Разлика между версии на „Първи църковно-народен събор“

 
=== Консервативна партия ===
Втората партия – тази на владиците и вестник „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ стои на консервативни позиции и е за даване на изключителен приоритет на духовенството в управлението на църквата и така я вижда единствено като ръководител на религиозния живот на българите. [[Петър Оджаков]], позовавайки се на каноните, защитава концепцията за авторитарен, неизбираем, а определян по старшинство екзарх и неограничавана от мирски съвети духовна власт. Оджаков говори за „обуздаване“ на мирския елемент, защитава нуждата от духовни училища, духовна цензура и осигуряване на големи доходи на архиереите. Вестникът смята, че църковното управление няма да има граждански и политически задачи, а само нравствено-духовна роля и заради това столицата на новата църква трябва да е Търново и престолът да се заема от търновския владика пожизнено. Така на практика вестникът се опитва да наложи за екзарх кандидатурата на [[Иларион Макариополски]], брат на редактора на „Право“ [[Никола Михайловски]]. Крайните консерватори около Макариополски дори са склонни да жертват националното единство в полза на личните му амбиции.<ref name="Маркова 34"/>
 
На по-умерени консервативни позиции стои антируският вестник „[[Турция (вестник)|Турция]]“, който защитава либералните идеи за периодична сменяемост на екзарха, на синода и на екзархийския съвет, за определяне на месечна заплата за екзарха и архиереите и за седалище в Цариград, но смята, че епархийските, казалийските и нахийските мирни съвети за излишни, тъй като въпросите, с които те ще са занимават, са в обхвата на други учреждения. Така вестникът също смята, че новата църква ще има предимно религиозни задачи и няма да се занимава с правни, просветни и културни въпроси.<ref name="Маркова 35">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=35 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Сред умерените консерватори са и Гаврил Кръстевич, [[Христо Стамболски]], [[Антим I|Антим Видински]], [[Иванчо Хаджипенчович]] и [[Николи Минчоолу]]. Те приемат съборния принцип, но защитават пожизнения мандат на екзарха и сложната многостепенна избирателна система.<ref name="Маркова 36">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=36 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Избори ==