|
}}
'''Томас Мор''' (1478-1535) (на [[английски език|английски]] ''Thomas More'') е [[Англия|английски]] [[право|юрист]], [[писател]] и [[политика|политик]]. Още приживе той печели репутация на водещ [[хуманизъм|хуманист]] и заема различни обществени длъжности, включително тази на [[лорд-канцлер]] от [[1529]] до [[1532]]. Мор създава думата „[[Утопия]]“, името на въображаема островна държава, описана в едноименната му книга ([[1516]]). Той е запомнен и със своето принципно противопоставяне на желанието на крал [[Хенри VIII (Англия)|Хенри VIII]] да оглави [[Англиканска църква|Англиканската църква]] – позиция, която прекъсва политическата му кариера и довежда до [[смъртно наказание|екзекуцията]] му чрез [[разчекване]] като [[Предателство|предател]].
През [[1935]] Томас Мор е [[канонизация|канонизиран]] от [[Пий XI]], тогавашният папа на [[Католическа църква|Католическата църква]].
Той е роден в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е бил юрист и кралски съдия; първоначалното си образование е получил в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението акцентирало изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Съгласно съществуващата по онова време практика, благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас Мор постъпил като паж в Ламбертския дворец на Кентърбйрийския архиепископ (впоследствие и кардинал) Джон Мортън, която служба по онова време е била считана за форма на изключително високопрофесионално културно и политическо обучение. Именно благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпил в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучавал преди всичко юридическите науки и риторика, и където бил ученик на Томас Линекер (1460-1524), който по онова време е бил един от главните представители на Ренесанса; негов състудент и приятел в Оксфордския университет е бил Еразъм Ротердамски. През 1494 г. Томас Мор напуснал Оксфорд и се завърнал в Лондон, където посещавал специални юридически школи, и така през 1502 г. завършил пълното си юридическо образование, бързо се прочул като блестящ адвокат.
На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор бил избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е бил последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ; бил свикан през януари и разпуснат в края на март, но именно през това време Томас Мор произнесъл в Палатата на общините няколко изключително силни речи, с които провалил двата внесени от краля законопроекти; след което, опасявайки се от репресии, задълго напуснал политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново бил избран за депутат и бил назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоял до 1518 г.
Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдал на сериозна литературна дейност, като превел на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написал „''Историята на Ричард ІІІ''” и знаменитото си произведение “''Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”''” (която била написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно била превеждана и издадена на всички европейски езици).
През 1518 г. Томас Мор станал приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помогнал да напише „''Assertio septem sacramentorium''”, което произведение било насочено срещу Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „''Защитник на вярата''”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дал на Томас Мор титлата „''Рицар''”, а когато Мартин Лутер отговорил на нападките на краля, Томас Мор получил кралско указание да отговори на Лутер, и той направил това с трактата си „''Responsio ad Lutherum''” (1523). Освен това през 1523 г. Томас Мор бил избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. бил избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. бил назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достигнал до длъжността лорд-канцлер на Англия.
През 1532 г., обаче, поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подал оставка и бил подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на църквата в Англия той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран; през 1886 г. католическата църква го провъзгласила за светец, а през 1935 г. го канонизирала.
През декември 1962 г. в Брюксел била създадена Международна Асоциация на приятелите на Томас Мор, обединяваща изследователите на живота и творчеството на английския хуманист, която през 1962 г. започнала да издава в Анжер, Франция, специален научен бюлетин, озаглавен „''Moreana''”.
== „Утопия“ ==
Мор предлага проект на [[Комунизъм|комунистическата]] форма на организация на трудовата дейност. Социалната структура на обществото започва със семейството и завършва с града. На висока почит е образованието на децата. Жените имат равни права с мъжете. Подобно на Платон („Държавата“) изисква ликвидиране на собствеността на отделните индивиди в полза на държавата, религиозна толерантност, възможния минимум религиозни догми и предаване на младежта и нейното възпитание в ръцете на духовенството. Утопийците живеят в условия на равенство в труда, липса на противоположност между града и селото, между умствения и физическия труд при [[Демокрация|демократично]] управление.
