Сийка Цончева: Разлика между версии

От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е част от Българската гражданска авиация – санитарно звено. Лети на самолет [[Антонов Ан-14|Ан-14]] „Пчьолка“. На 17 септември 1971 г. загива заедно съсс 78 пътници при изпълнение на полет [[Кърджали]] – [[София]].

Идеята [[Родопите]] да имат свой аеродрум набира скорост през 60-те години на миналия век и е окончателно развита в началото на 70-те. Тогава край кърджалисйкия квартал "Гледка" е създадено малко гражданско летище. Полосата на кърджалийската аерогара се използва основно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14, наричани галено "Пчьолка". Тези машини осъществяват ежедневни пътнически полети между столицата и Кърджали. Сутрин в посока София, а вечер - наобратно.

В ранното утро на 17 септември 1971 година, Ан-14 с борден номер LZ 7005 отлита път за София. Машината е управлявана от подполковник Сийка Цончева - опитен летец с дългогодишен стаж . На борда пътуват 49 души екипаж и 8 пътника.

"Пчьолката" изпълнява визуален полет по маршрута Кърджали - Асеновград - Пазарджик - Вакарел - София, но над [[Рила]] попада в мъгла и се налага полетът да бъде навигиран от диспечер на РВД София. В този момент обаче отметката на кърджалийския Ан върху радара се застъпва с тази на транзитно преминаващ, на по-голяма височина, турски самолет. Диспечерът бърка двете машини и започва да подава невярна информация, която стриктно се изпълнява от подп. Цончева. Когато грешката е осъзната, в ефира прозвучава заповед за незабавно издигане на 1000 м, но вече е късно. Мъничкото транспортно самолетче се забива челно в скалите край връх Свети Дух близо до село [[Мала църква|Мала Църква]]. Оцелява само един от пътниците.