Роналд Рейгън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
м интервал преди запетая
Ред 57:
 
== Президентските кампании ==
Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент [[Джералд Форд]] , но пак е победен, макар и с малка разлика.
 
Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия“ в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек“.
Ред 89:
Въпреки това, увеличаването на разходите за войската, поради отново поетият курс към Студена война, е една от причините дефицитът да достигне до невиждани от години равнища. Камарата на представителите, където преобладават демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният обществен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980 г.) до 41% (1989 г.) – най-високото равнище от 1963 г. дотогава.
 
По време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980 г. до 4,1% през 1988 г. , икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи, че по време на двата му мандата се повишават доходите на всички слоеве от населението, включително и тези с най–ниски доходи.
 
Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е предприела достатъчно бързи мерки срещу разпространението на [[СПИН]]. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на [[15 октомври]] [[1982]] г., когато прес-секретарят на Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете“, казва „'' Аз я нямам, а вие? ''“, което води до смях. (''Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете“, защото [[ХИВ]] не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е бил известен дотогава ''). Самият Рейгън разисква проблемите на болестта и участието на правителството за борбата с нея ѝ по време на пресконференция през 1985 г.
 
Въпреки общественото недоволство, администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите, насочени към изследвания, се увеличават с 450% през 1983 г., 134% през 1984 г. , 99% през 1985 г. и с още 148 % през 1986 година. През [[септември]] 1986 г. Рейгън казва „'' Към това, което имаме в бюджета за 1986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара, които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126 милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение. ''“
 
Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилват, след като американският изследовател [[Робърт Гало]] и френският учен [[Люк Монтание]] твърдят, че всеки от тях е откривателят. Двамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най–накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент [[Франсоа Митеран]], според който се дава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие, което пренебрегва научните реалности и за първи път води до разрешаване на спор в биологията на най-високо политическо ниво.
Ред 107:
Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз, като рязко изоставя политиката на сближаване, която до момента е водена от неговите предшественици – [[Ричард Никсън]], [[Джералд Форд]] и [[Джими Картър]].Той действа при хипотезата, че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка.
 
Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила“. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии чрез разширяване на ограниченията на [[COCOM]], водещо до изтощаване на нейните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките, изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; тайния фронт – оказване на поддръжка анти-руските движения из целия свят – от въстаниците в [[Афганистан]] до движението [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]] в [[Полша]], които получават и средства от [[Джордж Сорос]] и [[Ватикана]]. Рейгън предлага [[Инициатива за стратегическа отбрана|Инициативата за стратегическа отбрана]] , известна като „[[Междузвездни войни]]“, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с [[Михаил Горбачов]] в [[Исландия]] и руският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. Скоро след това започват [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|революциите в Източна Европа]] от 1989 г. На [[11 март]] [[1990]] г. [[Литва]], водена от президента си [[Витаутас Ландсбергис]], се отделя от СССР и обявява своята независимост, като скоро е последвана и от други съветски републики, така до 1991 г. [[СССР]] официално се [[Разпад на СССР|разпада]]. [[Маргарет Тачър]] казва „''Роналд Рейгън спечели Студената война без нито един изстрел.''“
 
Мнозина анализатори смятат, че рухването на СССР се дължи на значително по–комплексни причини, като някои от тях са: вътрешните противоречия в партията поради настъпилата [[гласност]] и [[Перестройка|преустройство]], вътрешната слабост на комунистическата икономическа система и намаляващите цени на [[суров петрол|суровия петрол]], от чийто износ съветската икономика зависи жизнено. Считаното от мнозина за решаващо увеличение от Рейгън на военните разходи с 8% на година, всъщност едва ли оказва очаквания ефект върху Съветите, които да го последват. Съгласно изследванията на [[ЦРУ]] увеличението на съветските разходи за отбрана е 1,3% на година от 1975 г. и остава на това ниво за десетилетие; макар и за периода 1985 – 1987 г. да се увеличава почти тройно до 4,5%, то се връща след това на същите нива.
Ред 113:
Сред основните европейски съюзници на Рейгън е премиер-министърката на [[Великобритания]] [[Маргарет Тачър]], която напълно го подкрепя в политиката му на конфронтация с комунистическия блок.
 
Поддръжката за анти-комунистическите движения в света е основна част от „Доктрината Рейгън“. Следвайки я, администрацията финансира „борците за свобода“ като муджахидините в Афганистан, контрите в Никарагуа. Бунтовническите сили на [[Джонас Савимби]] в [[Ангола]]. Увеличава се финансирането на диктаторските режими в [[Латинска Америка]] и често се изказват обвинения в американската намеса в покушението на няколко лидери от този регион. Също така помощ се оказва на анти-комунистическите движения в [[Централна Европа]] като движението [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]], а също и заемане на твърда позиция срещу комунистическото управление в [[Камбоджа]]. Тайното подпомагане на „контрите“ е причината за избухването на скандала „[[Иран-Контра|Иран – пари – контри]]“ , а и за осъдителното решение срещу САЩ по делото „Никарагуа с/у/ САЩ“.
 
Администрацията заема твърда позиция срещу терористичното движение в [[Ливан]] – [[Хизбула]], което заема за заложници американски граждани и атакува граждански обекти на [[Израел]] и [[Ливан]] по време на Ливанската война от 1982 г. Подобно е отношението и срещу палестинските терористи в [[Западен бряг|Западния Бряг]] и [[ивица Газа|Ивицата Газа]]. Под въпрос обаче се поставя считането от Рейгън на милициите в [[Салвадор]] и бунтовниците в [[Никарагуа]] за терористи, тези съмнения едва ли трябва да се подкрепят, защото тези групи са използвали типично терористични средства, а също и трафик на наркотици, за да постигнат своите „освободителни“ цели. Категоричността на президента по този въпрос е причината двете страни да не попаднат под комунистическо управление.