Разлика между версии на „Световна здравна организация“

м
форматиране
м (форматиране)
}}
 
'''Световната здравна организация''' (СЗО, {{lang-en|World Health Organization, '''WHO'''}}, {{lang-fr|Organisation mondiale de la santé, '''OMS'''}}) е специализирана агенция на [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] (ООН), която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. Учредена е на [[7 април]] [[1948]] г., с централа в [[Женева]], [[Швейцария]] и наследява мандата и ресурсите на Здравната организация, която е агенция на [[Обществото на народите]] (ОН).
 
Целите на СЗО са постигане на възможно най-високо здравно равнище на всички народи. ''Здраве'', според дефиницията дадена в конституцията на СЗО, означава не просто липса на болести и недъзи, а цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние.
 
== Предистория ==
Идеята за установяване на международен орган, който да следи за проблемите на общественото здраве, се заражда с формирането на законите на международното право в края на 19-ти и началото на 20-ти век. На 9 декември [[1907]] г. в [[Рим]] е сключена конвенция за създаване на Международната организация на здравеопазването от правителствата на [[Обединеното кралство]], [[Белгия]], [[Бразилия]], [[Испания]], [[Съединените американски щати]], [[Франция]], [[Италия]], [[Холандия]], [[Португалия]], [[Русия]], [[Швейцария]] и [[Египет]].<ref>[http://www.fco.gov.uk/resources/en/pdf/treaties/TS1/1909/6 Текст на конвенцията]</ref>. Тази организация се състои от представители на подписалите страни.
Тази организация се състои от представители на подписалите страни.
 
== Учредяване и история ==
=== Създаване ===
Здравната организация на [[Общество на народите|Обществото на народите]] е създадена след Първата световна война, в рамките на самата организация. Според завета на Обществото, тя трябва „да полага усилия за предприемането на стъпки по въпроси от международно значение за превенция и контрол на болестите, дори и в случаи на тежко човешко страдание.“.<ref>{{cite web |title=League of Nations Health Organization |url=http://whqlibdoc.who.int/hist/chronicles/health_org_1931.pdf |year=1931 |format=pdf |publisher=League of Nations Information Section, Geneva (digitised by WHO) |accessdate=27 March 2012}}</ref> Усилията са възпрепятствани от Втората световна война, по време на която [[Администрация за помощ и възстановяване към на ООН|Администрацията за помощ и възстановяване на ООН]] също играе роля в международните здравни инициативи.<ref name="bmj1948"/> По време на [[Конференция от Сан Франциско|конференцията на ООН за Международната организация]], препоръките по здравните въпроси са заложени в [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]] и е приета декларация, че ще бъде основан международен здравен орган.<ref name="shimkin">{{cite journal|title=The World Health Organization |first=Michael B. |last=Shimkin|journal=[[Science (journal)|Science]] |volume=104 |number=2700 |date=27 September 1946 |pages=281–283281 – 283 |publisher=American Association for the Advancement of Science |jstor=1674843}}</ref>
 
