Лерин: Разлика между версии

Лерин е разположен на устието на дълбоката долина на река [[Сакулева]] (на гръцки Сакулевас) в западния край на най-южната част на [[Пелагония]] - – [[Леринско поле|Леринското поле]] в подножието на планините [[Пелистер]] и [[Нередска планина|Нередска]].

{{цитат|За къщите във Флорина... ни се посочи навярно преувеличеното число 3000, чието население се състои наполовина от албанци мюсюлмани и турци и наполовина от българи християни.<ref>J.G.v Hahn "Reise„Reise von Belgrad nach Salonik"Salonik“, Wien 1861, 121.</ref>}}

В 1870 година на Цветница по време на службата избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град —– около 400 семейства —– се обявяват за български и българите овладяват градската църква. При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия за схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията и български остават 40 къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]</ref>

В 1874 година в Лерин е открито първото българско училище с учител [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]] от [[Енидже Вардар]].<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.96.</ref><ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от [[Емборе]] в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е построена в 1835 година. В 1893-1894 година градът е свързан с железопътна линия със [[Солун]] и с [[Битоля]], което още повече допринася за развитието му. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Флорина живеят 4800 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката от [[1873]] г., Лерин е посочен като град с 1&nbsp;500 домакинства с 2&nbsp;800 жители [[мюсюлмани]] и 1&nbsp;800 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.</ref> Почти същите са данните и в „Етнография на Македония“ от [[1881]] година - – 1&nbsp;500 къщи, 2&nbsp;800 мюсюлмани и 1690 славяни.<ref>"Ethnographie„Ethnographie de la Macedoine"Macedoine“, Philipopoli, 1881.</ref>

{{цитат|Градчето Флорина е разположено в подножието на Леринската планина. В него има 180 мохамедански къщи и 30 християнски. Данъкът на мохамеданите е 9825 пиастри,, а на християните - – 4080 пиастри и 1689 инание-аскерие. Едни от жителите се занимават с различни занаяти, други обработват чужда земя, като разделят полученото наполовина със собствениците.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.151.</ref>}}

Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27. Основите на българската църква „Свети Пантелеймон“ във Варошка махала са поставени на 14 май 1890 г. на мястото на предишен параклис, създаден през 1888 след преустрояването на сградата на българското училище - – [http://www.theeuropeanlibrary.org/exhibition/readingeurope/content/fyrom/RK-II-745.pdf Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 684-685.]</ref>. [[Гьорче Петров]] пише в 1896 година, че 78 български къщи в града с 495 жители са под ведомството на [[Българска Екзархия|Екзархията]], а 338 къщи на местни българи с 1569 жители са под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По това време в града функционират следните училища: 8 турски с 290 ученици и ученички, гръцко мъжко с 80 ученика и трима учители, гръцко женско с 50 ученички и две учителки, българско мъжко с 54 ученика и двама учители, българско женско с 43 ученички и една учителка, влашко със шест ученика. <ref>[http://www.scribd.com/doc/22453078/Materiali-po-izuchavaneto-na-Makedonija Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 688-690.] Гръцкото девическо училище е основано през 1873 г., а българското девическо - – през 1882 г. Влашкото училище е открито в 1891 г. - – пак там, с. 686, 688-689.</ref>

В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в града има 800 българи екзархисти и 3&nbsp;544 [[гъркомани|българи патриаршисти гъркомани]], 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища —– две основни и едно прогимназиално и четири гръцки —– три основни и едно прогимназиално.<ref>D.M.Brancoff. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, р.176-177.</ref>

Гръцките статистики леко занижават числото на българите екзархисти —– според тях в 1910 година в града има 10&nbsp;000 жители, от които 6&nbsp;500 мюсюлмани, 3000 гърци и 500 българи.<ref>[http://www.cityoflorina.gr/istorikastoixeia.htm Официален сайт на дем Лерин]</ref>

