Вертолет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x3)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Вертолетът''' ({{lang-ru|на=от|вертолёт}}; на български свързвано с вертикално излитане), понякога '''въртолет''' (свързвано с въртене) или '''хеликоптер''', е вид [[летателен апарат]].
[[File:Mi-38 on MAKS-2005 airshow.jpg|thumb|300px|[[Ми-38]]]]
'''Хеликоптерът''' е [[летателен апарат]], по-тежък от [[въздух]]а, който може да излита и каца вертикално, да увисва във въздуха и да се движи във всички направления. Необходимите за полет [[подемна сила]] и [[тяга]] се създават от един или няколко носещи [[Въздушен винт|винта]] задвижвани от [[двигател]] (двигатели). Опашният винт служи за уравновесяване на въртящия момент на носещия винт и за управление на летателния апарат.
 
'''Хеликоптерът'''Той е [[летателен апарат]], по-тежък от [[въздух]]а, който може да излита и каца вертикално, да увисва във въздуха и, да се движи във всички направленияпосоки. Необходимите за полет [[подемна сила]] и [[тяга]] се създават от един или няколко носещи [[Въздушен винт|винта]] задвижвани от [[двигател]] (двигатели). Опашният винт служи за уравновесяване на въртящия момент на носещия винт и за управление на летателния апарат.
== История ==
[[FileФайл:Mi-38 on MAKS-2005 airshow.jpg|thumbмини|300px250п|[[Ми-38]]]]
=== Наименованието на летателния апарат ===
Терминът „хеликоптер“ е сглобен от две [[Старогръцки език|старогръцки]] думи: ''хеликс/хелик-'' (ἕλιξ) „нещо, което е усукано, завъртяно, особено по спирала“, и ''птерон'' (πτερόν) „крило“. Думата хеликоптер е въведена като понятие и адаптирана във френския език (hélicoptère) от Gustave Ponton d'Amécourt през 1861 г.
 
== Наименование ==
В [[СССР]] отначало също е възприето названието хеликоптер. Първият проект на такъв летателен апарат Ми-1 при техническото задание и конструирането си е регистриран като '''ГМ-1''' ('''Г'''еликопте́р '''М'''иля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен и авиоконструкторът Михаил Леонтиевич Мил (конструктор на Ми-1), получава образци на вертолети на американската фирма Сикорски. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника Vertol V-44, <ref>[http://www.airwar.ru/enc/uh/vh34.html История появления в СССР образцов американской вертолётной техники от компании [[Сикорский, Игорь Иванович|И. И. Сикорского]] «Vertol».]</ref> думата «вертолёт» измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене. Произвежданите в СССР летателни апарати за разлика от западните са с наименованието "вертолёт" (от «вертится» и «летает»)
Терминът „хеликоптер“ е сглобен от две2 [[Старогръцки език|старогръцки]] думи: ''хеликс/хелик-'' (ἕλιξ) „нещо, което е усукано, завъртяно, особено по спирала“, и ''птерон'' (πτερόν) „крило“. Думата '''хеликоптер''' (''hélicoptère'') е въведена като понятие и адаптирана във френския език (hélicoptère) от Гюстав Понтон д'Амекур (''Gustave Ponton d'Amécourt'') през 1861 г.
 
В [[СССР]] отначало също е възприето названието '''хеликоптер'''. Първият проект „Ми-1“ на такъв летателен апарат Ми-1 при техническото задание и конструирането симу е регистриран като '''ГМ-1''' ('''Г'''еликопте́р '''М'''иля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен и авиоконструкторът Михаил Леонтиевич Мил (конструктор на Ми„Ми-11“), получава образци на вертолети на американската фирма Сикорски„Сикорски“. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника Vertol„Vertol V-44, 44“<ref>[http://www.airwar.ru/enc/uh/vh34.html История появления в СССР образцов американской вертолётной техники от компании [[Сикорский, Игорь Иванович|И. И. Сикорского]] «Vertol».]</ref> думата «вертолёт» (от «вертится» – върти се, и «летает» – лети) измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене. Произвежданите в СССР летателни апарати за разлика от западните са с наименованието "вертолёт" (от «вертится» и «летает»)
В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от [[СССР]] е възприето наименованието на производителя и доставчика '''вертолет''' <ref> [http://www.airforce-bg.com/bg/ Българските военновъздушни сили]</ref> <ref> [http://www.airmuseum-bg.com/Kolekcii/LetAparat_vertoleti.html Музей на авиацията] </ref> (среща се и като '''въртолет'''). В по-новата учебна литература (тази за гражданската авиация <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002, </ref>) за летателните апарати с носещ винт от този вид се предпочита названието хеликоптери, <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ -София, 2002, </ref> а за базите, въоръжени с такава авиационна техника — авиобази с хеликоптери. <ref>[http://24ab.bg/helicopters]</ref>
 
В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от [[СССР]] е широко възприето наименованието на производителя и доставчика '''вертолет''' <ref> [http://www.airforce-bg.com/bg/ Българските военновъздушни сили]</ref> <ref> [http://www.airmuseum-bg.com/Kolekcii/LetAparat_vertoleti.html Музей на авиацията] </ref> (среща се също и като '''въртолет'''). В по-новата учебна литература (напр. в тази за гражданската авиация <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ, -София, 2002, </ref>) за летателните апарати с носещ винт от този вид се предпочитаползва и названието хеликоптери, <ref name=":0">Илиев, Валентин. Летателни апарати. Конструкция и якост, Катедра "Въздушен транспорт", ТУ, -София, 2002, </ref>, а за базите, въоръжени с такава авиационна техника - авиобази с хеликоптери. <ref>[http://24ab.bg/helicopters]</ref>.
=== Развитие на идеята и създаване на летателния апарат ===
Първият засвидетелстван исторически документ на идеята за витлов полет от древността е на една китайска рисунка от 4 век пр.Хр. На нея са изобразени деца, държащи играчка наподобяваща хеликоптер – пръчки със закрепени на върховете им листа, които се въртят като витлата на съвременните хеликоптери.
 