През февруари 1946 г., [[Икономически и социален съвет на ООН|Икономическият и социален съвет на Организацията на обединените нации]] помага за проекта на устава на новия орган.<ref name="bmj1948">{{cite journal |title=World Health Organization |journal=The British Medical Journal |volume=2 |number=4570 |date=7 August 1948|pages=302–303302 – 303 |publisher=BMJ Publishing Group |jstor=25364565}}</ref> Използването на думата ''световна'', а не ''международна'', подчертава наистина глобалния характер на това, което организацията се стреми да бъде.<ref name="bmj1948"/> Уставът на Световната здравна организация е подписана от всички 61 страни на Организацията на обединените нации на 22 юли 1946 г. По този начин тя става първата специализирана агенция на Обединените нации, в която се записани всички нейни членове.<ref name="shimkin"/> Уставът и&#768; официално влиза в сила на първия [[Световен ден на здравето]] на [[7 април]] [[1948]] г.<ref>{{cite web|url=http://whqlibdoc.who.int/hist/chronicles/chronicle_1947.pdf|format=PDF|title=Chronicle of the World Health Organization, 1947|accessdate=18 July 2007}}</ref> Първата среща на [[Световна здравна асамблея|Световната здравна асамблея]] завършва на 24 юли 1948 г., осигурявайки бюджет от 5 млн. долара за 1949 година. [[Андрия Стампар]] е първият президент на Асамблеята.<ref name="bmj1948"/> Първите приоритети са да се контролира разпространението на [[малария]]та, [[туберкулоза]]та и [[Болести, предавани по полов път|полово предаваните инфекции]], и да се подобрят майчиното и детското здраве, хигиената на храненето и на околната среда. Първият законодателен акт е относно съставянето на точни статистически данни за разпространението и броя на заболяванията.<ref name="bmj1948"/> Логото на Световната здравна организация включва [[жезъл на Асклепий|жезъла на Асклепий]] като символ на изцелението.<ref>{{cite web |url=http://www.who.org.ph/ |title=World Health Organization Philippines |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref>
 
=== История ===
[[Image:Directors of Global Smallpox Eradication Program.jpg|thumb|Тримата бивши директори на програмата за премахване на едрата шарка четат новината, че едрата шарка е ликвидирана в световен мащаб, 1980 г.]]
СЗО създава епидемиологична информационна служба чрез [[телекс]]ни съобщения през 1947 г., а от 1950 г. започва масова ваксинация против туберкулозата (с помощта на [[БЦЖ]] ваксина). През 1955 г. стартира програма за ликвидиране на маларията, макар че по-късно нейните цели са променени. През 1965 г. излиза първия доклад относно [[диабет]]а и е създадена [[Международна агенция за изследване на рака|Международната агенция за изследване на рака]]. През 1966 г. СЗО се мести в сградата на седалището си. През 1974 г. започва [[Разширена програма за имунизиране|Разширената програма за имунизиране]], както и Програмата за контрол на [[онкоцеркоза]]та&nbsp;— – важно партньорство между [[Организация по прехрана и земеделие|Организацията по прехрана и земеделие]], [[Програмата на ООН за развитие]] и [[Световна банка|Световната банка]]. През следващата година започва Специалната програма за научни изследвания и обучение за тропически болести. През 1976 г. Световната здравна асамблея гласува за приемането на резолюция за профилактика и рехабилитация на хората с увреждания. Първият списък на [[основни лекарства]] е изготвен през 1977 г., а година по-късно е обявена амбициозната цел „Здраве за всички“. През 1986 г. СЗО започва глобална програма за нарастващия проблем от [[СПИН]], а Обединената програма на ООН против СПИН е основана през 1996 г. Инициативата за глобално премахване на полиомиелита е създадена през 1988 г.<ref name="at60">{{cite web |url=http://www.who.int/who60/media/exhibition_brochure.pdf |title=WHO at 60 |format=PDF |publisher=WHO |accessdate=31 March 2012}}</ref>
 
