{{Основна|Пети кръстоносен поход}} Той е реализиран от френски и германски рицари, като единствено унгарскияунгарският крал [[Ендрю II]] застава начело на голяма армия и през лятото на 1217г. и отплава с кораби. Но крал Ендрю II, напълно разочарован от начинанието, решава да се завърне, въпреки че патриархапатриархът на Йерусалим го заплашва с отлъчване от Църквата. През 1221г. останалите кръстоносни отряди напускат Египет. И този път намеренията на рицарите претърпяват провал.
{{раздел-мъниче}}
=== Шести кръстоносен поход (1228-1229) ===
{{Основна|Шести кръстоносен поход}}Възглавява е възглавенсе от геманскиягерманския император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хохенщауфен]], но папа [[Григорий IX]] забранява провеждането му, понеже императорът е отлъчен от Църквата. Пристигнал в Палестина, императорът установява дипломатически отношения със султана на Египет. Султанът се съгласява да му предаде гр. [[Йерусалим]], но в замяна император Фридрих II приема да не оказва подкрепа на християните в Сирия в тяхната борба против Египет. Императорът влиза тържествено в Йерусалим и е коронясан в църквата на гроба Господен. След напускането му на Палестина, положението се променя. Започват остри конфликти, пламват ожесточени битки. През 1244 г. Йерусалим отново пада в ръцете на мюсюлманите, които повече не го отстъпват.
