Сокол (област Силистра): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-кв. м. +m².) |
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
||
Ред 36:
• Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава).
• Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.
• Даден е 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия (чл. ХІІІ). Резултат от тази клауза на договора е най-голямата изселническа вълна на тракийски българи от Югоизточна България към Бесарабия част от която не се заселва там
населението от задбалкана, предимно от Сливен, Термен-дере /Гавраилово/, от ямболско, страхувайки се от отмъщение от страна на турците, решават да науснат своите домове и да тръгнат с руските войски, командвани от генерал Дибич.
Когато в града станало известно, че според решенията на мирния договор руските войски ще се оттеглят, населението решило да се изсели от своите родни огнища и да последва освободителите в далечния и труден път към Влашко и Бесарабия. Есента, зимата и пролетта на 1829/1830 година преминали в усилена подготовка за предстоящото заминаване. М. Греков предава спомена на известния народен хайдутин Генчо Кьрюв укривал се на времето в града: „В Ямбол още стояха руските войски. Срещнахме наши познати по ханищата и механите и ги питахме що ще нравят? В отговор те ни сочеха покритите си коли". Слуховете за намерението на българското население от Ямбол да се изсели достигнали и до турското правителство, което се помъчило да попречи на заминаването. В условията на временно руско управление в града, то не е можело да действува чрез свои официални представители и за това търсело околен път. Турските власти възнамерявали да въздействат върху религиозното чувство на българите в Ямбол и изпратили в него одринския митрополит Герасим. Из повод на това Георги С. Раковски пише: „Мир ся завърза и защото много българи ся решиха да ся приселят у Русия, тогава злобний митрополит гръко-съанарит от турска страна дойде в Ямбол иСливен и проповядваше на българи да не слушат Руссия, а да живеятт с турци, хвалят турци".
Ред 45:
Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 година, между България и Румъния. Наложен е от Нацистка Германия, макар за осъществяването му да са съдействали всички велики сили, участващи във Втората световна война, с цел привличане на България в техните редици.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа (“Cadrilater” на румънски), както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа.
Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници - системата "triime" (действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като "компенсация" на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа). Есента на 1940година. Ситен дъжд ръми, сиви облаци са надвиснали над над земята, притиснали са я като похлипак. Наоколо пустеещите земи. Мрачно и тъжно. По Силистренското шосе бавно се движат каръци, натоварени с багаж, мъже и жеми, посърнали и бледи, само в очите на децата се чете радост и любопитство от тазо обстановак. Да, това са селяните от с. Гърлица
Село Татар-Атмаджа е малко селце на 5 км. от Сънсънлар /Зафириво/, разположено на равно място с малки схлупени татарски къщи, като някъде извишават снага някои сгради, построени от македнонците. Първите жители на Татр-Атмаджа са татари, потомци на някогашните монголци с предводител Чингис хан. С изгонването на татарите от Русия, неизвестно как част от тях са дошли по нашите земи и са се заселили в с.Кемалкьой /Дичево/. Мястото където се намира сега с. Сокол е било покрито с гори.
По време на руско-турската война един от татарите, жител на с. Кемалкьой, на име Борай се изплашил да не би русите да ги тормозят, избягал в гората и си направил къща на мястото, където сега се намира къщата на Георги Господинов, в последствие разширява двора на къщата си до двора на Тодор Караманов. Така Борай заедно с жена си Садия си живеели морно и спокойно. Родили им се деца. Но веднъж срещу едно от децата им изкача вълк. Детето се изплашва, заболява и умира. Погребението е на сегашната Здравна служба. И по такъв начин се поставя началото на турските гробища. Отначало близки, а по-късно татари започват да се заселват на това място. Те обичали да ходят на лов като използват атмаджи /соколи/, порадко което селото започва да се нарича Татар-Атмажа. Борай умира на 60 години. Така селото се развива мирно и спокойно до момента, когато румънската власт започва да заселва колонисти, македнонци, цънцъри. Същите започват да тормозят татарското население, като им нанасят побой, хвърлят сланина в кладенците, мажат кофите със свинка мас. Този тормоз продължл дълго време, което принуждава татарите да започнат своето изселване от селото, като заминават за турция. Остават три семейства, между новозаселилите македонци – дядо Исмаил Зейнулов, дядо Шукри Аптулов, Амди Аптураманов.
| |||