През 1958 г., [[Виктор Жданов]], съветски учен, работещ в Института по вирусология „Д. И. Ивановски"Ивановски“, призовава Световната здравна асамблея да предприеме глобална инициатива, за да изкорени изкорени[[едра шарка|едрата шарка]], в резултат на което се появява Резолюция WHA11.54.<ref name= Fenner2>{{cite book |author=Fenner, Frank|title=Smallpox and Its Eradication (History of International Public Health, No. 6) |publisher=World Health Organization |location=Geneva|year=1988 |chapter=Development of the Global Smallpox Eradication Programme |chapterurl=http://whqlibdoc.who.int/smallpox/9241561106_chp9.pdf|pages=366–418366 – 418 |isbn=92-4-156110-6 }}</ref> По това време, 2 милиона души умират от едра шарка всяка година. През 1967 г. Световната здравна организация засилва усилията си по глобалното ликвидиране на едрата шарка, като внася 2,4 милиона долара годишно и приема нов метод за наблюдение на болестите.<ref>{{cite web |url=http://www1.szu.cz/svi/cejph/archiv/2010-1-10-full.pdf |title=Karel Raška and Smallpox |format=PDF |publisher=Central European Journal of Public Health |date=March 2010 |accessdate=2010-11-17|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110920171013/http://www1.szu.cz/svi/cejph/archiv/2010-1-10-full.pdf|archivedate=2011-09-20}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www1.szu.cz/svi/cejph/archiv/2010-1-11-full.pdf |title=Karel Raška – The Development of Modern Epidemiology. The role of the IEA |publisher=Central European Journal of Public Health |date=March 2010 |accessdate=2010-11-17|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110920174907/http://www1.szu.cz/svi/cejph/archiv/2010-1-11-full.pdf|archivedate=2011-09-20}}</ref> Първоначалният проблем, който екипа на СЗО е изправен, е непълното докладване на случаите на едра шарка. СЗО създава мрежа от консултанти, които помагат на страните, установявайки дейностите по наблюдение и ограничаване по места.<ref>{{cite book |author=Orenstein, Walter A.; Plotkin, Stanley A.|title=Vaccines |url= http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?highlight=smallpox&rid=vacc.section.45#47| publisher=W.B. Saunders Co|location=Philadelphia |year=1999 |pages= e-book |isbn=0-7216-7443-7}}</ref> СЗО също помага за сдържането на последната епидемия в Европа (епидемията от едра шарка в Югославия през 1972 г.).<ref>{{cite web |url= http://www.bbc.co.uk/history/british/empire_seapower/smallpox_03.shtml |title=BBC History – Smallpox: Eradicating the Scourge |work= |accessdate=2008-11-24}}</ref> След повече от две десетилетия на борба с едрата шарка, СЗО обявява през 1980 г., че болестта е отстранена&nbsp;— – първата болест в историята, премахната от човешките усилия.<ref>{{cite web |url= http://www.who.int/mediacentre/multimedia/podcasts/2010/smallpox_20100618/en/ |title=Anniversary of smallpox eradication |work= WHO Media Centre |date=18 June 2010 |accessdate=11 February 2012}}</ref>
 
България членува в СЗО от [[1948]] г.
* стимулиране на научните изследвания,
* оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства.
* работи заедно с [[УНИЦЕФ]] за световни компании по имунизация. в центъра на интереса и&#768; е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето.
 
Основната дейност на СЗО е борбата с болести, най-вече ключови [[Инфекциозна болест|инфекциозни болести]], и подобряването на общото здравословно състояние на народите по света. СЗО също координира международните усилия за контрол на огнища на инфекциозни заболявания като [[ТОРС]], [[малария]], [[туберкулоза]], [[свински грип]] и [[СПИН]]. За борба с тях са създадени програми за разработване и разпространение на [[ваксина|ваксини]].
 
След няколко години борба с едрата [[шарка]] СЗО обявява през [[1979]] г., че болестта е изкоренена&nbsp;— – първата болест в историята напълно елиминирана чрез човешки планувани действия. СЗО е близо до успешното създаването на ваксини срещу [[малария]] и шистосомиаза, и планира да изкорени [[детски паралич|детския паралич]] в следващите няколко години.
 
=== Борба със заразните болести ===
Две от тринадесетте области, свързани със [[заразни болести|заразните болести]] са: първо, намаляване на здравната, социалната и икономическата тежест на заразните заболявания по принцип, и второ – борбата със [[СПИН]], [[малария]]та и [[туберкулоза]]та.<ref name="20123budget">{{cite web |url=http://whqlibdoc.who.int/pb/2012-2013/PB_2012%E2%80%932013_engPB_2012–2013_eng.pdf |title=Programme Budget, 2012&ndash;2013|publisher=WHO |format=PDF |accessdate=26 March 2012}}</ref>
 
