Разлика между версии на „Сонет“

3 байта изтрити ,  преди 4 години
м
интервал преди запетая
м (интервал преди запетая)
 
=== Англия ===
Изключително богата е историята на сонета в Англия. В някаква степен изглежда парадоксално, че Джефри Чосър не е написал нито един сонет, при положение че е пътувал из Италия. Но факт е, че английски сонет принадлежи на сър Томас Уайът (Thomas Wyatt, 1505 – 1542). Английската читателска публика се запознава със сонета чрез антологията Tottle`s Miscellany, наречена по името на издателя си и публикувана през 1557 г. Поместените в нея стихотворения били написани няколко десетилетия по-рано от Уайът и граф Съри. Съри реформирал формата на сонета, утвърдена от Петрарка, като за първи път предлага схема от три катрена и куплет. По-интересен като автор е Уайът, при когото водещ е стремежът към израз на непосредствени човешки чувства. Английският сонет се развива под прякото влияние на първите му майстори в Италия, но несъмнено получава вдъхновение и от поетите на „Плеядата" [[Едмънд Спенсър|Едмън Спенсър]] (Edmund Spenser, 1552 – 1599) – автор на сборника Ammoreti (1595), превежда Дю Беле, а изследователите на Шекспир говорят за влияние откъм Франция. Важна роля в английския сонет изиграва Филип Сидни (Philip sidney, 1554 – 1586). Неговият поетически сборник „Астрофел и Стела“ (1583) оказал огромно въздействие върху читателската публика. Когато бива публикуван редовно през 1598 г. , книгата вече е еталон за литературния вкус. Сър Филип Сидни провежда докрай реформата на сонетната форма, резултат от която е т.нар. „английски сонет“. При него се закрепва практиката четиридесетте стиха да се разпределят на три катрена и куплет, като на финалното двустишие се придава звучене на сентенция, максима или поговорка.
 
Добил широка популярност през епохата на Ренесанса, през следващите векове сонетът бива по-скоро игнориран. Вероятна причина за това е, че по същото време е изгряла звездата на Джон Дън (John Donne,1573 – 1631), който култивира вкуса към по-различен тип поезия – с бароково усложнена метрика и рима, претрупана орнаментация, мъглява иносказателност и причудливи сравнения. Непосредствено следващата епоха на Класицизма обаче, бързо забравя за Джон Дън.
 
=== Германия ===
Германия трудно отваря вратите си за сонета и първоначално интерес към него проявяват само треторазредни поети. Единственото по-значимо име в този неблагоприятен начален период е Йохан Фишарт – преводачът и адаптаторът на Рабле, който има няколко относително успешни опита от годините непосредствено след 1575-а. Действителната интеграция на сонета в немската литература става по-късно чрез творчеството на Мартин Опиц (Martin Opitz , 1597 – 1639), Паул Флеминг (Paul Fleming,1616 – 1640), Андреас Грифиус (Andreas Gryphius,1616 – 1664 ) и още двама– трима поети, лишени от общоевропейска известност. Гьоте често е заявявал сдържаното си отношение към сонета, но въпреки това в периода 1807 – 1808 година все пак написва 17 сонета, а в цялото му творчество броят им е 25. Всички те са любовни стихотворения, в които откровено се подражава на Петрарка.
 
== Западноевропейски представители ==
<references />
 
<references group="Кунчева, Рая. „Сонет“ - В: Метрика, свободен стих, сонет. Стихознанието преди и сега, София, 2000 , Протохристова, Клео. „Сонетът - исторически развой и национални конкретизации“ - В: Западноевропейска литература" />
 
[[Категория:Поетични жанрове]]
43 645

редакции