Световна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал след запетая |
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
||
Ред 42:
Конгресът също така приема и Манифест към пролетариата от цял свят, написан от [[Троцки]] и обявен от [[Зиновиев]] за „втория комунистически манифест“ след Манифеста на Маркс и Енгелс. В съставения от Троцки манифест на Интернационала се казва: ”...националната държава, давайки мощен импулс на капиталистическото развитие,става прекалено тясна за развитието на производителните сили...Пред нас,комунистите,стои задача да облекчим и ускорим победата на Комунистическата революция в цял свят.” <ref>Л. Троцкий, [http://magister.msk.ru/library/trotsky/trotl515.htm "Манифест коммунистического интернационала к пролетариям всего мира"]</ref> В Устава на Коминтерна той е обявен за „единна световна комунистическа партия“ със секции в отделните страни; за негова основна цел е посочено събарянето с всички средства ''„на международната буржоазия и създаването на международна Съветска република — преходен стадий към пълното унищожаване на държавата“''.
През 1921 г. в Коминтерна се обсъжда въпросът за забавянето на темповете на развитие на световнатапролетарска революция
На третия конгрес на Коминтерна, състоял се през 1921 г., според Троцки, ако през 1919 г. болшевиките са смятали, че победата на тази революция е въпрос на месеци, то сега за победата ѝ може би ще са необходими няколко години. В реч за тактиката на болшевишката партия Ленин признава, че когато са започвали Октомврийската революция, са мислели, че или веднага, или поне много бързо ще настъпи революция в останалите страни, капиталистически по-развити. Сега новата обстановка изисква поставянето на нови задачи пред комунистическите партии - на първо място да спечелят мнозинството от работническата класа за своите идеи. И отново главна пречка в изпълнението на тази задача е социалдемокрацията, която води след себе си това мнозинство. Тръгнали по пътя на тоталитаризма — на самостоятелно управление на Русия, не само без подкрепата на други политически сили, но и унищожавайки ги, болшевиките налагат своите методи на борба за власт като модел за борба за власт и в демократични държави, дори и в колониите, където не само няма комунистически партии, но няма и национална буржоазия.
Да се спечели за идеите на Коминтерна мнозинството от работническата класа „на книга“ е лесно, а в живота се оказва невъзможно.
За болшевистките ръководители на Октомврийската революция от 1917 г. тя представлява само първият етап или първото звено от световната революция, чиято ера тя открива. През 1917 г. за тях това е въпрос на няколко месеца. След 5-6 години се превръща във въпрос на няколко години. Но всъщност се сменят само сроковете за осъществяването ѝ, а не самата прогноза или оценка на епохата. През 1915 г. Ленин счита, че империалистическата война е открехнала вратата към социалистическата революция. Той напомня за това в един от своите последни текстове („За нашата революция”,от 16.01.1923 г.).), според който революцията е пряко свързана с първата световна империалистическа война. Когато Ленин, намирайки се на 4 април в Петроград
Започвайки от декември 1924 г., когато Сталин ”изобретява” прословутата теория за построяването на социализма в една страна отделно от международното разделение на труда, и досега в СССР се смята като правило на добрия тон да се утвърждава обратното: че с въвеждането на НЕП (нова икономическа политика),Ленин е започнал да се отдалечава от перспективата (на утопическата) световна революция, от която той фактически се отказва към края на живота си и, за която се хваща Троцки, който мечтае системно да разпространява революцията с всички средства, в това число и военни.
Последният публикуван ленински текст ''„По-добре да е по-малко, но да е по-добре”'' напълно опровергава това утвърждение. В този труд, насочен срещу ръководената от Сталин Работническо-селска инспекция, той посочва, че пред СССР стои целта да се задържи до победата на социалистическата революция в по-развитите страни. Той неизменно се връща към мъчителния въпрос: ''”Ще можем ли да се задържим при нашето дребно селско производство, при нашето разорение дотогава, докато западноевропейските капиталистически страни завършат своето развитие към социализъм?”'' <ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm «Лучше меньше, да лучше»], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref>
И добавя: ''”Интересна ни е онази тактика,към която трябва да се придържаме ние...за да попречим на западноевропейските контрареволюционни страни да ни задушат.”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm «Лучше меньше, да лучше»], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref> Целта се състои в това ''„ да обезпечим нашето съществуване до следващия военен сблъсък... да оцелеем.”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm «Лучше меньше, да лучше»], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref> И той предлага минимален и изключително скромен план: да се обезпечи това съществуване до момента, чието настъпване не може да се предскаже, но което трябва да се подготвя, когато победата на раволюцията в Европа ще отпусне примката и ще открие пред Съветска Русия нови възможности. Основа на тази хладнокръвно формулирана програма за оцеляване става историческата перспектива за световна революция: ''”не може да има и сянка от съмнение в това какво ще бъде окончателното решение на световната борба”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm «Лучше меньше, да лучше»], 2 марта 1923 года."Правда" № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref>
Анализът, правен от Троцки на световната революция, е основан главно на същите предпоставки, както и при Ленин. И в това безусловно е причината за тяхното сближаване през 1917 г.- след толкова години остра полемика по въпросите на партийното строителство.
Когато на 10.10.1917 г. Ленин поставя за гласуване резолюцията, която предлага да се вземе властта чрез въоръжено въстание
На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. Ленин заявява: ''”Международната световна революция започва и се засилва във всички страни”''.<ref>В. И. Ленин, I Конгресс Коммунистического интернационала, Речь при открытии конгресса, 2 марта 1919 года</ref> В съставения от Троцки манифест на Интернационала се казва: ''”...националната държава, давайки мощен импулс на капиталистическото развитие,става прекалено тясна за развитието на производителните сили(...)Пред нас,комунистите,стои задача да облекчим и ускорим победата на Комунистическата революция в цял свят.”'' <ref>Манифест Коммунистического интернационала к пролетариям всего мира,Лев Троцкий</ref>
|