По отношение на СПИН, СЗО работи в рамките на програмата на ООН. Тя също така се стреми да включва части от гражданското общество, в помощ на справянето с икономическите и социалните ефекти на болестта.<ref>{{cite document |format=pdf |title=Global health sector strategy on HIV/AIDS 2011&ndash;2015 |publisher=WHO |url=http://whqlibdoc.who.int/publications/2011/9789241501651_eng.pdf |year=2011 |page=5}}</ref> В съответствие с програмата, СЗО си поставя за междинна задача между 2009 и 2015 г. намаляване на броя на заразените на възраст между 15- – 24 години с 50%, намаляване на новите случаи на заразяване с ХИВ при децата с 90% и намаляване на смъртните случаи, свързани с ХИВ с 25%.<ref>{{cite document |format=pdf |title=Global health sector strategy on HIV/AIDS 2011&ndash;2015 |url=http://whqlibdoc.who.int/publications/2011/9789241501651_eng.pdf |publisher=WHO |year=2011 |page=7}}</ref>
 
Въпреки, че СЗО отменя ангажимента си към глобалната кампания за ликвидиране на маларията през 1970 г. като твърде амбициозен, тя запазва ангажимента си за контрол на маларията. Програмата на СЗО за контрол на маларията работи, за да следи случаите на малария и бъдещи проблеми, свързани с болестта. СЗО трябва да докладва, вероятно през 2015 г., дали [[RTS,S/AS01]], в момента в областта на научните изследвания, е надеждна противомаларийна ваксина. Засега, за предотвратяване на разпространението на малария се използват третирани с инсектициди мрежи против комари и инсектицидни спрейове, както и противомаларийни лекарства&nbsp;— – особено за по-уязвимите хора, например бременни жени и малки деца.<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs094/en/index.html |title=Malaria Fact Sheet |publisher=WHO |work=WHO Media Centre |date=April 2012 |accessdate=24 May 2012}}</ref>
 
=== Данни и публикации ===
Организацията разчита на приносите на известни учени и специалисти, като например Експертния комитет за биологична стандартизация към СЗО,<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/biologicals/expert_committee/en/ |title=WHO Expert Committee on Biological Standardization |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref> Експертния комитет на СЗО по въпросите на проказата,<ref>{{cite web |url=http://apps.who.int/bookorders/anglais/detart1.jsp?codlan=1&codcol=10&codcch=874 |title=WHO Expert Committee on Leprosy: Seventh Report |publisher=WHO |work=WHO Press Office |accessdate=27 March 2012}}</ref> и Проучвателната група на СЗО.<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/hrh/professionals/coordination/en/index.html |title=WHO Study Group on Interprofessional Education and Collaborative Practice |publisher=27 March 2012}}</ref> Световната здравна организация също така работи и върху глобални инициативи в хирургията, включително спешната помощ и основните хирургични грижи,<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/surgery/globalinitiative/en/ |title=Global Initiative for Emergency and Essential Surgical Care |publisher=WHO |date=11 August 2011 |accessdate=9 February 2012}}</ref> грижи при травми,<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/violence_injury_prevention/services/traumacare/en/ |title=Essential trauma care project |publisher=WHO |accessdate=9 February 2012}}</ref> и безопасни операции.<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/patientsafety/safesurgery/en/ |title=Safe Surgery Saves Lives |publisher=WHO |date=17 June 2011 |accessdate=9 February 2012}}</ref> Контролният хирургичен списък за безопасност на СЗО се използва в световен мащаб в усилията за подобряване на безопасността на пациентите.<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/patientsafety/safesurgery/en/ |title=Safe Surgery Saves Lives |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref>
 
