Поместен събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
5. '''Лаодикийски''' (края на 4 в.) – 60 правила; правило 13-то: Да се не позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство. 33-то: Забранява се моленето с еретик или с разколник. 36-то: Посветени или клирици не трябва да бъдат вълшебници, обайници, числогадатели, астролози или такива, които правят предпазителници, свързващи душите с нечисти духове. Ония, които носят такива, заповядваме да се изхвърлят из църквата. 46-то: Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата и в петия ден на седмицата да дават отговор на епископа или на презвитерите. 57-то: Презвитери да не правят нищо без знанието на епископа. 341 еп.
 
[[Файл:Serdica recentius interdum Sophia Episcopus dioecesis IV-V c AD.jpg|alt=Serdica recentius interdum Sophia Episcopus dioecesis IV-V c AD|мини|360п|Църковен диоцез на епископа на Сердика IV - V век<ref>[http://sofiamuseum.bg/ доц. д.р Вачкова, Свети мъченик Потит Сердикийски в паметта на родния си град, Софийски Музей 2014]</ref>]]
6. '''Сердикийски''' или ''Сардакийски'' (в Сердика/дн. [[София]], 343-344 г.) – 20 правила. Свикан фактически от синовете на [[Константин I Велики|император Константин Велики]] - Западния император [[Констанс]] (със столица [[Рим]]), който е подкрепял православните, и Източният император [[Констанций II]] (със столица [[Константинопол]]) по-близък до арияните, за да се преодолеят различията и да се укрепи Църквата. Започнал като втори [[Вселенски събор]] през месец ноември 343 г. Сред делегатите на събора присъстват 341 делегати от които към 300 епископи, представляващи цялата "вселенска" църква, между които [[Атанасий I|св. Атанасий Велики]],а също и най-известните в християнския свят. Съборът се председателства от епископа на испанския град Кордова - ''свети Осий Кордувийски исповедник'', който преди това е ръководил и [[Първи Никейски събор|Първият Вселенски Събор]] и е бил личен исповедник на император Константин Велики. Фактически домакин е съветника на император Константин Велики ''Сердикиския епископ Протоген'', също виден участник в Първия Вселенски Събор посочен в списъка на 20-те най-важни участници в него, а в съхранените протоколи са вижда, че от името на събранието в Никея той води диспут в който защитава, че Св. Дух е Бог и равночестен участник в Св. Троица. Заседанията на събора продължили до месец февруари 344 г. и завършили с осъждането на [[Арианство]]то и други важни решения станали канони на Църквата.