Карате: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 34:
При ''те'' не съществуват формализирани стилове, а по-скоро множество практикуващи със свои собствени методи. Сред запазените до днес примери е школата [[Мотобу-рю]].<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn = 0-7136-5666-2 | page = 154 | lang = en}}</ref> Ранните стилове в карате често са наричани с общите наименования [[Шури-те]], [[Наха-те]] и [[Томари-те]] – от имената на трите града, където възникват.<ref name="Higaonna 1985 19">{{cite book | last = Higaonna | first = Morio | title = Traditional Karatedo Vol. 1 Fundamental Techniques | year = 1985 | isbn = 0-87040-595-0 | page = 19 | lang = en}}</ref> Всяка географска област и нейните учители използват собствена ката, техники и принципи, които отличават тяхната местна версия на ''те'' от останалите варианти.
Представителите на окинавските висши класи често получават образованието си в Китай, където изучават различни политически и практически дисциплини. Интегрирането на китайските бойни изкуства без използване на оръжие с окинавското ''те'' се дължи донякъде на тези контакти, но също и на засилващите се ограничения на използването на оръжие на островите. Традиционната ката в карате силно наподобява някои форми, характерни за фудзиенските бойни изкуства, като [[байхъ]], [[удзу]] и [[ганжоу]].<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn =0-7136-5666-2 | page = 28 | lang = en}}</ref> Възможно е ''те'', както и някои окинавски оръжия, като [[сай (оръжие)|сай]], [[тонфа]] и [[нунчаку]] да произлизат от [[Югоизточна Азия]].
През 1806 година [[Сакугава Канга]] (1782 – 1838), след като изучава бойни изкуства в Китай, според легендата при създателя на [[кусанку|кусанку ката]] Косокун, започва да преподава в [[Шури]] бойно изкуство, което нарича „Туди Сакугава“. „Туди“ е първото известно използване на думата „карате“ (японската форма на същата дума – 唐手). През 20-те години на 19 век ученикът на Сакугава [[Мацумура Сокон]] (1809 – 1899) започва да преподава смесица на ''те'' и китайския стил на [[Шаолин]], който по-късно получава името [[Шорин-рю]].
Ред 51:
== Техника ==
Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хвърлянята за разлика от [[Джудо]] не са цел а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен [[самурай]] с [[меч]] невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар. От тези времена води началото си девиза „иккен хисацу“ – убий с един удар. Гореспоменатите подръчни средства, са [[нунчаку]] (използвано за лющене на ориз), [[тонфа]] (дръжка на мелничка), [[сай (оръжие)|сай]] (средство за садене на ориз), [[бо]] (дълга тояга), [[джо]] (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия. Тези четири оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името [[кобудо]].
Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен [[кумите]] и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени-бой с въображаем противник [[ката]]. Най-популярните стилове в момента са [[Шотокан]], [[Шито-рю]], [[Годжу-рю]], [[Вадо-рю]] и [[Киокушинкай]].
| |||