Поместен събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
5. '''Лаодикийски''' (края на 4 в.) – 60 правила; правило 13-то: Да се не позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство. 33-то: Забранява се моленето с еретик или с разколник. 36-то: Посветени или клирици не трябва да бъдат вълшебници, обайници, числогадатели, астролози или такива, които правят предпазителници, свързващи душите с нечисти духове. Ония, които носят такива, заповядваме да се изхвърлят из църквата. 46-то: Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата и в петия ден на седмицата да дават отговор на епископа или на презвитерите. 57-то: Презвитери да не правят нищо без знанието на епископа. 341 еп.
6. '''Сердикийски''' или ''Сардакийски'' (в Сердика/дн. [[София]], 343-344 г.) – 20 правила. Свикан фактически от синовете на [[Константин I Велики|император Константин Велики]] - Западния император [[Констанс]] (със столица [[Рим]]), който е подкрепял православните, и Източният император [[Констанций II]] (със столица [[Константинопол]]) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. Започнал като втори [[Вселенски събор]] през месец ноември 343 г. Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова - ''свети Осий Кордувийски исповедник'', който преди това е ръководил и [[Първи Никейски събор|Първият Вселенски Събор]] и е бил личен исповедник на император Константин Велики. Заседанията продължили до месец февруари 344 г. с участието на 341 делегати, включително [[Атанасий Велики|Св. Атанасий Велики]], фактически домакин е ''Сердикиския епископ Протоген'', също виден участник в Първият Вселенски Събор посочен в списъка на 20-те най-важни участници в този събор, а в съхранените протоколи са вижда, че от името на събранието той е участва в диспут в
До днес са запазени сградите или останки от тях, в които са заседавали отците: Старият храм на базиликата “[[Света София (София)|Св. София]]”, [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата “Св. Георги”]] и “Гражданската” сграда до нея. Предвид големия им брой и острите спорове е известно, че те са били настанени главно в манастирите извън град Сердика, където също са ставали важни заседания. Счита се, че единият е ''Манастирът с голяма базилика от IV в.'' в кв. Лозенец, чиито останки са открити в началото на 90-те години на 20-ти век при строежите на новите жилищни сгради над сегашния Южен парк в долната част на ул."Козяк". Друг манастир вероятно е този чиито останки са под днешната [[Свети Мина (София)|църква "Св. Мина"]] в кв. Слатина. Петър Богдан Бакшев (1601-1674) посочва името на изчезналия в XVII в. манастир "Св.Троица" при хълма "Триада", намиращ се южно от града. Светската власт не само е свикала, но също е подпомагала и следяла това събитие с огромна значимост. Седалището на управителя на римската провинция и на града се е намирала под днешната църква “Св. Неделя” и средновековната църква "Св. Спас" в сградата на "Булбанк". Величественият градеж на императорският дворец, който без съмнение са посещавали отците от събора, построен от покръстителя на [[Римска империя|Римската империя]] император [[Константин I Велики|Константин Велики]] за времето когато е престоявал в София, се е простирал от сградите под днешния хотел “Рила” при малкия дворцов храм на [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] - "[[Свети Николай (София)|Св. Николай]]", до Софийската митрополия с вградената в нея подземна днес църква "[[Света Петка Стара]]" (също на строителя на [[Боянска църква|Боянската църква]] севастократор Калоян) и в двора на Президентството. Сред делегатите на събора присъстват около 300 епископи, представляващи цялата "вселенска" църква, между които [[Атанасий I|св. Атанасий Велики]],а също и най-известните в християнския свят.
| |||