Джулюница (област Велико Търново): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
== Образование ==
'''Целодневна детска градина „Сладкопойна чучулига“''' . Целодневната организация на възпитание и обучение за децата от предучилищна възраст в Джулюница датира от 1966 година. Същата година на 1 септември с 26 деца и 5 души обслужващ персонал с директор Тотка Николова под името ЦДГ „Лиляна Димитрова” се поставя началото. Използва се къщата на Златка и Атанас Стефанови като паралелно с това се строи и новата сграда на детската градина. В новата сграда децата влизат на 19 февруари 1968 година, но вече са открити две групи. Желаещите да посещават детската градина са много и така през годините до 1973-та групите стигат до четири на брой, като същите се запазват до 1998 година. От откриването си през 1968 до 1979 година детската градина е базова и посещавана от редица наши и чуждестранни делегации, в това число от Нигерия, Унгария, Румъния и др. През 1978 г. започва изграждането на надстройка на съществуващата двуетажна сграда, осигуряваща приемането на още две групи деца от яслена възраст. През 1992 година, по решение на учителския съвет, детска та градина се преименува в „Сладкопойна чучулига” на името на популярната детска песен, по текст на родения в селото поет [[Цоню Калчев|Цони Калчев]], а песента със същото заглавие става химн на детското заведение. През 2008 г. е направена цялостна реконструкция на сградата на стойност 144 000 лева . 120 000 са получени от посолството на Япония, а останалите 24 хиляди лева са осигурени от бюджета на Община Лясковец. Основна заслуга за получаването на дарението от Японското посолство има [[Калоян Махлянов|Калоян Махлянов – Котоошу]], който е и бивш възпитаник на детската градина.
'''Основно училище „П.Р.Славейков“''' (І – VІІІ клас), с общинско финансиране. Наследник е на първото килийно училище в селото работило в старата църква построена през 1834 г. През 1879 г. за задоволяване на нарасналите нужди от обучение, със средства доброволно събрани от населението, е построена самостоятелна училищна сграда - старото училище. Само след година, обаче, поради бързото нарастване на населението, училищната сграда се оказва тясна и за училищни нужди се ползват и 5-6 частни къщи. Съществуващата днес сграда е проектирана на два етажа с 16 класни стаи, а строежът й завършен през 1923 г. През 1969 г. е построен третият етаж на училището и сега то разполага с 24 класни стаи и кабинети, и 13 допълнителни помещения. През 1974 г. към училището са построени физкултурен салон, работилница и машинно отделение, а през 1993 г. котелно помещение и топла връзка с физкултурния салон. От 2011 г. училището е в списъка на средищните училища в Република България. Днес в основното училище се обучават над 130 деца.
| |||