Томас Мор мечтае преминаването към новия строй да се осъществи по мирен път. Мор защитава [[Католицизъм|католицизма]] и върховната власт на [[папа]]та, обявява се против [[Лутеранство|лутеранците]] и отказва да признае краля за глава на църквата. Обвинен в държавна измяна, той е екзекутиран през [[1535]] г. по заповед на [[Хенри VIII]].
Описаната в книгата на Томас Мор идеална държавна организация представлява своеобразна федерация от 54 градове, възглавявана от Сенат, състоящ се от по трима представители на всеки град, в задачите на който влиза обсъждането на общите дела и в частност преразпределението на продуктите, на работната сила и пр. По своите характеристики тази утопична държава напомня античния полис – всеки град, влизащ във федерацията, включва към себе си прилежащата към него селска местност, а семейството е основната производствена единица на държавата. Управлението на всеки град в тази идеална държава е поверено на народните събрания, които именно избират повечето от длъжностните лица и изслушват техните отчети. Всеки 30 семейства избират т. нар. „''филарх''” („''сифогрант''”); начело на всеки 10 филархи стои „''протофиларх''” („''транибор''”); всичките 200 филарси във всеки град избират пожизнен княз, управляващ града заедно с градския сенат, който може да бъде сменен само при обвинение в тирания (а в цялата държава има общо 54 князе - колкото са и градовете).
В тази идеална държава, според Томас Мор, никой от служителите в държавните учреждения не проявява надменност и не внушава страх; тях ги наричат „''бащи''” и те се държат достойно, а почестите, които им се оказват, са доброволни. Властите в тази държава не принуждават никого да извършва излишен труд, работният ден е шестчасов, а когато държавата има възможност, тя го съкращава и на по-малко. В тази държава болниците са обществени, но никой не поставя в тях никого насила; освен това, съществуват и обществени гостилници, в които храната е обилна и разкошна, и където повечето хора предпочитат да се хранят, тъй като това е много по-удобно за тях, отколкото да се хранят у дома си.
Според Томас Мор в тази идеална държава широко се използуват мерките за поощряване на лицата, извършващи полезни за обществото дела, всички трудови функции и процеси се изпълняват от хората доброволно. В тази държава съществува и широка веротърпимост, и поради това в нея има много и всевъзможни религии и секти, при което е напълно забранено възбуждането на религиозен фанатизъм и осъждане на вярата на другите. По въпроса за правото и правната система в тази държава, Т. Мор пише, че законите са малко, тъй като в държавата липсва частна собственост и поради това и споровете са изключително редки, а престъпленията са немногочислени, поради което и хората не се нуждаят от обширно и сложно законодателство.
== Мисли ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Общомедия|Thomas More}}
{{сродни проекти Уикицитат|Томас Мор}}
{{сродни проекти край}}''Всички ценим доброто, докато не го загубим безвъзвратно.''
{{Англия-мъниче}}
''Ако искате да имате успех, трябва да изглеждате така, като че ли го имате.''
''Щастието не е във всяко удоволствие, а само в честността и благородството. За него като висше благо, води природата ни към добродетелта.''
''Мъдреца по-скоро би избягал от болестите, от колкото да избира средства против тях.''
''Кой е срамежлива по природа, той не само не е правил смели дела, но си е внушил повече страх.''
''Във владетелите няма място за философия.''
''В това, какво трябва да се търси и какво да се избегне, трябва да следва устрема на природата, която се подчинява на ума.''
''Бързата възможност и шанс може да насърчи човек да посягат дори на това, което той не е смеел да съзерцава.''
''Всеки, който съзнателно се опитва да бъде избран на обществена длъжност, автоматично е недостоен за това.''
''На младини имай любов и рози, а на старини — приятели и вино.''{{Англия-мъниче}}
{{СОРТКАТ:Мор, Томас}}
|
