Разлика между версии на „Първи църковно-народен събор“

По идея на Икономов [[Тулчанска българска община|Тулчанската българска община]] разпраща за обсъждане до някои български общини в Дунавския вилает Проект за управление, основан на следните принципи: съборно управление, смесени съвети с предимство на мирските членове, периодична сменяемост на управителните органи, обществен контрол върху църковните приходи, вишегласие при решаването на всички дела, избиране на архиереите от епархиите. Проектът е публикуван в „Македония“ и става програма на либералната партия.<ref name="Маркова 32"/>
 
„Македония“ критикува залегналата в Проектоустава и в „Повод за избиране на представителите“ за църковно-народния събор двустепенна избирателна система, която е насочена към елиминиране на народните маси от участие. Вестникът смята, че не трябва да се създават духовни училища, и че за да се отърве народът от фанариотщината, новото българско духовенство трябва да се задоволи със скромни предварително определени заплати. Акцентира върху отговорността на представителите, чието основно задължение е да работят за присъединяване на спорните епархии към Екзархията, чието седалище трябва да е Цариград. Либералите в голяма степен пренебрегват каноничната страна на въпроса и отреждат на Българската екзархия предимно национална, а не религиозна мисия и смятат, че главното е, чрез нея да се закрепи националното единство пред зараждащите се съседски аспирации. Те настояват за приемане на представителите от спорните епархии и за поставяне на правителството пред свършен факт.<ref name="Маркова 33">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=33 |url= |accessdate=}}</ref>
 
[[Любен Каравелов]] във вестника си [[Свобода (1869 - 1872)|„Свобода“]] също защитава тригодишния мандат на екзарха.<ref name="Маркова 34">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref>
Акцентира върху отговорността на представителите, чието основно задължение е да работят за присъединяване на спорните епархии към Екзархията, чието седалище трябва да е Цариград. Либералите в голяма степен пренебрегват каноничната страна на въпроса и отреждат на Българската екзархия предимно национална, а не религиозна мисия и смятат, че главното е, чрез нея да се закрепи националното единство пред зараждащите се съседски аспирации. Те настояват за приемане на представителите от спорните епархии и за поставяне на правителството пред свършен факт.
 
[[Любен Каравелов]] във вестника си [[Свобода (1869 - 1872)|„Свобода“]] също защитава тригодишния мандат на екзарха.
 
=== Консервативна партия ===