Организацията разработва и насърчава използването на средства, основани на доказателства, на норми и стандарти в подкрепа на държавите-членки да информират за възможностите на здравната политика. СЗО следи за изпълнението на [[Международна медицинско-санитарна наредба|Международната медицинско-санитарна наредба]] и публикува поредици с медицинска класификация – три от тях надхвърлят рамките на „справочни класификации“: [[Международна статистическа класификация на болестите|Международната статистическа класификация на болестите]] (ICD), [[Международна класификация на функционирането, уврежданията и здравето|Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето]] (ICF) и [[Международна класификация на здравните дейности|Международната класификация на здравните дейности]] (ICHI).<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/classifications/en/FamilyDocument2007.pdf |title=Family of International Classifications: definition, scope and purpose |publisher=WHO |format=PDF |year=2007 |accessdate=27 March 2012}}</ref> Други международни рамкови политики на СЗО включват Международния кодекс за маркетинг на заместителите на кърмата (приет през 1981 г.),<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/nutrition/publications/infantfeeding/9241541601/en/ |title=International Code of Marketing of Breast-Milk Substitutes |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref> Рамковата конвенция за контрол на тютюна (приета през 2003 г.)<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/fctc/about/en/index.html |title=About the WHO Framework Convention on Tobacco Control |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref> и Световния кодекс на практиките за международно набиране на здравен персонал (приет през 2010 г.).<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/hrh/migration/code/WHO_global_code_of_practice_EN.pdf |title=WHO Global Code of Practice on the International Recruitment of Health Personnel |publisher=WHO |year=2010 |accessdate=27 March 2012}}</ref> СЗО редовно публикува [[Световен здравен доклад]], своята водеща публикация, включваща експертни оценки на конкретни теми за световното здраве.<ref>{{cite web |publisher=WHO |url=http://www.who.int/whr/en/index.html |title=The World Health Report |accessdate=27 March 2012}}</ref> Други публикации на СЗО са „Бюлетин на Световната здравна организация“,<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/bulletin/en/ |title=Bulletin of the World Health Organization |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref> „Източносредиземноморски здравен журнал“,<ref>{{cite web |url=http://www.emro.who.int/emhj.htm |title=Eastern Mediterranean Health Journal |publisher=WHO |accessdate=27 March 2012}}</ref> „Човешки ресурси за здраве“ (публикуван в сътрудничество с "BioMed„BioMed Central"Central“)<ref>{{cite web |url=http://www.human-resources-health.com/ |title=Human Resources for Health |publisher=BioMed Central |accessdate=27 March 2012}}</ref> и „Панамериканския журнал за обществено здраве“.<ref>{{cite web |url=http://new.paho.org/journal/ |title=Revista Panamericana de Salud Pública/Pan American Journal of Public Health |publisher=Pan American Health Organization |accessdate=27 March 2012}}</ref>
 
== Структура ==
Недържавните територии на държавите-членки на ООН, могат да се присъединят като асоциирани членове (с пълна информация, но ограничено участие и право на глас), ако са одобрени посредством гласуване на асамблеята. [[Пуерто Рико]] и [[Токелау]] са асоциирани членове.<ref>{{cite web|title=Appendix 1, Members of the World Health Organization (at 31&nbsp;May 2009)|url=http://apps.who.int/gb/bd/PDF/bd47/EN/members-en.pdf|publisher=World Health Organization|accessdate=18 November 2010}}</ref>
 
Следните държави и образувания получиха статут на наблюдатели: [[Палестина]]<ref>[http://apps.who.int/gb/archive/pdf_files/WHA53/ea40.pdf WHO Palestine status]</ref> (наблюдател в ООН), [[Светия престол]]<ref name="observerWHO">[http://books.google.com/books?id=Xou_nD9jJF0C World Health Organization By Gian Luca Burci, Claude-Henri Vignes]</ref> (наблюдател в ООН), [[Суверенен военен орден на Малта|Орден на Малта]]<ref name="observerWHO"/> (наблюдател в ООН) и [[Китайско Тайпе]]<ref>[http://www.taiwantoday.tw/ct.asp?xitem=103148&ctnode=427&mp=9 Taiwan Today, Taiwan delegation to participate in WHA]: „The 15-member delegation will participate in the WHA as an observer under the name «[[Chinese Taipei]].»“““</ref> (наблюдател в ООН).
 
