Ричард II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
|||
Ред 37:
==Първата криза от 1387-88==
Постепенно поемайки в свои ръце управлението, Ричард II изолира много видни благородници като Том дьо Бошамп, 12-ти граф Уоруик, Ричард Фицалан, 11-ти граф Аръндел и Томас Уудсток, 1-ви херцог на Глостър. Не е изненадващо, че те по-късно подпомагат неговото детрониране. След като изпраща в изгнание действащия съвет, Ричард II съставя нов съвет от близкия си кръг фаворити, като Робер дьо Вер, 9-ти граф на Оксфорд и Мишел дьо ла Пол, когото Ричард II прави 1-ви граф на Съфолк и лорд-канцлер на Англия. Възможно е Ричард II да е имал [[хомосексуализъм|хомосексуална]] връзка с Робер дьо Вер; историкът Томас Уолсингам я нарича "неприлична" <ref>Alison Weir (1998). ''Lancaster & York - The War of the Roses''. Pimlico, ISBN 0-7126-6674-5 p.30</ref> и "нелишена от известна степен непорядъчна интимност" <ref>''Historia Anglicana'' by Thomas Walsingham, fl. 1360-1420 and edited by Henry Thomas Riley. Vol I
През [[1386]] г., английският парламент, под натиска на лордовете-жалбодатели, изисква от Ричард II да смени непопулярните съветници. Той отказва, но му е заявено, че все още е непълнолетен и вместо него ще управлява правителствен съвет. Ричард II нарежда да се арестува водача на лордовете - граф Аръндел. Но малката армия на Ричард, предвождана от Робер дьо Вер, е превъзхождана от войските на лордовете-жалбодатели извън Оксфорд. Ричард II е затворен в [[Тауър|Лондонската кула]]. Той се съгласява да свика парламент, който да разреши исканията на лордовете-жалбодатели. След т.нар. "Безмилостен" парламент от [[1388]] г. непопулярните съветници са насилствено отстранени - 8 са осъдени за държавна измяна и екзекутирани, останалите са изпратени в изгнание. Ричард II е принуден да приеме нови съветници и временно е лишен почти от всякаква власт.
| |||