Любен Диманов: Разлика между версии

| портрет = dot.png

| роден-място = [[Кнежа]], [[България]]

'''Любен Петров Диманов''' е български [[художник]] — – [[графика|график]], [[живопис]]ец и [[илюстрация|илюстратор]].

През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]] в класа на проф. [[Георги Богданов (художник)|Георги Богданов]]. Негови състуденти са художници като [[Светлин Русев]], [[Йоан Левиев]], [[Димитър Киров]], [[Георги Божилов|Георги Божилов — – Слона]]. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. [[офорт]], [[литография]] и [[монотипия]]), илюстрацията и [[рисунка]]та. Смятан е за [[модернизъм|модернист]] и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjc1ODsyMg==&sql=Mjc2NDs1Ng== Любен Диманов: Изкуството не трябва да крещи, а да общува], интервю на Милена Терзийска, в-к „Новинар“, 25 септември 2008</ref>

През 1974–19751974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.

* [[Аполинер]] — – „Алкохоли“

* [[Данте Алигиери]] — – „[[Божествена комедия]]“ (1979),

* [[Марк Аврелий]] — – „Мисли за самия мен“,

* [[Овидий]] — – „[[Метаморфози]]“,

* [[Селма Лагерльоф]] — – „[[Сага за Йоста Берлинг]]“

* [[Стефан Маларме]] — – „Митология“,

* [[Уилям Шекспир]] — – „[[Сонети (Уилям Шекспир)|Сонети]]“,

* [[Шарл Бодлер]] — – „[[Цветя на злото]]“,

* 1960 — – сребърен медал за графика на Първата младежка изложба,

* 1964 — – награда на [[СБХ]] за рисунки и серия графики.

* 1965 — – награда за графична техника на СБХ,

* 1966, 1967, 1969, 1971 — – награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби,<ref>[http://curious.actualno.com/news_180772.html Изложба на Любен Диманов в София], actualno.com, 16 септември 2008</ref>

* 1974 — – втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва,

* 1986 — – награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.

* 1989 — – награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.<ref name="diplomatic" /><ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjc1Njs0Nw==&sql=Mjc1Njs1Ng== Любен Диманов се завръща от Париж с нови графики и живопис], Милена Терзийска, в-к „Новинар“, 24 септември 2008</ref>

Картини на Диманов са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], музей „Албертина“ във Виена, [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]] в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=57976 Любен Диманов — – една щастлива одисея], Елена Кръстева, в-к „Монитор“, 21 октомври 2005 </ref>