Сийка Цончева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е част от Българската гражданска авиация – санитарно звено. Лети на самолет Ан-14 „Пчьолка“. На 17 септември 1971 г. загива заедно със 7 пътници при изпълнение на полет [[Кърджали]] – [[София]].
 
Тя е единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, [[Хидроплан|водосамолет]] и [[Хеликоптер|вертолет]].<ref>Музей на авиацията - Крумово</ref>
 
Подполковник Сийка Цончева е летяла на 11 вида самолети и е една от малкото за онова време жени-пилоти в България. 
Ред 18:
С решение № 676/ 2011г. на Общ. съвет гр. [[Лясковец]] посмъртно удостоeна със звание „Почетен гражданин на Община Лясковец” за принос в развитието на [[Военна авиация|военната авиация]].<ref>решение № 676/ 2011г. на Общ. съвет гр. Лясковец
</ref>
 
== Смърт ==
Идеята Родопите да имат свой аеродрум набира скорост през 60-те години на миналия век и е окончателно развита в началото на 70-те. Тогава край кърджалисйкия квартал "Гледка" е създадено малко гражданско летище. Полосата на кърджалийската аерогара се използва основно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14, наричани галено "Пчьолка". Тези машини осъществяват ежедневни пътнически полети между столицата и Кърджали. Сутрин в посока София, а вечер - наобратно.
 
В ранното утро на 17 септември 1971 година, Ан-14 с борден номер LZ 7005 отлита път за София. Машината е управлявана от подполковник Сийка Цончева - опитен летец с дългогодишен стаж . На борда пътуват 4 души екипаж и 8 пътника.
 
"Пчьолката" изпълнява визуален полет по маршрута Кърджали - Асеновград - Пазарджик - Вакарел - София, но над [[Рила]] попада в мъгла и се налага полетът да бъде навигиран от диспечер на РВД София. В този момент обаче отметката на кърджалийския Ан върху радара се застъпва с тази на транзитно преминаващ, на по-голяма височина, турски самолет.
 
Диспечерът бърка двете машини и започва да подава невярна информация, която стриктно се изпълнява от подп. Цончева. Когато грешката е осъзната, в ефира прозвучава заповед за незабавно издигане на 1000 м, но вече е късно. Мъничкото транспортно самолетче се забива челно в скалите край връх Свети Дух близо до село [[Мала църква|Мала Църква]]. Оцелява само един от пътниците.
 
== Източници ==