Държавите, които не са членове на СЗО са [[Лихтенщайн]] и останалите държави с ограничено [[Непризнати държави|дипломатическо признание]].
Държавите-члени на СЗО назначават делегации за Световната здравна асамблея, които представляват върховен орган за вземане на решения на СЗО. Всички държави-членки на ООН имат право на членство в СЗО и съгласно уеб сайта на СЗО „Други държави могат да бъдат признати за членове, когато кандидатурите им са одобрени чрез гласуване с обикновено мнозинство на Световната здравна асамблея.“
 
Срещите на асамблеята на СЗО обикновено се провеждат през месец май, всяка година. В допълнение към назначаването на генералния директор на всеки пет години, Асамблеята разглежда финансовата политика на Организацията и преглежда и одобрява предложения програмен бюджет. Събранието избира за 3 години 34 членове на изпълнителния съвет, технически квалифицирани в областта на здравеопазването. Основните функции на съвета са изпълнение на решенията и политиката на Асамблеята, да я съветват, и да улесняват работата и&#768;ѝ като цяло.
 
Световната здравна организация се финансира от вноски на страните-членки и дарители. През последните години, работата на СЗО включва разширяване на сътрудничеството с външни организации; в момента има около 80 партньорства („служебните отношения“ и „работни отношения“)<ref name="observerWHO"/>, с [[Неправителствена организация|неправителствени организации]] и фармацевтичната промишленост, както и с фондации, като например фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, както и фондация Рокфелер. Доброволни дарения към СЗО от националните и местни управления, фондации и неправителствени организации, други организации на ООН, така и в частния сектор, в момента надвишават тези на определените вноски (такси) от 193-те държави членки.{{PDFlink|<ref>http://ftp.who.int/gb/pdf_files/EB105/ee17a1.pdf</ref>|30.1&nbsp;KB}}
 
В допълнение към държавите-наблюдатели и организациите изброени по-горе, организациите-наблюдатели на ООН ICRC и IFRCRCS са влезли в „служебните отношения“ със Световната здравна организация и са поканени като наблюдатели. В Световната здравна асамблея те са редом с други неправителствени организации.<ref name="observerWHO"/>
 
=== Регионални бюра ===
{{legend|#ff6633|Западен Тихи океан ; Ц: [[Манила]], [[Филипини]]}}
]]
* Регионално бюро за Африка ([http://www.afro.who.int AFRO])<sup>I</sup>, с център в [[Бразавил]], [[Република Конго]]. AFRO включва по-голямата част от Африка, с изключенуие на [[Египет]], [[Судан]], [[Тунис]], [[Либия]], [[Сомалия]] и [[Мароко]], които са част от EMRO.<ref name="EMROab">Ahmad S. Teebi, ''Genetic Disorders Among Arab Populations'', (Springer: 2010), p.69.</ref>
* Регионално бюро за Европа ([http://www.euro.who.int EURO]), с център в [[Копенхаген]], [[Дания]].
* Регионално бюро за Югоизточна Азия ([http://www.searo.who.int SEARO]), с център в [[Делхи]], [[Индия]]. [[Северна Корея]] се обслужва от SEARO.
* Регионално бюро за Източното Средиземноморие ([http://www.emro.who.int EMRO]), с център в [[Кайро]], [[Египет]]. EMRO включва страните от Африка, и по-специално в [[Магреб]], които не са включени в AFRO, както и страните от Близкия изток, с изключение на [[Израел]]. [[Пакистан]] се обслужва от EMRO.
* Регионално бюро за западния Тихи океан ([http://www.wpro.who.int WPRO]), с център в [[Манила]], [[Филипини]]. WPRO обхваща всички азиатски страни, които не обслужват от SEARO и EMRO, и всички страни в [[Океания]]. [[Южна Корея]] се обслужва от WPRO.
 