== История ==
През 2 век пр. Хр. [[Архимед]] от [[Сиракуза]] създава опитна система с въртящи се, под въздействието на слънчевата светлина, витла.
Първият засвидетелстван исторически документ на идеята за витлов полет от древността е на една китайска рисунка от 4 век пр.Хрн.е. На нея са изобразени деца, държащи играчка, наподобяваща хеликоптервертолет – пръчки със закрепени на върховете им листа, които се въртят като витлата на съвременните хеликоптеривертолети.
 
През 2 век пр. Хр. [[Архимед]] от [[Сиракуза]] създава опитна система с витла, въртящи се, под въздействието на слънчевата светлина, витла.
Най-ранният известен [[чертеж]] на хеликоптер, е направен от [[Леонардо да Винчи]] през [[1483]] г. По чертежа е създаден модел, който в момента се намира в Природо-научния музей в [[Лондон]].
 
Най-ранният известен [[чертеж]] на хеликоптер,вертолет е направен от [[Леонардо да Винчи]] през [[1483]] г. По чертежа е създаден модел, който в момента се намира в Природо-научнияПриродонаучния музей в [[Лондон]].
Първият [[патент]] на хеликоптер е регистриран в [[Англия]] през [[1859]] г. от Хенри Брайт. Състои се от два противоположно въртящи се аксиално разположени винтове, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на [[19 век]] такава машина не може да полети, поради липсата на подходящ по [[мощност]] и [[тегло]] [[двигател]].
 
Първият [[патент]] на хеликоптер е регистриран в [[Англия]] през [[1859]] г. от Хенри Брайт. Състои се от два2 противоположно въртящи се аксиално разположени винтове, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на [[19 век]] такава машина не може да полети, поради липсата на [[двигател]], подходящ по [[мощност]] и [[тегло]] [[двигател]].
Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през [[1907]] г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават [[жироплан]] с двигател, движещ четири независими един от друг [[винт]]а. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани четири въжета, придържани от асистенти. Полетът трае около 1 мин. и е достигната височина 60 cm.
 
Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през [[1907]] г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават [[жироплан]] с двигател, движещ четири4 независими един от друг [[винт]]а. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани четири4 въжета, придържани от асистентипомощници. Полетът трае около 1 мин., идостигната е достигната височина 60 cm.
Първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корню на [[13 септември]] [[1907]] г. Година по-късно, през [[1908]] г., братята Бреге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател “Рено” (55 hp) и два противоположно въртящи се винта. Полетът е извършен на [[22 юли]] [[1908]] г., като е постигната [[височина]] 4,5 м.
 
Първият свободен контролируемконтролиран вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корню на [[13 септември]] [[1907]] г. Година по-късно, през [[1908]] г., братята Бреге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател “Рено” (55 hp) и два противоположно въртящи се винта. Полетът е извършен на [[22 юли]] [[1908]] г., като е постигната [[височина]] 4,5 м.
През [[1939]] година [[Русия|руският]] имигрант — авиоинженер [[Игор Сикорски]] конструира първообраза на съвременния хеликоптер - „[[VS-300|Vought-Sikorsky 300]]“, трилопатен носещ винт, разполагащ с двигател с мощност 75 hp. Първият от трите успешни полета е извършен на [[26 май]] [[1940]] година.
 
През [[1939]] година [[Русия|руският]] имигрант — -авиоинженер [[Игор Сикорски]] конструира първообраза на съвременния хеликоптер - „[[VS-300|Vought-Sikorsky 300]]“, трилопатен носещ винт, разполагащ с двигател с мощност 75 hp. Първият от трите3-те успешни полета е извършен на [[26 май]] [[1940]] година.
== Принципно устройство ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Летателни характеристики ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Класификация ==
Развитието на хеликоптерите преминава през няколко етапа, като в зависимост от монтирането на по-съвършени [[двигател]]и, електронно оборудване и използването на различни възли и агрегати могат да се обособят няколко поколения.
[[File:HH-43 Huskie of IIAF.jpg|thumb|200px|HH-43 Huskie.]]
 
* '''Първо поколение'''. Хеликоптерите от първо поколение се появяват в [[20 век|1950-те]] години. На тях са монтирани [[двигател|бутални двигатели]], развиват неголяма [[скорост]], имат ниска товароподемност и малка далечина на полета. Към това поколение могат да бъдат включени следните модели: [[S-51]], [[S-58]], [[HTK-1]], [[Bell-47]], [[HSL-1]], [[Ми-1]], [[Ми-4]], [[Ка-10]], [[Ка-18]] и др.
 
Line 44 ⟶ 40:
 
* '''Пето поколение'''. Хеликоптерите от пето поколение се появяват в началото на 1990-те години. Те са напълно [[компютър]]изирани, като при управлението им се използват многофункционални дисплеи, усъвършенствана система за управление на полета и цифрова система за управление работата на двигателите. Към това поколение могат да бъдат включени моделите [[RAH-66]], [[EH-101]], [[NH-90]], [[Ec-135]], [[Eurocopter Tiger]], [[Ми-38]], [[Ми-46]], [[Ка-50]], [[Ка-62]], [[Ка-226]] и много други.
 
== Приложение ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Източници ==