Силвио Берлускони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 92:
Той е най-дългогодишният министър-председател на [[Италия]], като заема този пост съответно в периодите 1994-1995 г., 2001-2006 г. и от 2008 до ноември 2011 г.. Лидер е на дясноцентриската партия [[Народът на свободата]], която създава през 2009 г., като слива своята партия „Форца Италия“ („Напред, Италия“) с „Национален алианс“ на Джанфранко Фини и други партии. Неговата победа на извънредните парламентарни избори през 2008 г. му осигурява третия мандат в правителството. През януари 2008 г, той е обявен за най-дългогодишен член на [[Г-8]].
 
Бързата политическа кариера на Берлускони е противоречива. ТвърдиМоже да се{{кой}} приеме, че един от важните фактори за успеха му в политиката е, че е президент на футболния клуб [[АК Милан]] („Форца Италия“ е скандиране, което означава „Напред,/Давай Италия“, а подобен призив е типичен и за футболните стадиони). Фактът, че той е едновременно министър-председател и важнавлиятелна фигура в медиите, предизвиква спорове.
 
Италианското обществено мнение е разделено на двата полюса по отношение на неговите прояви и полемичната му личност. Според някои, той е корумпиран и омразен политик, поддържащ връзки с мафията, а според други — човекът, който дърпа нагоре Италия.
 
През 2013 г. е осъден на четири години [[затвор]] за данъчни измами. Присъдата е потвърдена от [[Италиански Касационен съд|Италианския Касационен съд]]. Наказанието е намалено на една година по силата на [[амнистия]] за престъпления, извършени преди 2006 г.&nbsp;<ref>{{Цитат уеб
Ред 142:
| издател = Икономедиа АД}}</ref>
 
На [[26 януари]] [[1994]] г. е създадена [[Форца Италия]], а на [[10 май]] същата година Берлускони става [[министър-председател на Италия]], но това е само за кратко, тъй като една ([[Лега Норд]]) от партиите в мнозинството - националистическата [[Лега Норд]] се отказва от коалицията. На [[22 декември]] [[1994]] [[Ламберто Дини]] поема премиерските функции.
 
През [[2001]] г. Берлускони отново е лидер на дясноцентристката коалиция ''[[Casa delle Libertà]]'' (Домът на свободите), която включва [[Alleanza Nazionale]] (Народен съюз), CCD, Lega Nord и останалитедруги партии. Коалицията има успех на изборите и на [[11 юни]] [[2001]] г. Берлускони встъпва повторно в премиерската длъжност. Коалицията печели 45,40% от гласовете. Към 2004 г. той все още е министър-председател на Италия.
 
В периода 2008-2012 г. постът му като президент на АК Милан е замразен заради Закона за конфликт на интереси. През 2012 г. Берлускони е обявен и за почетен президент на клуба.&nbsp;<ref name="Дневник-2-4-2012">{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sport/2012/03/30/1798509_silvio_berluskoni_se_zavurna_kato_prezident_na_milan/
| заглавие = Силвио Берлускони се завърна като президент на "Милан"
Ред 159:
===Скандали===
{{раздел-мъниче}}
Силвио Берлускони е обект на разследване по три съдебни случая. Въвежда термина „бунга-бунга“, в който някои виждат сексуален контекст за своите прословути секс партита, имаобвинен е за връзка със 17-годишна танцьорка. Освен това често прави противоречиви коментари като сравнява себе си с Иисус Христос, казва че единственият начин жените да успеят в живота, е да се омъжат за богат мъж; или недотам уместни шеги - инапример отправя комплимент към Барак Обама след избирането му, споменавайки неговия „тен“.&nbsp;<ref name="Дневник-30-3-2012" />
 
През 2012 г. е оправдан по обвинение за даване на подкуп в размер на 600 хил. щатски долара на британски адвокат през 1997 г.&nbsp;<ref>{{Цитат уеб