=== Финансиране и партньорство ===
Световната здравна организация се финансира чрез вноски от държавите-членки и външни спонсори. Към 2012 г., най-големите годишни вноски от държавите-членки идват от САЩ ($ 110 милиона), Япония ($ 58 млн.), Германия ($ 37 млн.), Великобритания ($ 31 милиона) и Франция ($ 31 млн.).<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/about/resources_planning/2012_2013_AC_summary.pdf |title=Assessed Contributions payable by Member States and Associate Members &ndash; 2012&ndash;2013 |publisher=WHO |format=PDF |accessdate=26 March 2012}}</ref> Общият бюджет за 2012- – 2013 г. е на обща стойност от $ 3,959 млн., от които $ 944 милиона ( 24%) идват от определените вноски. Това представлява значителен спад в сравнение с предходния бюджет за разходи от 2009- – 2010 г. Доброволните вноски са на стойност $3015 млн. (76%), от които 800 милиона долара са отделени за гъвкаво финансиране, а остатъка е обвързан с конкретни програми или цели.<ref>{{cite web |url=http://whqlibdoc.who.int/pb/2012-2013/PB_2012%E2%80%932013_engPB_2012–2013_eng.pdf |title=Programme Budget, 2012&ndash;2013|publisher=WHO |format=PDF |accessdate=26 March 2012 |pages=10, 15&ndash;16}}</ref>
 
През последните години работата на СЗО включва увеличаване на сътрудничество с външни органи. Към 2002 г., 473 неправителствени организации имат партньорства със Световната здравна организация.<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/civilsociety/documents/en/RevreportE.pdf |title=WHO’s interactions with Civil Society and Nongovernmental Organizations |publisher=WHO |work=WHO/CSI/2002/WP6 |year=2002 |accessdate=31 March 2012 |page=2}}</ref> 189 партньорства са с международни неправителствени организации в официални „служебни отношения“ - – останалата част се считат за неформални по характер.<ref>{{cite web |url=http://www.who.int/civilsociety/documents/en/RevreportE.pdf |title=WHO’s interactions with Civil Society and Nongovernmental Organizations |publisher=WHO |work=WHO/CSI/2002/WP6 |year=2002 |accessdate=31 March 2012 |page=10}}</ref> Сред партньорите са фондациите „Бил и Мелинда Гейтс“<ref>{{cite web |url=http://www.gatesfoundation.org/livingproofproject/Pages/gavi.aspx |title=Living Proof Project: Partner Profile |publisher=Bill & Melinda Gates Foundations |accessdate=31 March 2012}}</ref> и „Рокфелер“.<ref>{{cite web |url=http://www.rockefellerfoundation.org/what-we-do/current-work/transforming-health-systems/grants-grantees/world-health-oganizations-alliance |title=World Health Organization's Alliance for Health Systems and Policy Research |publisher=Rockefeller Foundation |accessdate=31 March 2012}}</ref>
 
== Посланици на добра воля на СЗО ==
През 2007 г., СЗО организира работата по развитието на пандемична [[противогрипна ваксина]] чрез клинични изпитания в сътрудничество с много експерти. През април 2009 г., е обявена пандемия на грипния вирус H1N1 от д-р [[Маргарет Чан]].
 
По време на постпандемичния период, критиците твърдят, че СЗО преувеличава опасността, разпространява „страх и объркване“, а не „незабавна информация“.<ref>[http://www.msnbc.msn.com/id/36421914/ ''WHO admits errors in handling flu pandemic: Agency accused of overplaying danger of the virus as it swept the globe.''] Posted by msnbc.com</ref> Експертите контрират, че пандемията от 2009 г. е довела до безпрецедентно сътрудничество в световен мащаб между здравните власти, учени и производители, в резултат на което е даден „най-изчерпателния отговор на пандемията, предприеман някога, с голям брой ваксини, одобрени за употреба три месеца след обявяването на пандемията“. Този отговор е възможен единствено поради добрата подготовка, предприета през последното десетилетие.<ref>Abelina A et al. [http://www.evm-vaccines.org/IMG/pdf/Lessons_from_pandemic_influenza.pdf "Lessons from pandemic influenza A (H1N1): The research-based vaccine industry’s perspective."] ''Vaccine'' 29 (2011) 1135–11381135 – 1138.</ref>
 
== Източници ==