Костурска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Демографски данни от БДържавен архив + добавяне на раздели |
||
Ред 24:
== История ==
=== Възникване ===
[[Файл:Kastoria Bulgarian School 1912.JPG|ляво|мини|250п|Последен випуск на Костурското българско класно училище, 1912 – 1913]]▼
[[Файл:BASA-771K-1-266-1-Kostur.JPG|ляво|мини|250 п|Демография на Костурския район от началото на ХХ век, публикация от 1940 г.]]
В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. Пръв опит за отваряне на българско училище в Костур прави [[Георги Динков]], станал в 1869 година пръв български учител в Костурско – в [[Загоричани]]. След основаването на Българската екзархия в 1870 година, заедно с помощника си Генков, Динков отваря българско училище в къщата на Никола и Елена Цикови. Училището обаче просъществува едва няколко седмици и е затворено от полицията след натиск от страна на владиката [[Никифор I Костурски]]. Динков се опитва да закупи къща в Костур за училище, но и този му опит е неуспешен. Динков заедно с [[Търпо Поповски]], учител в [[Дъмбени]] и [[Герасим Калугера]], учител в [[Търсие]], са първите трима български учители в Костурско.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 13.</ref>▼
▲В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е [[Костурска епархия|митрополитски център]], има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до [[Костурско]]. Пръв опит за отваряне на българско училище в Костур прави [[Георги Динков]], станал в 1869 година пръв български учител в Костурско – в [[Загоричани]]. След основаването на Българската екзархия в 1870 година, заедно с помощника си Генков, Динков отваря българско училище в къщата на Никола и Елена Цикови. Училището обаче просъществува едва няколко седмици и е затворено от полицията след натиск от страна на владиката [[Никифор I Костурски]]. Динков се опитва да закупи къща в Костур за училище, но и този му опит е неуспешен. Динков заедно с [[Търпо Поповски]], учител в [[Дъмбени]] и [[Герасим Калугера]], учител в [[Търсие]], са първите трима български учители в Костурско.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 13.</ref>
=== Развитие ===
Българизираният албанец Диамандаки, лекар в Костур, купува къща в града, която прави на параклис и по-късно дарява за българско училище. Той е и първият председател на Костурската българска община.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 – 17.</ref> В учебната 1882 – 1883 година Екзархията в Цариград решава да отвори училище в Костур и за учител е избран [[Златко Каратанасов]] от костурското село [[Бобища]]. Едновременно с това от София е назначен [[Григорий Бейдов]] от [[Косинец]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 – 17.</ref>
В новата българска училищна община влизат Панайот В. Дъмбенски (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“. В училището има 41 ученици, разпределени в I, II отделение и I клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 – 18.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 – 47.</ref>
[[Картинка:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|ляво|мини|150 п|Ученик в българското училище в Костур в началото на XX век]]▼
В 1883 година, атестирани от [[Апостол Грежов]], I клас на костурското българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ завършват Димитър Янков Вергов от Костур (по-късно запасен офицер във Варна), [[Иван Шишков]] от [[Здралци]], Козма Темелков от [[Тихолища]] (по-късно търговец в Америка) и Христо Спасов от [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref>
На следната учебна 1883 – 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават [[Търпо Поповски]], който е назначен за главен учител, и учителката Фания. Училището се помещава в къщата на Маньо Чамишев и има 40 ученици в I, II и III отделение. Председател на общината на мястото на оттеглилия се Панайот Дъмбенски става Козма<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref> (Янко<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>) Вергов от Костур. Училището среща много проблеми от страна на гърците, които често го нападат. След скандала с Бейдов Екзархията също първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и решението е променено.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 48.</ref>
[[File:Students in the Kastoria Bulgarian School Atanas Shonev Standing, and Kuzman Karadzhov Sitting Blazho Stamatov and Boris Markov Sitting 1910.jpg|мини|
▲[[Картинка:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|ляво|мини|Ученик в българското училище в Костур в началото на XX век]]
През май 1885 година под натиск от владиката [[Кирил Димитриадис|Кирил]] Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско – [[Кузман Шапарданов]], хрупищкият Апостол Калоянов, [[Константин Дамянов]] – са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези в [[Хрупища]], [[Дъмбени]], [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Нестрам]], [[Кономлади]], [[Загоричани]] е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref>
В 1887 – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия [[Халил Рифат паша]], но не успява да отвори училището и става учител в Дъмбени. В същата година е отворено и Хрупищкото училище, а след тези двете на следната 1888 – 1889 и училищата в [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Кономлади]], [[Апоскеп]], [[Шестеово]], [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Загоричани]], [[Бобища]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Горенци (дем Костур)|Мокрени]]. Затворени остават единствено Костурското и Нестрамското българско училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 28 – 29.</ref>
[[File:Kastoria Greek Antibulgarian Rally 1904.jpg|мини|250п|Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур, организиран от [[Герман Каравангелис]], през май 1904 година срещу идването в града на българския битолски митрополит Авксентий<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=17&lq=βουλγαρικό&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://grammos-pes.gr/photos/show_panorama/pid/856/allview/0/page/21 | заглавие = Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης | достъп_дата = 24 февруари 2013 г. }}</ref>]]
▲[[File:Students in the Kastoria Bulgarian School Atanas Shonev Standing, and Kuzman Karadzhov Sitting Blazho Stamatov and Boris Markov Sitting 1910.jpg|мини|250п|Ученици в българската непълна гимназия в Костур в 1910 г. Прави от ляво надясно: Атанас Шонев, Кузман Караджов. Седнали от ляво надясно: Блажо Стаматов и Борис Марков]]
С помощта на [[Никола Робев]] на 4 декември 1888 година битолският валия Рифат паша издава емир за откриване на костурското училище и за главен учител е назначен [[Апостол Грежов]], подпомогнат от Бейдов и Каратанасов. Поради това, че повечето ученици са от селата, костурските българи молят Екзархията да открие пансион.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 29.</ref>
Line 45 ⟶ 47:
До 1903 година учители в Костурското българско училище са [[Наум Темчев]] от Загоричани (главен учител в 1895), [[Иван Лимончев]] (главен учител 1895 – 1897), [[Иван Нелчинов]], [[Александър Маджаров]] и [[Никола Пасхов]] от Охрид, [[Андрей Христов]] от [[Велес]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христо]] от [[Цапари]], [[Кирил Янков]] от [[Дебрец]], [[Иван Чеков]] от [[Екши Су]], [[Михаил Розов]] от [[Бобища]] (директор в 1899 – 1902), [[Аристид Дамянов]] от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Коце Ципушев]] от [[Радовиш]] (1903), [[Константин Пандов]] (1902 – 1903) от [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]]. Основното училище в 1898 – 1903 година се ръководи от една учителка от Битоля и Султана от Солун.
=== Потискане ===
▲[[Файл:Kastoria Bulgarian School 1912.JPG|
След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], което е особено интензивно в Костурско, българското училище е затворено. Архиерейски наместници в Костур са [[Методий Димов]] от [[Воден]], [[Иларион Нишавски|Иларион]] (1907 – 1909) и [[Панарет Брегалнишки|Панарет Наумов]] от [[Подмочани]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.</ref>
| |||