Санстефански мирен договор: Разлика между версии

Още в началото на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската война]] обстановката в Европа се нажежава. Въпреки съпротивата на опозицията начело с [[Уилям Гладстон]]<ref> {{citation |author=Gladstone, William Ewart |contribution=The Eastern Question, May 7, 1877 |title=Gladstone's Speeches, Descriptive Index and Bibliography by Arthur Tilney Bassett with a Preface by Viscount Bryce, O.M. and Introduction to the Selected Speeches by Herbert Paul |publisher=Methuen & Co |publication-place= London |pages=470 – 504 |url=http://archive.org/stream/gladstonesspeech00gladuoft#page/470/mode/2up |publication-date=1916}}</ref> през май 1877 г. правителството на [[Великобритания]] взима решение да се включи във войната на страната на [[Османската империя]] в случай, че Русия обсади Цариград, проникне на територията на [[Египет]] и окупира [[Дарданели]]те или [[Персийски залив|Персийския залив]]<ref>Seton-Watson, R. W. ''„Disraeli, Gladstone and the Eastern Question“'', London, 1935 г., стр. 199</ref>, и уведомява Петербург за решението си.

 

 

Не след дълго руският император разбира за тайните преговори между Виена и Лондон и уверява двете страни, че бъдещето на Балканите ще се решава от всички Велики сили.<ref>Buckle, G. E. etw. F. Monypenny „''The Life of Disraeli''“, London, 1920 г., стр. 173</ref> За да засили съюза си с Австро-Унгария и Германия, [[Александър II (Русия)|Александър II]] им представя предварително документа „Основания на мира“. Британското правителство прави нови опити да внесе разкол в Съюза на тримата императори. Новото предложение на Дизраели е за мобилизация на австро-унгарската войска, но във Виена не се съгласяват, тъй като вече са били договорили с Русия разпределянето на територии, получени в резултат на войната. Тайните преговори не довеждат до пакт, но поне разкриват, че Австро-Унгария застава на английска позиция.<ref>Милютин Д.А., Дневник Д.А. Милютина, Москва, 1949 г., стр. 16</ref>

Територията на [[България]] ще обхваща земите от река [[Дунав]] по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на [[Кааза|казата]] [[Враня (град)|Враня]] до планината [[Скопска Черна гора|Карадаг]]. Оттам границата ще мине по западните граници на казите [[Куманово]], [[Кочани]], [[Тетово|Калканделен]] до [[Кораб (планина)|Кораб]] планина. След това границата се спуска на юг по [[Черни Дрин]] и после по западната граница на казите [[Охрид]], Старово и [[Корча]] стига до планината [[Грамос]]. Оттам границата тръгва на изток през [[Костурско езеро|Костурското езеро]], стига до река Мъгленица и се спуска до [[Солунски залив|Солунския залив]]. Границата заобикаля [[Солун]] и през [[Бешичко езеро|Бешичкото езеро]] излиза на [[Орфански залив|Орфанския залив]]. От [[Буругьол]] границата извива на север към [[Родопи]]те до [[Чепеларе]], откъдето завива на изток и се спуска по [[Арда]], после минава през [[Източна Тракия]] до [[Черно море]], като оставя [[Одрин]] в Османската империя, а [[Лозенград]], [[Люлебургас]] и [[Малко Търново]] – в [[България]]. Границата напуска морския бряг при [[Мангалия]] и през [[Добруджа]] излиза на [[Дунав]]а при [[Расово (Румъния)|Расово]] (Член 6).

 

 

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от [[Висока порта|Високата порта]] и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в [[Пловдив]] или [[Велико Търново|Търново]], трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)