След Младотурската революция от юли 1908 година в Лерин се създава филиал на [[Гимнастическо дружество „Юнак“|гимнастическото дружество „Юнак“]] с име „Бигленски юнак“ и ръководено от [[Стефан Ролев]]. През септемри градът пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. 35 души българи и гъркомани са арестувани и бити. Коце Хаджистойчев, Георги Ст. Бояджиев и Христо Маслинчев са изтезавани, за да предадат архива на българския революционния комитет.<ref>Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.</ref> Към 1912 година е построена нова голяма сграда на българското училище, на мястото на изгорялото старо училище. Негов главен учител е [[Илия Гулабчев]]. По това време главен училищен инспектор за Лерин е [[Алексий Калайджиев|Алексий Минджов]]. В друга сграда се помещава българско читалище, построено с пари на местните първенци [[Димуш Търпенов]], Васил Кържатев, Наки Кънев, Мицо Зафиров и Константин Гулабчев. Към читалището е отворено и сиропиталище с помощта на местните фамилии Бакрачеви, Търпешеви, Зафирови и Кържатеви<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр. 37, 38, 49</ref>.

В началото на ноември 1912 година в Лерин влизат сръбски войски, които са заместени от гръцки на [[7 ноември]] - – ден, който днес се чества като дата на освобождението на града от турско владичество. В началото на 20 век повече от 400 жители на града (или жители на околните населени места, които са посочили Лерин като родно място) мигрират в [[Съединени американски щати|САЩ]].<ref name="freewebs.com/onoma/lerin"/> Турското население на Лерин и околността е подложено на бой и ограбване, за което свидетелства представителят на българската войска при Гръцката главна квартира [[Христофор Хасапчиев]]. Разграбени са дюкяните и къщите на много българи, включително на гъркоманите, незнаещи гръцки език<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.172, 182</ref>.

Според гръцкото външно министерство в 1916 година в града има 3&nbsp;576 париаршисти, 589 екзархисти и 6&nbsp;227 мюсюлмани. Към патриаршисткото население се броят и 34 бежански [[гъркомани|гъркомански]] семейства със 126 души. След 1912 година голям брой гъркомани —– предимно власи от [[Нижеполе]], [[Търново (Община Битоля)|Търново]] и [[Магарево]], но и доста българи от [[Битоля]] и от другите битолски села, останали в Сърбия, се изселват в Лерин, като след войната от тях в града остават около 300 семейства. В 1912 населението е грубо около 10&nbsp;000 жители, от които: 5&nbsp;000 мюсюлмани, 1&nbsp;600 цигани мюсюлмани, 100 албанци мюсюлмани, 2&nbsp;800 македонци християни, 150 селяни християни, 50 албанци християни и 300 шпаньолски говорещи евреи.<ref name="freewebs.com/onoma/lerin"/> До 1922 година в Лерин са заселени 1&nbsp;673 бежанци - – 730 гъркомани от Сърбия, 484 албанци гъркомани от Албания, останалите от други страни.

Преброяването от [[1920]] показва 2&nbsp;909 семейства - – 12&nbsp;513 души. През 1923 година мюсюлманското население се изселва в Турция - – 1&nbsp;076 семейства - – 4&nbsp;650 души. На тяхно място са заселени 184 бежански семейства - – 79 от [[Източна Тракия]], 54 от [[Мала Азия]], 44 от [[Кавказ]] и 7 от [[Понт]]. Две години по-късно бежанците са 178 семейства - – 750 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>

В началото на 20-те години в Лерин е създадена петорка на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]].<ref>Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919-1941). София, БАН, 1988, стр.20.</ref> През ноември 1925 година гръцките власти инсценират бомбен атентат в града, който приписват на [[ВМРО]] и го използват за репресии над по-будните българи в Лерин —– арестувани са над 150 души, като 3 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, а 80 души са интернирани на остров [[Андрос]].<ref>Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919-1941). София, БАН, 1988, стр.112.</ref>

* [[1913]] - – 10&nbsp;155 души

* [[1920]] - – 12&nbsp;513 души

* [[1928]] - – 10&nbsp;585 души

* [[1940]] - – ? души

* [[1951]] - – 12&nbsp;270 души

* [[1961]] - – 11&nbsp;933 души

* [[1971]] - – 11&nbsp;164 души

* [[1981]] - – 12&nbsp;573 души

* [[1991]] - – 12&nbsp;355 души

* [[2001]] - – 14&nbsp;279 души

* [[2011]] - – 17&nbsp;686 души