от американския [[Департамент за военна информация]].